Йозеф Рот на български език (преди Мурдаров)

Оригиналният превод на десет произведения от Йозеф Рот излиза на родния книжен пазар – девет месеца, след като се разбра, че езиковедът проф. Владко Мурдаров е плагиатствал труда на преводачката проф. Ана Димова, съобщава издателство „Лист“. Четирите новели и шест разказа на австрийския писател са преведени за първото им издание през 1986 г., за сборника „Гробницата на капуцините” (изд. „Народна култура”), съставен от изтъкнатата германистка.

Сега творбите излизат в книга със заглавие „Легенда за светия пияница”, предоставени от проф. Димова на „Лист“. Новият сборник включва новелите „Легенда за светия пияница”, „Левиатан”, „Триумф на красотата” и „Бюстът на императора”, и разказите „Отличникът”, „Кариера”, Болно човечество”, „Мътното огледало”, „Началник-гара Фалмерайер”. Същите фигурират и в изданието на „Народна култура” от 1986-а, както и в двата сборника със съставител Владко Мурдаров от 2015 г.

Проф. Мурдаров не само се обяви за откривател на произведенията, но е използвал и старите им преводи на български език, дело на Ана Димова. За това сигнализира самата тя в статия, поместена в „Литературен вестник“ в началото на 2017-а. Преводачката доказа твърдението си чрез редица примери. Скандалът предизвика Съюза на преводачите да сравни двата превода и Управителният му съвет излезе със становище, което категорично посочва наличие на пряко заимстване на преводи от проф. Владко Мурдаров.

„След скандала с преводите на Ана Димова решихме, че най-правилното би било да ги издадем. Това поне донякъде би поправило несправедливостта”, сподели главният редактор на „Лист” Гергана Димитрова.

Творчеството на Йозеф Рот (1894 – 1939) е нареждано сред върховете на европейската класика. През 1933 г. книгите му са забранени от националсоциалистите, завзели властта в Австрия, и писателят емигрира във Франция. Рот си отива отчаян след присъединяването на родината му към Третия райх, когато губи и последната си надежда, че неговият свят може да се върне.

„Легенда за светия пияница” е последната му новела и в нея се прокрадват автобиографични нотки – подобно на героя, така и авторът напуска този свят след самоубийствено пиянство в Париж.