„Културна раница“ е името на правителствената програма за професионално изкуство в училище чрез творчески ателиета, гостуващи спектакли, организирани посещения в културни институции и срещи с автори. Това планира приетата вчера от Министерски съвет Програма за управление на България до 2030 г.
Правителствената програма по отношение на културата предвижда някои законодателни промени и е с фокус върху равния достъп до култура на всички социални групи и демографски категории.
Още в началото на културния раздел управляващите от „Прогресивна България“ заявяват, че ще предложат и приемат нов Закон за статута на артиста и пакетни изменения в трудовото, социалното и авторското законодателство с цел социална защита на професионалните артисти и признание на спецификата на артистичния труд. Подчертано е, че става дума за „професионални артисти“, но няма уточнения какво точно се съдържа в този термин и дали независимите артисти ще бъдат включени в този закон.
Правителството на Радев възнамерява да предложи и нов Закон за сценичните изкуства – за създаването на единна и предвидима нормативна рамка за организацията, финансирането, управлението и развитието на сценичните изкуства.
Предвидена е и нова кадрова политика за дефицитни професии – оркестранти, балетни артисти, реставратори, сценични специалисти, библиотекари, музейни експерти. Тя трябва да бъде дефинирана и разработена до септември 2027 г.
В рамките на месец – до края на септември 2026 г. правителството възнамерява да приеме нова наредба за участието на лица, ненавършили 18 години, във филмови и телевизионни продукции. В момента участието на деца под 18 години във филмови продукции в България се регулира от Закона за филмовата индустрия и специална Наредба на Министерския съвет, изготвена по модел на френското законодателство. Това е първият приоритет, заявен от министрите на „Прогресивна България“, по отношение на аудиовизуалните изкуства и вероятно е инспириран от скорошните вълнения около участието на непълнолетни във филм с ЛГБТ тематика, заснет в 2 столични училища.
Още няколко точки от правителствената програма са свързани с киното. В рамките на тази година – до ноември – трябва да бъде синхронизиран Правилникът за прилагане на Закона за филмовата индустрия, който се приема от Министерството на културата, със Закона за филмовата индустрия. До юни 2027 г. пък ще трябва да се постигне „разширяване и диверсификация на източниците за финансиране на филмопроизводството“. Системата, която в момента се прилага от ИА НФЦ за оценяване на филмови проекти, също ще бъде променена според правителството чрез „въвеждане на прозрачни процедури и ясни критерии за подбор на проектите и оценителите, ефективни механизми за предотвратяване на конфликт на интереси“. Цялостната реформа в българското кино трябва да бъде завършена до 2029 г., се казва в програмата.
Освен „Културна раница“, правителството на Румен Радев е предвидило и национална програма „Изкуство за живот“. Тя трябва да осигури културни дейности в болници, социални домове и центрове за възрастни хора.
Правителството предвижда създаване на постоянна Програма „Национална колекция ХХI век“ за откупки на значими съвременни произведения. Ще бъде създаден механизъм за изкупуване и на произведения на ученици и студенти по изкуствата, които да станат част от колекциите на държавни и общински галерии.
Подкрепата на Румен Радев за нова концертна зала в София е отразена и в правителствената програма, макар градът, в който залата трябва да бъде построена, не е посочен изрично. През 2021 г. в ролята си на президент Румен Радев стана патрон на благотворителен концерт в София под диригентството на Валерий Гергиев, средствата от който трябваше да поставят началото на нов концертен комплекс. Пет години по-късно тази идея все още не е реализирана и няма информация колко са приходите от концерта и как са използвани. Новият срок за нова концертна зала е 2029 г.
Вижте още: ВАЛЕРИЙ ГЕРГИЕВ СВИРИ У НАС В ПОДКРЕПА НА НОВА КОНЦЕРТНА ЗАЛА
Остров „Свети свети Кирик и Юлита“ край Созопол, който обичайно става фокус на почти всеки културен министър през последните 10 години, също е споменат в изрична отделна точка в културната програма на „Прогресивна България“, но без никаква конкретика. Обещана е „институционална подкрепа“ и срокът за нея е до 2029 г.
Обещано е приоритетно финансиране на обекти от недвижимото кутурно наследство в непосредствен риск, както и на обекти с висока национална и обществена значимост. Изрично са споменати паметникът на Шипка, няколко обекта в застрашения да изпадне от списъка на ЮНЕСКО Несебър, Националната галерия и Родопската теснолинейка.
Една от амбициозните заявки в програмата на правителството е създаване на Музей на нематериалното наследство в Югоизточна Европа до декември 2029 г. Предвижда се и съвместна програма с Министерството на образованието и науката за популяризиране на занаятчийски професии, свързани с недвижимото наследство.
