Този текст е публикуван преди повече от 9 месеца

Къде бяха „Бийтълс“ в годината, в която не дойдоха в България

Някои от заглавията в есенното издание на фестивала за документално кино „Маster of Art“ (видео)

Джон Ленън в кадър от филма „Бийтълс в Индия“ - Къде бяха „Бийтълс“ в годината, в която не дойдоха в България

Джон Ленън в кадър от филма „Бийтълс в Индия“

По-малко от половин година след края на „Маster of Art“ фестивалът за документално арт кино ще предложи най-мащабното си издание досега. Началото е на 25 август в кино „Люмиер“ в София с два български филма – „Необикновеният живот на един сладкар“ и „Родени от огъня“.

Паралелно събитието ще върви в Пловдив (25 август –12 септември), Варна (14 – 22 септември) и за първи път в Стара Загора (26 август – 2 септември), Бяла и Копривщица (25-29 август). Предстоят прожекциите на 50 пълнометражни и 18 късометражни продукции в областите архитектура и дизайн, музика, литература, театрално и танцово изкуство, фотография, кино, съвременно и кулинарно изкуство, както и любопитната селекция „Изкуство и власт“.

„Необикновеният живот на един сладкар“ е филм на Мария-Виктория Кузманова – разказ за историята на Александър Цеков, професионален сладкар, за когото актьорството е хоби. „Родени от огъня“ на режисьорката Саша Хаджиева представя танцово-театралното изкуство с огън в България. Прожекциите са една след друга на 25 август от 19 ч.

Вече е ясна и пълната програма на фестивала. Сред заглавията, които се очаква да предизвикат най-голям интерес, е „Най-красивото момче на света“. Филмът ще има премиера у нас месеци след премиерата си в програмата на „Сънданс“ в САЩ и представя необикновената съдба на Бьорн Андресен, избран през 1970 г. да изиграе ролята на Тадзио в „Смърт във Венеция“ на Лукино Висконти. Произведението на Висконти също ще може да се гледа на голям екран по време на фестивала в София.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„Скъпи Вернер Херцог“ е пресъздава случка от живота на германския режисьор от 1974 г., когато той извървява пеша пътя от Мюнхен до Париж (отнема му три месеца) в знак на вяра, че наставничката му Лоте Айснер ще пребори смъртта. През 2020 г. Пабло Македа тръгва по стъпките на Херцог, за да заяви любовта си към един от най-големите кинотворци на нашето време.

Сред интересните заглавия е и „Марина Абрамович и нейните деца: Завръщане у дома“. Сръбският филм е за завръщането на пърформанс артистката в родния ѝ Белград. Познатите места и хора дават повод за равносметка и дълбока преоценка.

„Мери Бауермайстер – 1+1=3“ е посветен на движението „Флуксус“ и на жената, считана за негова основателка. Движението използва художествените принципи на футуризма, дадаизма, сюрреализма, абстракционизма и им придава нов смисъл, адекватен на съвремието. Основна цел на последователите му е да размият границите между изкуствата и да разрушат т. нар. „четвърта стена“ между изкуството и публиката.

60-те години на миналия век са наситени със събития не само на Запад – през 1968 г. комунистическата власт у нас лишава българските младежи от може би единствения им шанс да чуят „Бийтълс“ на живо и на родна почва. Групата е трябвало да гостува у нас на IХ-ия Международен фестивал на младежта и студентите. През тази 1968 г. Джон, Пол, Ринго и Джордж заминават за Индия. Пътуването им до ашрама на Махариши Махеш Йоги на брега на река Ганг е проследено от режисьора Пол Салцман, чийто филм „Бийтълс в Индия“ е в програмата на „Мастър ъф арт“. Половин век по-късно Салцман се среща с Дейвид Линч и Морган Фрийман, които стават част от този неочакван документален филм за Ливърпулската четворка.

Пътят на Франция до основен износител на луксозни стоки в Европа е описан в „Създаването на френския лукс“. Филмът е любопитен поглед към историята на страната и специалните кралски пратеници, които не са се свенили да се забъркват в шпионски афери, отвличания и подкупи.

Голямата награда на „Мастър ъф арт“ ще бъде обявена на 11 септември. Най-добрият български филм тази година ще бъде отличен от Държавния културен институт към министъра на външните работи. Единадесет заглавия ще спорят за титлата, някои от тях са вече познати на публиката от пролетното издание на фестивала. Сред новите български продукции са „Одисей“ – за създаването на едно от най-вълнуващите и мащабни театрални събития в програмата на „Пловдив – Европейска столица на културата – 2019“, и „Тенор“, посветен на Камен Чанев (1964 – 2020).

Фестивалът е част от Календара на културните събития на Столична община и е подкрепен от Национален фонд „Култура“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах