Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Полезна книга в български контекст

„Къде е държавата?”, „Ама това изобщо държава ли е?” и защо това са опасни въпроси – търси икономистът Лудвиг ван Мизес

Лудвиг ван Мизес е познат у нас с огромния си трактат „Човешкото действие” и е един от най-влиятелните застъпници на индивидуалната икономическа инициатива в противовес на плановите, свръхрегулативните и изобщо етатистките мерки.  - Полезна книга в български контекст

Лудвиг ван Мизес е познат у нас с огромния си трактат „Човешкото действие” и е един от най-влиятелните застъпници на индивидуалната икономическа инициатива в противовес на плановите, свръхрегулативните и изобщо етатистките мерки.

„Тоталитаризъм” е добре позната дума у нас. България е живяла в условията му и още тегли последиците от него. Но на въпроса защо той не е просто отдалечаващо се минало, а вечен и възраждащ се риск пред всяко общество, можем да си отговорим при запознаване с „Всесилната държава. Възходът на тоталната държава и тоталната война” от австрийския икономист Лудвиг фон Мизес.

Мизес е познат у нас с огромния си трактат „Човешкото действие” и е един от най-влиятелните застъпници на индивидуалната икономическа инициатива в противовес на плановите, свръхрегулативните и изобщо етатистките мерки. Това го прави любимец на икономическата десница и крайно непопулярен сред хора, изгубили доверие в добронамереността и капацитета на държавните власти.

vsesilnaТук Мизес се отдалечава от чистата икономическа теория и навлиза в историята и политиката. Като австриец, той има нагледен опит с възникването и надигането на нацисткия режим – и е естествено, че разсъждава за тоталитарната опасност през тази перспектива. На българската публика „Всесилната държава” може би ще напомни „Фашизмът” на покойния д-р Желю Желев, но аналогията не бива да бъде повърхностна, защото Мизес никога не би си позволил да се самоопредели като марксист.

Пред нас стои съчинение на класически десен автор, чиято хладна и последователна рационалност ще обърка по-неподготвените читатели: по линията на удобните клишета някой може и да се учуди как така дясномислещ човек може да стигне до критика на нацизма? Разбира се, че може, защото за истинската десница индивидуалната свобода стои над волята на държавата и човешката личност стои по-високо от нуждите на абстрактната, безлика власт. Консервативно настроените читатели ще могат да се насладят на последователното разгръщане на аргументите за корумпиращия ефект от съсредоточаването и засилването на държавата, а малобройната, но активна либертарианска публика у нас ще има възможността да се запознае с още един текст на далеч по-сериозен автор от понякога наивната Айн Ранд.

Разбира се, четенето на Мизес в български контекст на пръв поглед може да бъде проблематично заради криминалния начин на натрупване на повечето от по-едрите състояния в страната. Някои читатели биха могли основателно да противопоставят идеалните положения у Мизес със суровата действителност на незаконно и безотговорно стопанисваната частна собственост. Дори можем да се опитаме да четем Мизес като противовес на нашумели леви автори като Наоми Клайн и Юрген Рот, които пък не без право отправят противоположното предупреждение за рисковете от всесилния пазар и недостатъчните регулации.

Вероятно обаче можем да сближим двете позиции, като припомним криминалния характер и на всесилната държава, и на създаваните от нея псевдопазарни, корумпиращи условия. Както тоталитарният режим може да мимикрира действието на уж независими пазарни агенти, така и силна мафия, пленила държавните органи, може успешно да прикрива действията си чрез фалшиви регулации, които в действителност са насочени само срещу истинската индивидуална инициатива. Тази рискова динамика прави „Всесилната държава” на Мизес още по-интересна за българска публика и практически задължава читателите да сравняват книгата и с реалността, и с други сериозни четива.


„Всесилната държава” от Лудвиг фон Мизес е издание на „МаК”, в превод от английски на Майя Маркова. Книгата ще бъде представена в литературен клуб „Перото“ на 29 септември, четвъртък, от 19:00 ч.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах