В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Очите на поетите

Евтим Евтимов си отиде. Защото и поетите умират, макар и някак по-тъжно от не-поетите

Евтим Евтимов (1933-2016). Поезията е в онези неща, с които не можем да се справим. В моментите, които не искаме ей така да си заминат – делнично, практично, по работному. В миговете, които искаме да спрем. В болката, която искаме да преболим. Снимка: БГНЕС

Мария КАСИМОВА

09.06.2016

Живееше над нас. На четвъртия етаж, в панелния блок номер 28. Кабинетът му беше над детската ми стая. Понякога го чувах да ходи – беше едър човек, тежко стъпваше, но иначе не беше шумен. Чувах, когато отваряше прозореца. Чувах, когато рецитираше на глас стиховете си. Правеше го напевно, редеше думит...

Отключете статията и четете всичко в „Площад Славейков”

Абонирайте се за 5,00 лв. / €2.56 на месец
(или 0,16 лв./ден).

Ако вече имате абонамент, влезте от тук:

Ако желаете да коментирате този или други текстове на „Площад Славейков“, заповядайте при нас във Фейсбук

Площад Славейков

Очите на поетите

Евтим Евтимов си отиде. Защото и поетите умират, макар и някак по-тъжно от не-поетите

Отключете статията и четете всичко в „Площад Славейков”

Абонирайте се за 5,00 лв. / €2.56 на месец (или 0,16 лв./ден).

Ако вече имате абонамент, влезте от тук:

Абонирайте се за 5,00 лв. / €2.56 на месец
(или 0,16 лв./ден).