Как Австралия се справи с пандемията

Операта в Сидни отвори врати отново. 40 хиляди души посетиха преди дни финала на Националната лига по ръгби. Служителите се връщат да работят в офисите си. Добре дошли в Австралия, страната, която стана пример за успешна борба с пандемията, пише А. Одисей Патрик в статия за „Вашингтон поуст”.

Тази държава, чието население наброява 26 милиона души, практически изцяло се справи с предаването на коронавируса вътре в общността, предотвратявайки втора вълна на пандемията, точно когато в Европа и САЩ заболеваемостта стремително расте.

В четвъртък, 5 ноември, в Австралия не е отчетен нито един случай на ново заразяване. За цялата предходна седмица има само 7 заразени, ако не се броят туристите, затворени за карантина в хотелите. В болниците в момента има само 8 пациенти с диагноза Ковид-19. Само един от тях е в интензивно отделение. В Мелбърн, който беше епицентър на епидемията в Австралия и който едва наскоро излезе от локдаун, няма нито един случай на заразяване от 30 октомври насам. За цялата епидемия в Австралия от коронавирус са починали само 907 души.

„Никога не съм си мислела, че ще се приближим до нулата, това само по себе си е поразително – заявява Шарън Люин, директор на Института за инфекциозни заболявания и имунология в Мелбърн, който през февруари представи прогнозите, на базата на които бяха разработени мерки за борба с коронавируса. – Вече излизам от вкъщи, ходя на ресторант, пазарувам, отидох на маникюр и фризьор.“

Докато Северна Америка, Европа, Индия, Бразилия и други страни с всички сили се опитват да поставят стремително растящата заболеваемост под контрол, Австралия служи като пътеводител в реално време за това как демократичните държави могат да се справят с пандемията. Опитът на Австралия и Нова Зеландия демонстрира, че успехът при овладяването на коронавируса не е ограничен до методите на източноазиатските страни като Сингапур, Южна Корея и Тайван, нито до страните, които имат авторитарно управление като Китай и Виетнам.

Експертите смятат, че успехът на Австралия се дължи на няколко причини от съвсем практически характер. Първо държавата реши бързо и плътно да затвори границите си – нещо, на което много други страни, особено в Европа, не се съгласиха. Системата на здравеопазването в Австралия бързо мобилизира достатъчно ресурси, за да проследява и изолира отделните огнища. Освен това всички австралийски щати, за разлика от САЩ, или изцяло затвориха границите си със съседните щати, или рязко ограничиха придвижването между тях и вътре в тях.
Най-важното е обаче, че лидерите на страната, независимо от политическите им възгледи, успяха да убедят австралийците от самото начало на пандемията да се отнесат сериозно към нея и ги подготвиха, че може би за известно време ще трябва да се лишат от някои граждански свободи. Свободи, които не са губили дори по време на двете световни войни.

„Казахме на обществото: това е сериозно и ни е необходимо вашето сътрудничество”, отбелязва Мерилуиз Маклоус, епидемиолог от Университета в Нов Южен Уелс и съветник на Световната здравна организация.

По нейните думи липсата на противоречия между политическите партии по темата е повишило ефективността на посланието.

Консервативният премиер на Австралия Скот Морисън сформира национален кабинет от губернаторите на щатите, наричани в Австралия „премиери”, за да координира решенията и тяхната реализация. Политическите конфликти в по-голямата им част утихнаха поне в началния етап и австралийците видяха, че политиците им работят заедно, за да предотвратят националната криза в здравеопазването.

„Независимо за кого гласуват, повечето австралийци са съгласни, че техните лидери действително са загрижени за тях и се доверяват на учените. Това много помогна”, допълни Маклоус.

Готовността на австралийците да се подчиняват на правила, особено в Мелбърн, където жителите издържаха продължителен и строг локдаун, е отражение на специфични политически позиции. В Австралия гласуването е задължително и на власт обикновено идват центристки правителства, а властта е разглеждана като инструмент за решаване на проблеми, а не като причинител на такива.

Борбата на Австралия с коронавируса бе оглавена от министъра на здравеопазването на страната Грег Хънт. Именно той задаваше дневния ред, въвеждан от премиерите на отделните щати, за да се постигне единен подход в борбата с пандемията. Още на 1 февруари границите на Австралия бяха затворени за всички пристигащи от Китай.

„Затворихме границите и се концентрирахме върху тестването, проследяването на контактите и социалната дистанция – обяснява в едно от интервютата си Хънт. – Засилихме ресурсите си в борбата с разпространението на вируса сред децата и възрастните, а също и в болниците. Инвестирахме в апарати за изкуствена вентилация, в разработка на ваксини и методи за лечение.“

Здравното министерство на Австралия организира и контролира покупката на огромно количество защитни средства и облекла, включително маски, които от 2 август станаха задължителни в щата Виктория, чиято столица е Мелбърн.

След като в Мелбърн болен от коронавирус над 70-годишен лекар влиза в контакт с над 70 пациенти, преди да му бъде поставена диагноза, Хънт разпорежда да се ускори реализацията на вече разработен план за видеоконсултации с лекари. Било е предвидено планът да влезе в действие след 10 години, но практически след 10 дни всеки жител на Австралия вече успява да се консултира с лекар по интернет в рамките на националната система на здравеопазването в Австралия.

Когато частните клиники заявяват, че са на границата на фалита, защото са отменени всички планови операции, правителството им предоставя финансова помощ, за да запази легловата база, която в случай на необходимост да се използва за пациенти с коронавирус.

Разбира се, имало е и недоволство. Федералните чиновници често критикували строгия локдаун в Мелбърн и имало недоволство срещу затварянето на вътрешните граници между щатите. И макар общественото мнение да демонстрира мощна поддръжка за строгите мерки, много хора са засегнати сериозно от тях. В Австралия започва първата рецесия за последните 29 години, много малки фирми са затворени, икономическият спад е все по-осезаем. Това води и до протести – във вторник, 3 ноември, на протест в Мелбърн срещу локдауна е имало сблъсъци с полицията и са арестувани над 400 души.

В определен момент е изглеждало, че успехите в ранния етап на пандемията са под заплаха – не особено надеждните мерки за безопасност в хотелите на Мелбърн, където са били под карантина върналите се от чужбина австралийци, водят до втори пик на заболяването през юли. До август ежедневно се регистрират над 700 случая на заразяване. В този момент изглежда, че Австралия губи контрол над коронавируса. Точно тогава правителството въвежда строг локдаун. Практически целият обществен живот в Мелбърн спира. След 111 дни дневният прираст на заболелите пада под 5. На 28 октомври на жителите най-после е разрешено да излизат от домовете си без причина. Забранено е връщането на граждани на Австралия от чужбина, което е сериозен проблем за над 7,5 милиона емигранти.

На 16 октомври Австралия отваря границите си единствено за Нова Зеландия, където въпреки отделните пикове, втора вълна на вируса така и не се появява. В момента текат изпитания на 4 ваксини, в които правителството на Австралия е вложило средства. Според министъра на здравеопазването жителите на страната ще получат достъп до ваксината в средата на следващата година, което ще приближи времето, когато ще бъдат разрешени пътувания в страната и зад граница.

Със съкращения