Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Как България почти продаде Македония на СССР

Предателствата към Македония са целенасочена политика на българските комунисти вече цял век

Етнографска карта на Македония от гледна точка на сърбите и българите,  датирана от 1914 г. Снимка: Уикипедия - Как България почти продаде Македония на СССР

Етнографска карта на Македония от гледна точка на сърбите и българите, датирана от 1914 г. Снимка: Уикипедия

Историческата вина на България към Македония може би надхвърля сериозно основанията за претенции към нея. Особено когато става дума за предателствата, извършени от комунистите още преди да станат единствената власт в България, а и след това.

Македонският въпрос на Балканите съществува още от времето на Сан Стефанския мирен договор. Берлинският договор го задълбочава. А Великите сили използват тази територия, за да сеят неразбирателства на Балканите през цялата нова история след разпада на Османската империя.

Македония винаги е била разкъсвана между „любовта” на три „майки” – България, Гърция и Сърбия. Всяка от тях има претенции, които на национално ниво изглеждат съществени. В общия контекст на разпокъсаните Балкани всички тези претенции се оказват само повод за нови неразбирателства. Но битката за блудното чедо Македония не спира вече повече от век и половина.

И докато официалните власти в края на ХІХ и началото на ХХ век правят дипломатически сондажи и водят войни за тези територии, на заден план текат уговорки между комунистическите партии на трите страни и в самата Македония. Плетат се козни и се сключват договорки, които на моменти звучат като национално предателство.

Как иначе, освен измяна, може да бъде наречено съгласието на БКП в резолюцията от VІ конференция на Балканската комунистическа федерация (обединение на комунистическите партии на Балканите) от 1923 г. да бъде включен текст, който гласи:

„Петрички окръг принадлежи на Македония, която нейното население приема като единна, отделна страна. БКП признава на това население правото да се отдели от България и да влезе в състава на македонска държава, или да създаде своя автономия (в рамките на България – бел. ред.), или да остане в рамките на българската държава като нейна част”.

В същата резолюция БКП признава правото на населението от Тракия и Добруджа също да се отдели в самостоятелни държави. Именно тогава се ражда лозунгът „Македония за македонците”, който по-късно ще се превърне в държавна политика на България за известно време по времето на Георги Димитров.

През 1943 г. в нелегалния тогава вестник „Работническо дело” е публикуван текст на декларация на Отечествения фронт по македонския въпрос. В декларацията се казва, че Македония е неразривно свързана с българската история и култура, но заедно с това се заявява, че тази територия многократно се е явявала ябълка на раздора между балканските държави и е станала причина България да вземе страната на Германия във войната. Затова ОФ се обявява за създаването на обединена независима Македония. Осъществяването на този „идеал” трябва да стане, след като властта в съседните държави бъде поета от комунистическите партии. Подчертавало се, че гарант на свободна и независима Македония ще бъде Съветският съюз.

Именно СССР стои зад предателския акт, извършен на 20 февруари 1946 г. в Петрич. Тогава БРП (к), както по това време се нарича БКП, и Гръцката комунистическа партия, която е в разгара на гражданска война в родната си държава, подписват договор. В точка 6 на този договор е уговорено следното:

„Македония (гръцка, българска и югославска) трябва да стане независима автономна съветска република в състава на СССР”.

СССР се меси в македонския въпрос директно. Известен е проектът за споразумение между ВМРО и съветското правителство, подписан от члена на ЦК на ВМРО Т. Александров на 10 декември 1923 г. В него между другото се казва:

„ВМРО се задължава да работи съвместно с другите революционни организации на Балканите за федерирането на балканските държави в техните етнически граници, чиито добре разбрани политически и икономически интереси съвпадат с тия на РСР.
Руската съветска република признава ВМРО като единствена изразителка на суверенната воля на Македония.
ВМРО и РСР се сношават чрез свои редовни пълномощници, които ще имат качеството на дипломатически и военни представители.

Двете страни, като запазват самостоятелността си в своята вътрешна и външна политика, могат да предприемат конкретни съвместни акции, при общо съгласие, според политическите обстоятелства.

ВМРО с благодарност би приела материалната, дипломатическа и морална подкрепа на РСР.”

През 1946 г. главните опорни точки за решаване на „македонския проблем”, както го наричали в Кремъл, били обозначени и приведени в действие от марионетките на Балканите. Сталин свежда до българското правителство формула за обмен на територии с Югославия, която изцяло отговаря на интересите на Тито. Първият етап предвижда културна автономия на македонците в Пиринско и едва след това може да става дума за обединение. Ръководството на българската комунистическа партия послушно следва заповедите на Москва. На Х пленум на ЦК на БРП (к) Георги Димитров под бурни аплодисменти заявява, че населението на пиринския край трябва незабавно да се определи като част от македонския народ и тази част впоследствие да бъде присъединена към Народна република Македония. През декември 1946 г. българските власти провеждат преброяване в Пиринско, а данните от него „установяват”, че там живеят основно македонци – от 45% в Горноджумайско до 95% в Петричко. Именно тези данни години по-късно служат като основа за претенциите да бъде признато наличието на македонско малцинство в България.

Руснаците се намесват и при създаването на официалния македонски език след 1945 г. Московският професор Самуил Бернщейн пише през 1944 г., че македонците са се отделили от другите славяни и са тръгнали по свой път като са „сформирали нов славянски народ – македонци – който се отличава от другите южнославянски народи”. Той подчертава, че в рамките на проекта „Македония за македонците” е важно създаването на македонски литературен език. Дотогова голяма част от македонците използват българския, а по-малка – сръбския език. Един от основните идеолози на македонската нация – Блаже Конески, смятал, че създаването на самостоятелна македонска азбука има и важно политическо значение, защото самостоятелната писменост е първото условие за развитие на национална култура и формиране на отделна нация.

Първа стъпка към създаването на езика бил изборът кой от местните говори да легне в основата му. Първото предложение – да бъде този от Скопие – отпаднало, защото било отчетено, че има твърде голямо влияние от сръбския език и може да повлияе на хармоничността на фонетичната система. Бернщейн не искал да използва и източните македонски говори заради силното влияние на българския. Затова подбрал битолско-охридския диалект.

При формирането на азбуката Бернщейн предложил да се следват българската и руската традиция, като се внесат буквите „я” и „ю” и да се изключат сръбските влияния. Това не минало, сърбохърватската азбука станала основа на писменото слово. На 3 май 1945 г. правителството на Македония постановило, че в македонската азбука има 31 букви. Този ден се счита за деня на създаване на македонския език.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg