Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Как България „устрои публичния дом на социалистическия лагер“

Шпионската Мисия „Лондон“ на поетесата Лиляна Стефанова - II част

В отчета си за регистрацията на „др. Стефанова за секретен сътрудник на КДС“ първият ѝ ръководител Х.Х. казва: „Прие с ярко желание да сътрудничи с нашите органи, което тя смята за естествено и патриотичен дълг“. Снимка: Личен архив, част от автобиографичната книга на Лиляна Стефанова „Моят луд век“ - Как България „устрои публичния дом на социалистическия лагер“

В отчета си за регистрацията на „др. Стефанова за секретен сътрудник на КДС“ първият ѝ ръководител Х.Х. казва: „Прие с ярко желание да сътрудничи с нашите органи, което тя смята за естествено и патриотичен дълг“. Снимка: Личен архив, част от автобиографичната книга на Лиляна Стефанова „Моят луд век“

Името на още една българска писателка и поетеса бе оповестено от Комисията по досиетата с поредната порция лица от медиите, съпричастни към дейността на бившата Държавна сигурност. Лиляна Стефанова, проверена в качеството ѝ на главен редактор на списание „Обзор“, се оказа секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС. Принадлежността ѝ към органите е установена от наличието на документи от щатни служители, регистрационен дневник и картони.

В досието на Стефанова няма подписана декларация за сътрудничество, няма и нито ред собственоръчно написани агентурни сведения или каквото и да е излязло лично от нейната ръка. Изглежда, че документите са били прочистени. В отчета си за регистрацията на „др. Стефанова за секретен сътрудник на КДС“ първият ѝ ръководител Х.Х. обаче казва:

„Прие с ярко желание да сътрудничи с нашите органи, което тя смята за естествено и патриотичен дълг“.

Но всичките ѝ донесения са преразказани от оперативните работници (петима), които са я ръководили.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

В първа част на този текст разказахме за агент „Албена“, изпратена да се бори с „умраза“ и „провокаций“ в Англия, без да знае английски. Заради информацията от мъгливия Лондон, както и заради усърдието, с което сътрудничи, ѝ връчват медал.

Вижте още: ШПИОНСКАТА МИСИЯ „ЛОНДОН“ НА ЕДНА БЪЛГАРСКА ПОЕТЕСА 

Втора част

В отчета след завръщането на Лиляна Стефанова от Англия е спомената и още една „ценна“ нейна информация, след която началниците също са решили да вземат (неизвестно какви) мерки. В английското списание „Men Only“ (Само мъже) се появила статия за нашето Черноморие под заглавие „Червеното, горещо Черно море“. В нея се пишели „най-гадните неща за нашите жени – че те били много хубави и най-лесно достъпните в света“.

„Привежда се и такъв пример: мъже организирали нещо като дружество – четем в досието ѝ. – Постоянно отчитали постиженията си по точки. Който постигнел милосърдна сестра, му отчитали 1 точка, артистка – 5 точки – и така се стигало до жените на най-високопоставените партийни и държавни функционери. Статията завършвала с извода, че България е устроила на нашето Черноморие публичния дом на социалистическия лагер.

Много англичани коментирали, че българското правителство сигурно е платило страшно висока цена за тази статия, защото за нито един курорт по света не била излизала такава реклама.“

На 9 XII 1968 г. ДС предлага на Лиляна Стефанова да напише серия от статии за Световния младежки фестивал в София в нашия ежедневен печат, с който да прокара тенденцията „гостоприемство и бдителност“. Тя приема предложението (което не може да откаже) „с възторг“ (и с уточнението, че трябва да си помисли, тъй като не ѝ достига времето).

През август 1968-а ДС измисля нова мисия за вече понатрупалата опит „шпионка“ – Мисия „Скопие“. Идеята е „Албена“ да бъде изпратена на 6-дневна командировка в югославската република Македония, където има роднини на високи постове, за да изясни становището на отговорните партийни, държавни и културни функционери за събитията в Чехословакия. Но изглежда то е станало ясно и без намесата на тайните служби, защото Мисия „Скопие“ си остава само идея.

Година и половина по-рано, през декември 1966-а, малко след завръщането на Стефанова от „специализацията“ в Лондон, досието ѝ е свалено в архив. Но понеже следващите години ходи два пъти (за три и за един месец), втория път отново получава задачи от ДС. Информацията, която предава за подготовката на английска и чешка група да предизвикват политически дискусии при участието си на фестивала, е оценена високо с резолюции на другарите Солаков, Спасов и Кьосев.

В края на годината Лиляна Стефанова е поканена на специална вечеря във вила на ДС в Бояна. Там по случай 26 години от 9 IX 1944 г. лично ген. Кьосев, началник на Първо главно управление на ДС, ѝ връчва медал „За заслуги за сигурността и обществения ред“ като на секретен сътрудник, „получил и предоставил ценна информация за подготвящи се провокаций“. За съжаление, по онова време тя не може да го постави до другите си награди – тези от Съюза на писателите (1964, 1981 и 2009), Димитровската (1971), Националните награди „Станка Николица“ (1967), „Яворов“ (1983), „Дора Габе“ (2008)… Е, днес вече може.

Относно награждаването – в досието има отчетен документ за най-голямата сума, отделена от ДС във връзка с Лиляна Стефанова – 20 лв. за „тайната вечеря“. И разходни записки за още няколко суми – 5 лв., 10 лв., 8 лв. – все за почерпки. През 1969 г. ДС си развързва кесията и купува на своя верен агент подарък. Не пише какъв е подаръкът, но изписаната сума за него е 3,80 лв.

От последните страници на досието научаваме, че другарката Лиляна Стефанова е помагала „за решаването на оперативни задачи по линия на влиянието, за изучаването на формите и методите на идеологическата диверсия…“. Тя овладява и особено интересния литературно-медиен-ченгесарски жанр „писане и отпечатване на статии и материали в нашия и чуждия печат по наша [на ДС] препоръка с определени оперативни цели. В рамките на провежданите от отдела активни мероприятия ѝ се възлага писането на позиви и прокламаций“.

Но това, наред с даването на сведения за роднините ѝ в Югославия и за нейни състуденти-албанци от литературния институт в Москва двайсетина години по-рано, са последните задачи, които ѝ възлага ДС. Постепенно спират да я търсят и през 1979 г. е свалена от оперативен отчет. Или поне така е отбелязано в досието ѝ.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах