Как България влезе в световните новини не с престъпление, а с висока култура

Радостната вест за селекцията на нашия филм „Ага“ на режисьора Милко Лазаров в основния конкурс на 68-ото „Берлинале“ (15 – 25 февруари 2018) естествено бързо обиколи всички медии у нас. Появата на български филм в основния конкурс на един от трите най-важни фестивала в света само по себе си е успех и повод за положителни очаквания. Необходима е обаче полезна уточняваща информация, тъй като използваната фестивална лексика създава леко объркване.

Основната секция в Берлин (на немски Wettbewerb – състезание) включва 24 филма, тази година от 23 страни. Но само 19 от тях участват в конкурса за „Златна мечка“ и другите „Сребърни мечки“ за различни професионални постижения. Останалите 5 филма са „извън конкурса“ (на немски AußerKonkurrenz – извън конкурса) и са своеобразно изключително престижно допълнение, нещо като реверанс към авторите им и към зрителите, а същевременно и прибавен авторитет за самия фестивал. Така че „Ага“ няма да се бори за примамливите „мечки“, но попада в изключително елитна селекция.

Вижте още: БЪЛГАРСКИ ФИЛМ НА „БЕРЛИНАЛЕ“

Тази година със същия статут „извън конкурса“ са още американският филм Unsane на Стивън Содърбърг, 7 Days in Entebbe (САЩ, Великобритания, реж. Хосе Падиля), Black 47 (Ирландия, Люксембург, реж. Ланс Дали), както и документалният „Елдорадо“ (Швейцария, Германия, реж. Маркус Имхоф). Самото присъствие в подобна подборка е не само престижно за българското кино, не само важно стъпало за авторите на „Ага“, но и реална оценка за качествата на филма – още повече, че му е отредена ролята да закрие „Берлинале“. А тъкмо тогава целият филмов свят гледа към импозантната зала „Берлинале палас“ и по червения килим на знаковия площад „Марлене Дитрих“, в сърцето на Берлин, преминава дефилето на световното кино.

Така България ще е в новините на всички големи медии. Но не заради някой безпросветен простак, който блъска безпричинно жена по стълбите в метрото, а с културен факт, който респектира дори най-претенциозните вкусове.

Във фестивалното всекидневие опитните професионалисти знаят „двойното дъно“ на неизяснената лексикална двусмислица и лесно се ориентират в двата сегмента на официалната селекция. Но много зрители се оплитат в словесната тавтология и по-късно с изненада научават, че техният филм – фаворит не присъства сред наградените, не защото не е хубав, а тъй като е бил „извън конкурса“.

И при някои други от големите световни фестивали съществува подобно езиково двусмислие. Но в Кан например, само филмът на откриването е извън конкурса и е добре известно, че той е включен само за фестивален блясък, а не като сериозна заявка за силно кино. То обикновено се случва в редовните „работни“ прожекции през следващите дни.

Вече е известно, че настоящият дългогодишен директор на „Берлинале“ г-н Дитер Кослик през май 2019-а година ще напусне поста си – след още две фестивални издания той ще приключи своя безспорно впечатляващ мандат. А неговият приемник може би ще започне своя с лексикално уточняване на конкурсните категории и сегменти в програмата.