Как българка предложи 8 март да бъде празник

Осми март дори след дългата ни социалистическа одисея, а и може би точно заради нея, е някак флуиден ден. Безспорно е празник, но никой в обществото ни не е съвсем наясно що за празник е, кого трябва да поздравяваме, от коя възраст е подходящо да гледаме на момичето като на жена.

Някога беше просто Международен ден на жената. В битов план по време на социализма си беше ден на колежката – на 8 март жените бяха пускани няколко часа по-рано от работа, за да се наконтят, а в повечето учреждения имаше служебни банкети, така че семейните чествания бяха невъзможни – съпрузите празнуваха поотделно. За децата това беше Денят на мама – поредният повод да рецитират казионни стихчета и да пеят песнички в организирани тържества.

После, когато идеологическият цвят на празника избледня, 8 март се разрои на множество различни поводи за празнуване и охулване. Беше обявен за комунистически, беше обявен за феминистичен, беше Ден на майката, но и не беше ден на майката, защото за тази цел Църквата е предвидила 25 март, Благовещение. Дълго време 8 март беше разделителна линия – по това дали жената приемаше поздравления на този ден, ставаше ясно на коя политическа сила симпатизира.

Сега 8 март е почти консенсусно Ден на жената. Но понеже не може без спорове, в женските и майчинските групи тече дебат дали е подходящо малките момичета, особено преди пубертета, да бъдат свързвани с този празник. Спорът се разширява, в социалните мрежи вече слагат разделителна линия между раждали и нераждали жени.

Всъщност празникът е роден от един протест. През 1857 г. в Ню Йорк става първата масова демонстрация на жени работнички за подобряване условията на труд. През 1909 г. Американската социалистическа партия за пръв път отбелязва специално този ден.

И тук се появява българската следа.

Всъщност 8 март става Международен ден на жената по предложение на българската делегация на Втората конференция на жените комунистки в Москва през 1921 г. Ана Маймункова, шивачка от Пловдив, дава предложение, подкрепено от цялата българска група. Българските работнички предлагат 8 март да се чества като Международен ден на равноправието между мъжете и жените. Празникът е неофициален до 50-те години на ХХ век. След това в много държави става дори неработен, както е и до днес в Русия, Куба и Виетнам.

Ние, жените, имаме много поводи за празник през живота си, но и много причини да протестираме. Много неща са се променили от 1857 г. насам, но все още имаме да строим свят, в който разделението да не е водещо в отношенията. Все още имаме да воюваме за права, които някак изначално са ни отнети. Същевременно имаме задължението на жени, пазителки на живота, да не позволяваме правата ни да бъдат извоювани за нечия сметка.

Честит празник, жени от всички възрасти, с всякакви вярвания, разбирания и амбиции! Светът е един за всички хора.