Как българските милиционери тласнаха тъста на британския премиер към богатството

След пътуване до България Нараяна Мурти, тъст на най-богатия британски министър-председател, изоставя левите идеи

Нараяна Мурти преразглежда ценностната си система след травмиращ престой в килия в социалистическа България. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Как българските милиционери тласнаха тъста на британския премиер към богатството

Нараяна Мурти преразглежда ценностната си система след травмиращ престой в килия в социалистическа България. Снимка: ЕПА/БГНЕС

След турбулентен период на политическа нестабилност премиерското кресло на Великобритания премина в Риши Сунак, първият британски министър-председател с индийски произход. Новият премиер предизвика различни реакции, но разделителна линия за приемането му на Острова се оказа най-вече богатството му от 730 млн. британски паунда (ок. 840 млн. евро), което го прави по-богат дори от крал Чарлз III.

Впечатляващата сума всъщност е комбинация от негови усилия и от бизнес нюха на съпругата му Акшата Мурти. Само на 42 г., тя притежава акции на стойност близо милиард долара в индийския технологичен гигант „Инфосис“, основан от баща ѝ Нараяна Мурти. Стойността на фирмата днес възлиза на около 100 милиарда долара.

Стремежът на Мурти към капиталистически успех всъщност се корени в България, разказва самият той няколко пъти. Случило се е след срещата му с родната милиция. Историята започва през 70-те години на миналия век с един случаен разговор за България и живота в социалистическата република. През 70-те бъдещият предприемач живеел в Париж и бил под влиянието на левия политически спектър като син на антиамерикански и просъветски настроен учител от град Мисор в Южна Индия. По това време описва себе си като „почти комунист“ и в опит да опознае Стария континент по-добре, да се убеди в привлекателността на социалистическата идея, и воден от приключенски порив Нараяна напуска работата си и тръгва на път на автостоп, разказва бизнесменът пред публиката на технологичен фестивал в Мумбай. За 11 месеца обиколил Италия, Австрия, Германия, Чехословакия, Полша, СССР, Унгария, Румъния, Йордания, Иран, Ирак, Израел, Гърция, Турция, Афганистан и България.

През 1974 г. Мурти трябвало да пътува с влак от Ниш до София. В пътуването му правели компания младо момиче и неин придружител. Момичето разбирало само френски, двамата се заговорили за живота в България, но разговорът вървял мъчно. Част от него – Мурти така и не разбрал коя – изправила на тръни придружителя ѝ, чиято първа работа на гарата в София била да предупреди полицията за странника.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Реакцията на милиционерите не закъсняла и той бил арестуван, а паспортът му и багажът му били иззети. Преживяването травмирало Мурти, който и до днес си спомня условията – три дни прекарал в тясна килия със студен и твърд под, без легло, с тоалетна в единия ъгъл.

След първата си нощувка в неособено приветливата обстановка, Мурти очаквал, че на сутринта ситуацията ще се разреши или че поне ще получи храна и вода като гост на държавата.

„Мислех, че ще отворят вратата сутринта и ще ми донесат закуска, тъй като бях гост на държавата, но нищо такова не се случи. Изгубих всякаква надежда да ям нещо – разказва Нараяна Мурти. – След около 120 часа без вода и храна вратите се отвориха. Извлякоха ме и ме заключиха в купето на охраната на товарен влак. Бях загубил способността си да мисля.“

„Виж, ти си от приятелска страна, наречена Индия, така че ние те пускаме, но ще ти дадем паспорта, когато стигнеш до Истанбул“, казали му полицаите. Ако държавите се отнасяли така към гости на страната, то Мурти не искал никога да бъде част от комунистическа държава, спомня си впечатленията си той.

„Върнах си паспорта и раницата, но инцидентът ме превърна от объркан левичар в решителен капиталист. Случката ме остави разочарован от комунизма и ме накара да се замисля за метода на управление, който е най-добър за развитието на една страна.“

След неособено приятните си първи впечатления от България, Мурти се отдал изцяло на предприемачеството, макар и успехът да не го застигнал веднага. Първият му опит бил с компанията „Softronics“ в Пуна, която обаче била закрита твърде скоро, тъй като създателят ѝ не виждал перспектива за бъдещо развитие, пише „Икономик таймс“, един от най-големите индийски вестници.

Успешното му встъпване в света на големия бизнес става с „Инфосис“ през 1981 г., в начинанието му помагат още шестима души и 10 хил. рупии, взети на заем от съпругата му Судха Мурти, писателка и щедър филантроп.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах