Как бе направен ядреният взрив в „Опенхаймер“ без компютърни ефекти

Броени дни остават до премиерата на „Опенхаймер“ на Кристофър Нолан, разказ за бащата на атомната бомба и съдбата на творението му. Филмът се превърна в може би най-очакваната продукция на годината не само заради сюжета и екипа си пред и зад камера, но и заради един особено любопитен детайл от снимачната площадка – Нолан не е използвал компютърни ефекти за пресъздаването на опита „Тринити“, първия път, в който светът вижда зловещата гъба след детонацията на атомната бомба.

Взривът несъмнено е кулминацията на „Опенхаймер“, осъзнава Нолан още преди снимките да започнат. Събитията от 16 юли 1945 г. са описани и в книгата „Опенхаймер. Американският Прометей“ на Кай Бърд и Мартин Шъруин, по която режисьорът работи за сценария. Взривът в пустинята на Ню Мексико е толкова силен, че осветява небето в яркобяло и химикът Джеймс Конант, който присъства на експеримента, решава, „че нещо се е объркало и целият свят е изчезнал в пламъци“.

Нолан не за пръв път ще покаже атомна експлозия на екран – вече го е правил за финала на „Черният рицар: Възраждане“. Там режисьорът използва компютърно генерираните изображения.

„В този филм това беше освобождаване на напрежението, колкото и странно да звучи. Експлозията бе далечна и затова хората се чувстваха в безопасност – разказва Нолан, цитиран от IGN. – Но когато започнах „Опенхаймер“ и се запитах как да изобразим „Тринити“, детонацията на първото атомно устройство. Компютърните ефекти нямаше как да работят тук, колкото и да са гъвкави, ненадминати и да позволяват дори най-дребни детайли. Но при тях резултатът винаги е безвреден, сигурен. Много трудно можеш да предадеш това ниво на заплаха с компютърни изображения.“

Затова първата задача, още преди да са започнали снимките, била поставена на Андрю Джаксън, отговорника за визуалните ефекти. Той трябвало да изнамери аналогични методи за мащабната експлозия. Джаксън е пресъздал взрива чрез сблъсък между топки за пингпонг, кофи с боя са били хвърляни срещу стени, разработен е и специален магнезиев разтвор за специфичния бял цвят на експлозията. Всички тези трикове се съчетават с бензин, барут и майсторството на оператора Хойте ван Хойтема, който ги заснема в хипер близък план с променливи честоти на кадрите.

„Опитваме се да следваме тази нишка на вибрираща енергия през целия филм, до нейното пълно освобождаване в това невероятно разрушително събитие – казва Нолан. – Част от това, което ще видите, беше миниатюрно и е преувеличено на екран, но другата част бе пълномащабна и изискваше пълна концентрация на снимачната площадка.“

Сцената преди самата експлозия в пустинята на Ню Мексико е наситена с напрежение – персонажите тръпнат от вълнение и страх, а в пламъците е отразена тревогата за назряваща трагедия. Повечето експлозии във филмите на Нолан, а и въобще, се приемат като връх на развлечението и обикновено се посрещат с възхитени възгласи от кинозрителите. Не и тук.

„Разбира се, звучи малко нелепо да използваме думата „развлечение“ във връзка с нещо толкова сериозно – казва режисьорът. – Но ужасът е киножанр, също като драмата, романтиката, комедията… Когато говорим за развлечение в киното, нямаме предвид непременно смях, забавления и само щастливи неща, а ангажираност, предизвикване на емоция от една напрегната и драматична история. А може би и чувство на отвращение и ужас.“

В главната роля на Опенхаймер влиза Килиън Мърфи. В първостепенни роли са още Емили Блънт, Мат Деймън и Робърт Дауни Джуинър, в останалите образи са Флорънс Пю, Кенет Брана, Рами Малек и други.

Премиерата на „Опенхаймер“ е на 21 юли, петък.

Вижте още: ПЪРВИ ОТЗИВИ ЗА „ОПЕНХАЙМЕР“