Как „Бийтълс“ положиха началото на метросексуалността

След 20-ина дни ще се навършат 50 години от излизането на „Помощ!“ – втория кинопроект на „Бийтълс“. Каквото и да си мислите за него (приет е от критици и публика със смесени чувства), този безгрижен и откровено налудничав филм дава отлична представа за социалните промени на мъжете през 60-те години на XX век.

Сп. „Ескуайър“ наскоро писа, че „благодарение на „Бийтълс“ британските мъже не само сметнаха, че е добре, но и че е адски желателно да бъдат стилни и успели в живота отворковци“. Изобразяването на мъжествеността в „Помощ!“ е първообразът на доста по-очебийните демонстрации на полово сливане, които ще се появят десетилетия по-късно.

Покойният музикален журналист Иън Макдоналд отбелязва, че „Бийтълс“ имат огромно влияние върху попкултурата през 60-те заради световната слава и медийния интерес към посведението им. Той твърди, че четирите момчета от Ливърпул са призмата, през която се отразяват и увеличават социалните промени.

Джон, Ринго, Пол и Джордж са се издокарали в подобие на военно облекло.

Кинодебютът им „Нощ след тежък ден“ (1964) е псевдо документална лента за един ден от живота на Джон, Пол, Джордж и Ринго, когато бийтълманията е в разгара си. Въпреки приповдигнатото настроение, феминизираната им външност и няколкото хомо сценки (Ленън например пърха с мигли и казва „дайте ни целувчица“ на джентълмен с бомбе), черно-бял филм доста напомня на грубо реалистичните ню уейв драми от началото на 60-те. Той показва как най-известните мъже на планетата са попаднали в капана на ежедневните си задачи и подчертава мъжката им същност.

Но в цветния „Помощ!“ те са забавляващи се мъже, които пътешестват – от Лондон до Бахамите. Тук не става въпрос за работа, а за стил, мобилност и независим, екзотичен начин на живот, които до голяма степен дефинират имиджа им на англичани от 60-те. Освен това филмът няма централен романтичен сюжет – така характерен за киното по онова време, пък и изобщо.

Безгрижен и шарен – постерът на „Помощ!“ илюстрира настроението във филма.

Влиятелното английско списание „Ню мюзикъл експрес“ описва сюжета на „Помощ!“ като „100 минути безсмислици“. Историята се върти около напъните на свирепа източна религиозна секта да си върне жертвен пръстен, изпратен на Ринго от негов фен.

Началото на филма набляга на промяната от реалност към фантазия. Първо „Бийтълс“ са в черно-бяло, облечени са с черно поло и бийтъл-ботуши и изглеждат като в сцена от „Нощ след тежък ден“. Следващия път, когато се появяват на екран, те са в цвят. Като Дороти от „Вълшебникът от Оз“ те пътуват от черно-бялата „реалност“ на Канзас (тоест Ливърпул) към смайващия фантастичен свят на Оз (модерният и миришещ на ганджа Лондон от 1965-а). Режисьорът Дик Лестър прави фентъзи, в което залага на подхода „стилистика-над-съдържание“ и по този начин изпреварва други ключови икони на 60-те като Батман и Отмъстителите, които превръщат необикновеното в обикновено.

Обикновената и същевременно необикновена природа на „Бийтълс“ е затвърдена в паметна сцена малко след началото на филма, когато те пристигат в лимузина на терасирана улица и отиват до вратите на четири съседни терасирани къщи. Докато Джон, Пол, Джордж и Ринго пристъпват през четирите отделни входни врати, те влизат в една голяма обща стая, декорирана с модерни дизайнерски мебели.

Дълги коси, наметала, тесни панталони. „Бийтълс“ са в Австрия за снимките на „Помощ!“.

Този преход показва промяната от черно-бялата реалност на 1964-а към хиперреалността на цветния „Техниколор“ от 1965-а. Той също така изобразява различните видове лайфстайл на мъжете в средата на 60-те. Къщата е въображаем свят, в който очакванията, създадени навън, се разрушават от гледката вътре. Те са независими и хомосоциални мъже, които „превъзпитават“ вътрешността.

Като се има това предвид, дефиницията от 1994 г. на Марк Симпсън за метросексуалността подсказва, че е вдъхновена от онзи период. Той описва типичния метросексуал като млад мъж с пари за харчене, който живее във или близо до метрополис и би могъл да е гей, хетеро или бисексуален. В „Помощ!“ четиримата от „Бийтълс“ се вписват изцяло в тези критерии: те драматизират нарастващата феминизация на външния вид на мъжете – контене и все по-дълги коси.

Дрехите, носени от Джон, Пол, Джордж и Ринго в „Помощ!“ са еволюция на модния стил от началото на 60-те. Костюмите се носят с цветно поло, цветните ризи започват да набират популярност, както и тъкани като рипсено кадифе и деним, а тесните панталони, късите наметала и шапките са навсякъде. Сцена, в която членовете на групата записват I Need You в Селисбъри Плейн (бел. ред. – обширно и богато на археологически находки плато в Южна Англия, където се намира Стоунхендж; същевременно то е и най-големият тренировъчен полигон на британската армия), издокарани в подобие на военно облекло, е само един от примерите във филма, където „Бийтълс“ излагат на показ традиционните шивашки символи на мъжествеността и след това ги катурват.

Две години след „Помощ“ Ливърпулската четворка измества дори още по-далеч границите на мъжкото облекло и поведение, лудувайки в психеделичния шубрак на Magical Mystery Tour. Но първоначалният тласък на промяната е показан именно в „Помощ!“ – филм, който променя представите за мъжете.