Историята на киното е пълна с незаснети филми на големи режисьори. За малко в тази графа да попадне и един от най-успешните филми на всички времена. През 1974-а Стивън Спилбърг е 27-годишен студент, с едно единствено пълнометражно заглавие зад гърба си, редактира трескаво новия си сценарий, бюджетът е напът да надхвърли три пъти първоначално заложените 3,53 млн. долара, екипът е на ръба на бунт, актьорите не се понасят и не вярват в проекта, а режисьорът е на ръба да се хвърли надолу по стълбите. В крайна сметка „Челюсти“ е заснет, поставя началото на ерата на модерните блокбъстъри и променя завинаги начина, по който Холивуд прави и продава филми.
С тази история на успеха започва книгата на Саймънд Бронд, дългогодишен кинокритик на британското списание „Empire“, озаглавена „Великите филми, които никога няма да гледате“ и издадена на български от „Милениум“. Изданието разказва киномитология с главозамайващи проекти като „Дюн“ на Алехандро Ходорковски, който гордо заявява, че не е чел научнофантастичния роман на Франк Хърбърт, и кани за актьорския състав Мик Джагър, Орсън Уелс, Глория Суонсън и Салвадор Дали; музиката трябвало да е на „Пинк Флойд…
В книгата си Бронд представя алтернативна история на киното, с подробна и систематизирана информация за проектите, върху които са работили Айзенщайн, Теодор Драйер, Хичкок, Фелини, Мастрояни, Кубрик, Орсън Уелс, Филип Кауфман, Ръс Майер, Копола, Серджо Леоне, Дейвид Линч, Тери Гилиъм, Пол Верховен, Ридли Скот, Тим Бъртън, Дарън Аронофски, Братя Коен… Поместени са много снимки, илюстрации и дори плакатите на изоставените филми – за да заживеят във въображението на читателя.
„Да правиш филм е като да се возиш в рейс на дълъг път. В началото се надявате пътуването да е приятно. След известно време просто се молите да стигнете“, казва Спилбълг.
Предлагаме ви откъс, посветен на намеренията на Чаплин да заснеме филм за „Наполеон“, какъвто опит впрочем е правил и Стенли Кубрик.
Завръщане от Света Елена
Реж. Чарли Чаплин
С участието на Чарли Чаплин
Година: 20-те – 30-те
Жанр: комедия
Студио: United Artists
След като е прогонен от САЩ през 1952 г., Чарли Чаплин се установява във Веве, Швейцария – малко селце на брега на Женевското езеро, и живее в приятно обзаведена вила. Сред антуража му има експерт по антики, чиито задължения включват съхранението на четири сандъка с материали за Наполеон: униформи, шапки, ръкавици, медали, писма и т. н. – колекция, която Чаплин трупа още от началото на 20-те години. Чаплин не пази само предмети, свързани с Наполеон: идеята за биографичен филм – с него в главната роля и любимата му актриса (и някогашна любовница) Една Първайънс като императрица Жозефина – не го напуска от десетилетия.
Обожанието на милиони
Може да се изкушим да си помислим, че славата на Чаплин през 20-те години и обожанието на милиони хора са му завъртели главата. Той е комедиен гений, без никакво съмнение. Но дали е драматичен актьор с достатъчен обхват, за да изиграе Наполеон? Малкият Скитник като Дребния Ефрейтор? Всъщност, Чаплин е съвсем сериозен, и макар че проектът така и не довежда до завършен филм, той е обсебен от него в продължение на близо 20 години.
Той не е запленен от Наполеон заради някаква звездна самонадеяност; интересът към него се корени в дикенсовите улици на Лондон и опърпаното му детството през 90-те години на XIX век.
„Почти не си спомням баща ми, не си спомням да е живял с нас – пише той през 1964 г. в автобиографията си. – Майка ми казваше, че приличал на Наполеон.“
Чаплин си спомня, че майка му била леко обсебена от императрица Жозефина, и понякога играела сцени от живота на Наполеон пред Чаплин и брат му Сидни. Десетилетия по-късно, след като основава „United Artists“ с Мери Пикфорд, Дъглас Феърбанкс и режисьора Д. У. Грифит, през 1919 г. Чаплин прослушва актьори за нов проект и Наполеон отново се появява на хоризонта – макар че в началото Чаплин си мисли по-скоро за Първайънс, а не за себе си.
Първайънс е на 28 години и вече има твърде „майчинско“ излъчване, за да бъде романтичната дама и на екрана, и в живота на Чаплин. Кариерата ѝ е в упадък, самочувствието ѝ е съсипано, назрява проблем с алкохола. Тя има нужда от нещо, което да я вдигне на крака. Може би от чувство на вина заради това, че я е зарязал – и в личен, и в професионален план, – Чаплин иска да ѝ помогне.
„Преди да започна първия си филм за „United Artists“ – спомня си той, – исках да дам на Една една главна роля.“
След като отхвърля адаптация на „Жените на Троя“ по древногръцкия класик Еврипид (ако сте си мислили, че Наполеон е амбициозно), той се фиксира върху Императрицата. За нещастие на Първайънс тази роля не е хапка за нейната уста, и колкото по-надълбоко потъва Чаплин в историята на Жозефина, толкова по-малко се интересува от нея и толкова повече от самия Наполеон.
През 1931 г., докато Чаплин промотира „Светлините на града“, негов асистент му препоръчва роман на Жан-Пол Вебер за Наполеон на остров Света Елена, където френският военачалник е заточен, след като е разбит на бойното поле. Окуражен от брат си Сидни, който смята, че от това би излязла чудесна комедия, Чаплин се опитва да откупи правата за екранизация. Допълнителен тласък получава не от кого да е, а от самия Уинстън Чърчил, с когото се запознава по същото време. Чърчил също е голям почитател на Наполеон и сериозно е заинтригуван от комедийния потенциал на филма и особено от една сцена, в която главният герой си взима вана.
Смразяваща гледка
След като е подсигурил правата и се връща в Холивуд, Чаплин започва работа по сценария заедно с Алистър Кук. Той става известен в Обединеното кралство с радиопредаването си „Писма от Америка“, а в Америка като водещ на „Театър Шедьовър“. Кук е журналист, който успява да се добере до интервю с Чаплин, след което двамата стават добри приятели. В началото на сътрудничеството им Кук прави снимки и заснема на лента материали, в които Чаплин е в роля.
„Той разроши косата си над челото, пъхна ръка в джобчето на жилетката, смръщи се и се превърна в един тъжен император – спомня си той. – Започна да си мърмори, да ме замеря с имена – (френските генерали) Бертран, Монтолон, – след това ми се обиди, започна да ме сочи с пръст и след като очите му се превърнаха в парчета лед, се впусна в тирада срещу британците и за това как го третират на онзи „малък остров“. Лицето му се превърна в камък от решителност. Още го имам на лента, беше смразяваща гледка.“
(През 2010 г., шест години след смъртта на Кук, сред вещите му намират 11-минутен домашен филм с Чаплин – заснет през 1933-а, годината, в която започва работа по сценария на филма. За жалост, там липсва сцената, която Кук описва по-горе.)
Според Кук работата по сценария напредва с добри темпове, когато абсолютно отникъде Чаплин му заявява:
„Между другото, онова нещо за Наполеон. Чудесна идея – но за някой друг“.
Той и Кук не написват и дума повече по темата, нито някога я обсъждат отново.
Но звездата не може да се откаже просто така. През 1936 г. започва най-сериозното си усилие да създаде смислен сценарий. За свой сътрудник наема британския политик и писател Джон Стрейчи, който с книгите си „Контролът на работниците в руската минна индустрия“ и „Естеството на кризата на капитализма“ очевидно е събудил интереса на Чаплин. Сценарият им – който сериозно се опира на книгата на Вебер – няма нищо общо с представите ни за биографичен филм. Наполеон бяга от остров Света Елена, след като убеждава свой двойник да остане там вместо него. Той се връща в Париж, но не за да търси поддръжници и да завземе властта отново. Докато е в изгнание, Наполеон изглежда се превръща в заклет пацифист и мечтата му е обединението на Европа – и то не като тоталитарна супердържава с него начело, а като утопичен Невърленд, в която цари мир и разбирателство.
Опасен тиранин
Чаплин и Стрейчи завършват сценария през 1937 г., а звездата смята да играе и Наполеон, и двойника му.
„Истинският Наполеон щеше да живее е Париж и да държи сергия за книги на Пон дьо л‘Алма (мост на Сена) – Чаплин разказва в свое интервю от 1957 г., публикувано в сп. „Encounter“ през 1978 г. – Той дава парите, които печели, на вдовиците и децата на ветерани от войните. На 5 май 1821 г. Наполеон умира на остров Света Елена – тоест, двойникът му. Тялото му, както знаете, е върнато на Франция от Британската флота и е погребано в „Инвалидите” (комплекс музеи и паметници от военната история на Франция). Целият Париж се стича на шествието. Жестока масова сцена. Това е първата сцена във филма.“
А истинският Наполеон? Ами, той си се занимава със сергията за книги. В този ден има много работа. Докато кортежът по Сена плава бавно покрай моста – близък план – той промърморва: „Вестта за смъртта ми ме съсипва“. Очевидно, Чаплин се е смял безсрамно на този гег – не е странно, че силата му е била в нямата комедия. Макар да казва „Това е първата сцена“, а не „Това щеше да е първата сцена“, малко вероятно е, че през 1957 г. Чаплин все още таи надежди да изиграе Наполеон. Вече е твърде стар за ролята и е намерил причини да изостави проекта 20 години по-рано, или поне със сигурност да го промени до степен, в която да не може да бъде реализиран. През 1938 г. Чаплин се захваща с друг, още по-опасен тиранин – и този път е страшно мотивиран филмът да стане. След като прави едно малко „Заместване“, по собствените му думи, той запазва идеята с двойника от Наполеон и я прилага във „Великият диктатор“.
Дали някога ще се случи? 1/10
Може да видим отгласи от Наполеон на Чаплин във филма на Алън Тейлър от 2001 г. „Новите дрехи на императора“, в който Йън Холм играе Бонапарт и двойника му. Също така, версия на сценария на Чаплин и Джон Стрейчи е запазена в Архивите на Чаплин, които се съхраняват в болонската филмотека. Но след смъртта на Чаплин през 1977 г. шансовете този филм да се случи са, да кажем, нулеви.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение