Как да говорим на мълчаната вода, докато ѝ писне

Много ентусиазирани жени ще премръзнат тая нощ, докато си говорят с „мълчаната вода“, предписана им като магически трик от Розмари де Мео.

Авторката на „Стопанката на Господ“, която успешно подмени много от понятията и символите на истинската българска фолклорна традиция, успя да внуши – не само на читателите си, но и на медиите – че срещу Водици се прави обичай, който „сбъдва желания“. Според уонаби етнографката трябва да налеете вода от чешмата в кръгъл съд, да я оставите навън в нощта срещу Богоявление и на висок глас да ѝ обясните какви мераци имате. Първо, разбира се, трябва да ѝ се представите – име, фамилия, както си му е редът. Като пред евентуален спонсор – такава роля ѝ е отредена очевидно. След като ви опознае, водата ще се нагърби да ви помогне, ама трябва да „помълчи“ цяла нощ на открито. О, да не забравите преди полунощ пак да ѝ напомните за себе си – тогава чувала най-добре. Като ѝ досадите няколко пъти с желанията си (можете да искате само за себе си, казва Розмари, явно водата е почитател на индивидуализма), я оставяте на спокойствие. На сутринта, както става ясно от новоизлюпения ритуал, може да я пиете, да се миете, да чистите с нея, тя е неотменимо „вълшебна“. Е, ако не е станала на буца лед в някой особено студен януари…

Нито един етнографски източник не потвърждава наличието на подобен ритуал, чието име би трябвало да бъде „говорене на вода, докато ѝ писне“. В действителност мълчаната вода е един от основните магически елементи при извършването на различни видове ритуали в българската традиция.

Мълчана вода в народните поверия

Според поверията мълчаната вода се налива от три сладки извора от девствено момиче или млада булка, облечена в сватбени дрехи, през нощта преди зори, и се носи при пълно мълчание до мястото, където ще се ползва, за да се запази магическата ѝ сила. Не се продумва и дума, камо ли да се „наричат“ желания.

На Нова година, Васильовден, Гергьовден и Еньовден в бяло котле с мълчана вода се топят китки цветя, завързани със сребърни накити, за гадаене за любов, сватба, здраве и плодородие. С мълчана вода се приветства невестата в новия дом. С тази магична течност наричат и новороденото при първите му дни на тази земя.

На Гергьовден с мълчана вода се замесват обредните хлябове, приготвени от най-едрата пшеница, с квас, а не с мая, замесен с билки и три пъти пресято брашно. Във водата предварително са сложени билки и цветя, за да поеме хлябът тяхната енергия.

За лечение и гадаене при залез слънце срещу Еньовден се взима мълчана вода и се оставя да пренощува на открито в глинен съд с китка еньовче, здравец и сребърен пръстен. Сутринта с тази вода, заредена със силата на нощното небе, се пръска къщата за изгонване на болест. От мълчана вода се дава на болно дете да отпие три глътки, за да оздравее.

На Еньовден се изплитат големи венци от цветя и билки, които се извиват символично като арки. Според народните поверия всеки трябва да премине под арката бос за здраве през годината, а на излизане бива поръсван с мълчана вода.

Русалиите, които лекуват болни от самодивска болест, също ползват мълчана вода за изцеление. Докато тече специален ритуал, с тояга се разбива гърнето с мълчаната вода с потопени билки. Тя трябва да опръска всички присъстващи. Смята се, че това е мигът на изцелението.

Мълчана вода се ползва за защита против уроки, черна магия и всякакъв вид зло. Семена и стръкчета от лечебни и защитни билки се накисват в полунощ в чаша топла мълчана вода. Тихо се нарича заклинание за спиране, за пречистване, за сила и за здраве.

Мълчаната вода е част и от ритуали за привличане на любовта в живота. Китка от билката върбинка, завързана с червен конец, с два сребърни пръстена, се потапя в глинен съд с мълчана вода; с водата се напръскват дрехите, единият пръстен се слага на дясната ръка, а другият, заедно с билката, се оставя до икона на вашия светец-закрилник.

Някога, на третия ден след раждането на дете, орисници се събирали да благославят рожбата. Ритуалът се изпълнявал под светлината на пълна месечина, на самодивска поляна, над бял котел с мълчана вода, символ на чистотата и невинността на новороденото. Орисниците наричали съдбата на детето за здраве, щастие, късмет, благоденствие и любов.

Всички тези ритуали са запазени в народната памет и са част от времена, в които вярата в магията е била начин човек да поддържа илюзията, че контролира живота си. Времена на липсваща медицина и образование, без достъп до научни постижения. Днес тези ритуали са част от етнографското ни наследство, като обредните танци и песни.

Да се вярва, че с висене по терасите на панелките пред купа чешмяна вода можем да привлечем успех и благоденствие в живота си, е най-малкото наивно. Много е важно да познаваме традициите си, да ги тачим и пазим като културно наследство. Това не означава, че трябва сляпо да спазваме всичко, дори онова, което само прилича на традиция.

А и е неуважително към предците ни, сътворили тази обредна система, да я подменяме с измислици, родени от фантазията на писателка.

Вижте още: ЯКА НОВА БЪЛГАРЩИНА ЗА ПРОДАН