Как да имаме хубав живот, разсъждават в древен свитък, погребан от Везувий

Няколко пасажа от древен свитък, погребан под вулканичната пепел на Везувий през 79 г., бяха разчетени за пръв път. Направиха го група студенти, съобщава списание „Nature“. Документът е част от безценна колекция със стотици овъглени ръкописи на древногръцки, открити първо през XVIII век в древния град Херкулан. Огромната част от съдържанието им остава мистерия, тъй като е невъзможно да бъдат развити на ръка и всяко докосване може да се окаже фатално за целостта им.

Чрез ИИ са дешифрирани само около 5% от пълния текст на дадения ръкопис. В него неизвестен автор споделя своите разсъждения за музиката, каперсите и насладата от живота. Съдържанието на повечето от откритите по-рано свитъци от Херкулан е свързано с епикурейската школа по философия и според теорията на изследователите ръкописите някога са били част от библиотеката на епикурееца Филодем, живял от 341 до 270 г. пр. Хр. Неговата колекция се е озовала в наречената днес Вилата на папирусите в Херкулан, луксозен имот, вероятно притежаван от тъста на Юлий Цезар, отбелязва списание „Смитсониън“.

Темите, обсъждани в древния документ, са все още актуални, казват изследователите:

„Основните въпроси, които задава Епикур, са тези, пред които сме изправени всички ние и днес: как да имаме хубав живот? Как да избегнем болката?“, коментира Кенет Лапатин, куратор от музея „Джон Пол Гети“ в Лос Анджелис.

Дигитализираният текст на свитъка. Снимка: „Предизвикателството Везувий“

По-вълнуващото обаче е, че първите разчетени 5% от този свитък дават надежда, че в близко бъдеще текстът ще може да се дешифрира в цялост, а след това да се разчетат и останалите ръкописи.

Разчитането на свитъка става възможно след обявено състезание с финансов стимул. „Предизвикателството Везувий“ започна миналата година и от тогава изследователи по цял свят се надпреварват да разчетат ръкописа, без да го докосват. Първи пробив прави Люк Фаритор, студент от Небраския университет в Линкълн. Той използва малка частица от папируса, за да обучи алгоритъм с изкуствен интелект и така дешифрира думата „лилав“, за което печели награда от 40 хил. долара. Следва Юсуф Надер, студент в Берлин, който успява да получи дори още по-ясно изображение и накрая към двамата се присъединява Джулиан Шилингер, студент в Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих. За усилията си да разчетат над 2000 знака – повече от необходимото по условие на състезанието – тримата получиха парична награда от 700 хил. долара.

„Предизвикателството Везувий“ ще има втора фаза, в която голямата парична награда ще бъде връчена на първия екип, който успее да дешифрира 90% от текста на четири свитъка.