Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Как да освободиш един добър диригент? С конкурс

Директорът на БНР обмисля да обяви конкурс за нов главен диригент на Симфоничния оркестър на Радиото, защо?

Марк Кадин  на сцената на Зала „България“ с дирижирания от него  симфоничен оркестър. Снимка: БНР - Как да освободиш един добър диригент? С конкурс

Марк Кадин на сцената на Зала „България“ с дирижирания от него симфоничен оркестър. Снимка: БНР

Симфоничният оркестър на БНР вероятно е в последния си сезон с Марк Кадин като главен диригент. Генералният директор на Радиото Милен Митев е решил да експериментира, като за пръв път в историята на оркестъра направи конкурс за поста. Решението е необичайно – защото елитните симфонични оркестри, какъвто е този на БНР, обикновено не търсят с конкурс диригенти, а избират от най-добрите. Такава е европейската и световната практика.

Откъде е взел идеята за конкурса Милен Митев, се питат симфониците на БНР. И защо трябва да се разделят с Марк Кадин, който е един от най-креативните лидери на този оркестър от самото му създаване?

Украинецът Марк Кадин е назначен за главен диригент на оркестъра през 2017 г. От тогава неговите програми се отличават с оригинален замисъл, въпреки нищожните средства, които получава за продукция съставът. Кадин успява да убеди за гастрол в България едни от най-талантливите изгряващи таланти от световната симфонична сцена, лауреати на авторитетни конкурси. Освен това намира рядко изпълнявани и интересни за публиката произведения, като ги поставя в актуален контекст.

Още в началото на своя път с оркестъра той зае страната на музикантите в поредицата им от стачки за увеличаване на заплатите им, дирижирайки ги в публичните им протестни изяви. За разлика от него директорът на „Музикална дирекция“ Теодосий Спасов се обяви против протестите на музикантите на улицата и под прозорците на Министерския съвет – защото било унижение за изпълнители от такъв висок ранг да го правят, трябвало по „дипломатичен и делови начин“.

Вижте още: МАРК КАДИН: ПОКЛОН ПРЕД МУЗИКАНТИТЕ ОТ ОРКЕСТЪР НА БНР, ТЕ СА АНГЕЛИ

Конфликтът му с Кадин може да е останал и да се е развил във времето. Разбира се, възможно е освен конкурс за главен диригент на Симфоничния оркестър, Митев да направи и конкурс за директор на „Музикална дирекция“ – което вече е практика навсякъде по света. Постът в Западна Европа е за интендант, който след като спечели мястото си с конкретна политика, назначава главен диригент съобразно програмата, с която е избран. Тоест – процедурата трябва да върви в обратен ред. (Все едно в Народния театър да не правят конкурс за директор, а за главен режисьор.)

Всъщност най-елитните европейски оркестри избират главния си диригент с анкета. След това интендантът кани диригента, събрал най-много гласове. Защото ако все пак бъде направен конкурс за главен диригент на подобен оркестър, съществува риск да бъде избран човек, който не е на нивото на състава.

Какви са плюсовете и минусите от конкурса за главен диригент на един симфоничен оркестър? Потърсихме мнението на диригента Найден Тодоров, отлично запознат със световната практика и освен това сам явявал се на конкурс за Софийската филхармония – но не за неин главен диригент, а за директор, тоест интендант.

„По света са са установили тези две практики за избор на художествен ръководител/главен диригент на симфоничен оркестър – чрез конкурс или чрез покана – обясни Тодоров. – Най-големите оркестри принципно канят своите главни диригенти, като преди това Бордът на директорите (в корпоративните състави) или самите музиканти (в кооперативните състави) извършват преглед на наличните възможности и гласуват, за да изберат кого искат да поканят. Впрочем, случвало се е съответното лице да не приеме поканата и тогава цялата процедура се налага да се повтори. Обикновено подобни състави залагат на опита, имиджа, квалификацията и контактите на диригента, когото желаят да поканят, както и в повечето случаи също така на лични впечатления, придобити в годините, в които са работили с него.“

Защо силните състави предпочитат този вид избор на главен диригент?

„Ами представя ли си някой Рикардо Мути да се яви на конкурс за щатно място… Или Зубин Мета. Обикновено големите артисти не се подлагат на конкурсни процедури по причини, които са комплексни. Най-лесното обяснение би било, разбира се, силното его. Но подобен отговор е прекалено елементарен. Истината е по-различна и касае личния престиж, който е обвързан с имиджа в обществото, финансовото състояние и много други. Например, ако се яви голямо име на конкурс, който обаче е манипулиран и бъде спечелен от абсолютно непознато име, пораженията върху имиджа и оттам – отразяване в медиите, бъдещи ангажименти, ниво на хонорари – биха били внушителни. Освен това, диригентската професия не се слави като най-демократичната на света, съответно, дължината на кариерата е правопропорционална на бройката потенциални врагове. А никой не желае да бъде оценяван от хора, които не го харесват, дори учениците в гимназията.“

И все пак немалко оркестри залагат на конкурс при избора на главен диригент, защо? Според Найден Тодоров причината може и да е финансова:

„Конкурсната процедура е демократична и дава шанс на всеки да се докаже. И наистина, факт е, че ако главните диригенти биха били назначавани само с покана, то никога не би се появило ново име на диригентския подиум. Разбира се, това също не е единствената причина. Докато при директна покана условията на договора са обект на понякога наистина тежки преговори, то при конкурсна процедура тези условия са обикновено предварително зададени и не се променят с оглед на това кой е спечелил конкурса. Погледнато от обратна перспектива, конкурсната процедура може също да означава, че съответният състав няма финансовите възможности да покани „елитен“ диригент или пък няма самочувствието да го направи“.

Понякога е възможно да се обяви конкурс и когато имащите право на глас при избор не могат да достигнат до никакъв консенсус. Попитахме Тодоров няма ли риск избраникът на едно жури да се окаже неподходящ на практика, в работата си с оркестъра – както например се случва с Йордан Камджалов в Хайделберг?

„Има артисти, които са психологически пригодни да печелят конкурси – отговори Тодоров. – Това, обаче, не винаги означава, че те биха били в състояние да издържат на психологическия натиск на длъжността – защото позицията „главен диригент“ е много повече от диригент, който дирижира повече от другите, тя изисква редица допълнителни качества, някои от които са по характер твърде далеч от дирижирането. Вероятно най-опасното при един конкурс е, че представя една „моментна снимка“ на съответния артист, което не е задължително гаранция за съществуващи качества и дългосрочно развитие.“

Колкото и да е рисковано да се избира диригент чрез конкурс, според Найден Тодоров понякога точно чрез конкурси се откриват нови таланти, които иначе остават незабелязани. Директорът на Филхармонията подчерта:

„Нито един от големите диригенти в световен мащаб не би се явил на конкурс за заемане на щатно място. Но и повечето от големите диригенти по света не биха били това, което са днес, ако някога в своята младост не са били успешно представили се на подобен конкурс“.

Опера в Летния Театър

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС