Как да печелим приятели и особено един – Северна Македония

В първата половина на ХХ век името Карнеги е доста известно из българските земи. Не на милиардера Андрю Карнеги, въпреки безспорните му заслуги за българската кауза, а на практическия философ и психолог Дейл Карнеги, който дори няма висше образование. Досега 25 от неговите съчинения са претърпели различни издания в България, като най-популярно е „Как да печелим приятели и да влияем на хората“. Мнозина, особено тези, които са чели сходната по дух автобиография на Андрю Карнеги, се заблуждават, че двамата са роднини. Всъщност нямат нищо общо освен презимето си. Обединява ги устремът към лично обогатяване – единият работи в индустрията, другият в приложната психология. И двамата са това, което американците наричат selfmade men.

Наред с много други благотворителни инициативи, през есента на 1913 г. Андрю Карнеги е финансирал Карнегиевата комисия, която убедително опровергава антибългарската пропаганда по време и след Балканските войни, но не за него ще иде реч в следващите редове. А Дейл Карнеги цял живот чете лекции и издава десетки брошури за необходимостта от самоусъвършенстване, вдъхновени от философията на популярното тогава в САЩ движение Чотокуе, която е синтезирана от един от основателите му Ресел Конуей:

„Забогатявай, млади човече – парите са власт, а властта подобава на достойни хора. Ти нямаш право да бъдеш беден!“.

В най-влиятелната си книга Дейл Карнеги формулира известен брой прости правила, които трябва да следваш, ако искаш да промениш в своя полза поведението на събеседника си. Стори ми се, че ще е интересно, ако ги съпоставим с това, което се случи и не се случи през изминалите две и половина години, откак заседава българо-македонската смесена комисия по исторически въпроси.

1. „Трябва да показваш, че искрено се интересуваш от другия или поне да играеш убедително тази роля“

Направихме ли го? Струва ми се, че не. Въпреки добрите си намерения, бяхме заслепени от увереността, че знаем най-добре какво се е случило в Македония. А всъщност темелите, на които можем да се опрем, особено за последните десетилетия не са толкова впечатляващи – не разполагаме, например с изследване на формирането на просръбски елит във Вардарска Македония след Втората световна война, без да броим, че процесът започва, макар и не толкова убедително, още след 1918 г. За „тоягата“, използвана от сърбите, се пише, макар и не достатъчно, но не и за „моркова“. И въпреки това, често се държим като герой на Ръдиард Киплинг, затиснат от „бремето на белия човек“, който снизхожда, за да помогне на събеседника си да разбере заблужденията си..

2. „Усмихвай се“

Понякога се чудя доколко е била искрена, а не пресилена и измъчена нашата усмивка, а за ведра усмивка при нашите събеседници, не можем и да говорим.

3. „Помни, че името на този, с когото разговаряш, е най-сладкият и най-важен звук на какъвто и език да си говорите“

Струва ми се, че е излишно да напомням колко копия изпотрошихме при изясняване на това кой какво разбира под македонски език.

4. „Слушай събеседника си внимателно“

Това правихме и ние, и македонските колеги. Въпросът по-скоро е какво чувахме. Казаното от едните преминаваше дълъг и сложен път от ушите на другите през наслоенията на образователната система, опита с работа с автентични или в някои случаи – най-вече при събеседниците ни – измислени или преиначени в угода на политическата конюнктура извори, за да се появят в медиите като изказвания, някои от които издигаха висока бариера между двете делегации.

5. „Когато говориш, говори така, все едно признаваш и защитаваш интересите му“

За голямо мое съжаление, това не го правеше нито българската, нито македонската част на комисията.

6. „Накарай другия да се почувства важен и го направи искрено. Не го критикувай, осъждай и не се оплаквай от поведението му“

И колегите от Северна Македония, и ние останахме далеч от тази препоръка. На нас като че не ни хрумваше, че другият може също да иска да бъда „важен“. А що се отнася до критиката – мисля, че българските читатели и зрители са запознати с десетки примери за нашата критика. За съжаление, примерите за критика и то нерядко злонамерена, от македонска страна, като правило не достигаха до обществото ни. Знанието за тях се ограничаваше предимно до колегите от Министерството на външните работи и до нас самите.

7. „Възбуди у другия силно желание, което да отговаря на твоите интереси“

За мен това беше най-сериозният пропуск и то не само на нашата комисия, но на българската политика към Северна Македония въобще. Ние не можехме да предложим нищо на колегите, за да възбудим у тях желание ако не да действат, то поне да ни изслушат сериозно и да се замислят какво биха спечелили при известна промяна на политиката. Морковът, наречен Европейски съюз, изигра своята роля при началото на дискусиите, но не бих казал, че опитът да се покаже и тоягата на евентуалния отказ да бъде приета държавата в европейското семейство през последните две години, бе щастливо хрумване.

8. „Бъди добър слушател. Окуражи другия да говори за себе си и за своите интереси“

С удоволствие бихме изпълнили тази препоръка, но македонските ни колеги се пазеха като от огън дори да намекнат, че обсъжданите въпроси имат нещо общо с евентуални интереси, като предпочитаха да останат на удобното поле на теорията, често автоматично пренасяна от държави като Руанда или Фиджи, например, към Балканите, без да има основание за това.

Лошото бе, че самата комисия бе зачената с грешни предпоставки. Ние и нашите политици смятахме, че веднъж решени историческите въпроси, те ще доведат до изгодни за България политически решения. Само че това бе ясно и за колегите отвъд Гюешево, които нямаха никакво намерение историята да бъде използвана за вземане на решения, които те брояха като неизгодни – било за държавата им, било за личната им кариера. Оттук и нееднократните им предложения за отлагане на заседанията – къде с месец, къде с три месеца, за да се стигне до логичното предложение на техния председател проф. Драги Георгиев да бъде спряна работата на комисията за година или две. Човешки съчувствам и разбирам колегата, който няма желание да го хвърлят на лъвовете и политиците да си изтрият ръцете с него и колегите му. Пророк Даниил се спасил от лъвовете със страстните си молитви, но оттогава насам никой не е повторил неговия подвиг. Да не забравяме, че докато ние пристъпихме към работата си с известни надежди – да не кажа илюзии – за премахване на поне част от неистините, които тежат върху взаимоотношенията ни, македонските колеги от самото начало даваха да се разбере, че са били понудени да захванат дело, в което съвсем не са убедени.

9. „Накарай другия да се чувства важен – и го направи искрено… Помни, че събеседникът може изобщо да не е прав. Но той не мисли така. Не го съди… Опитай да видиш нещата от
негова гледна точка“

Тук съм напълно съгласен с Карнеги. Не е наша работа да осъждаме събеседника си заради идеи, които са били втълпявани насила още на дядо му, с които е израсъл баща му и той самият. Да не споменаваме, че никой от нас не е живял в условия, в които е живяло населението в Македония от 1913 г. насетне и дори трудно можем да си ги представим. Il faut**, казват французите и стотици хиляди в Македония са били принудени да следват тази фраза и да преглътнат истинските си чувства.

Скоро след падането на Енвер ходжа бях на експедиция в Албания. Посетихме едно горанско село. В средата му личеше църква, превърната от комунистическия режим в склад. Опитах да разбера от старците на кой светец е била посветена. След дълги съвещания казаха, че не помнят. Аз, разбира се, съвсем наивно изразих недоверието си и един от събеседниците тихо ми каза:

„Чедо, нас и насън ни беше страх да си спомняме!“.

10. „Най-добрия начин да победиш в спор е да го избегнеш“

За съжаление, нямаше как да избегнем споровете – дори по най-дребни въпроси – как да се съкращава официалното име на република Северна Македония, например.

11. „Покажи уважението си към мнението на другия. Никога не казвай „Не си прав“

Лесно е било на Карнеги да дава такъв съвет. Но как да го изпълним, когато един от членовете на комисията започваше изказването си с това, че Гоце Делчев не бил българин, а бил кукушанин, защото бил роден в Кукуш. Помня, че му отвърнах, че от тази гледна точка моята националност е софиянец, защото това е родното ми място. Звучи остроумно и смешно, но трябваше да си го спестя, защото съвсем не помагаше да стигнем до приемливи изводи.

12. „Започни разговора с приятелски тон“

Така и започнахме, но бе много трудно да го поддържаме дълго време.

13. „Нека другият говори повече от теб“

Не съм сигурен дали Карнеги щеше да остане на това мнение, ако трябваше да слуша безкрайните тиради на един от членовете на македонската част на комисията, на когото дори проф. Драги Георгиев не можеше да запуши устата.

14. „Говори за собствените си грешки, преди да посочваш неговите“

Трудно ми е да кажа кое бе първо яйцето или кокошката, но ние действително не спирахме да говорим за грешките на нашата политика и преди Втората световна война, и след нея.

15. „Хвали искрено и обилно всяка промяна на възгледите му в твоя полза… Окуражавай го, накарай го да мисли, че ако е допусната грешка, тя е лесно поправима“

Това опитвахме да правим, за съжаление, без особен резултат.

И за да завърша все пак навреме тази литания, която може да е и три и пет пъти по-дълга, ще цитирам едно съждение на Карнеги, което обобщава усилията ни:

„Когато става въпрос за хора, не забравяйте, че не се занимавате със създания на логиката, а със създания, настръхнали от предразсъдъци и мотивирани от гордост и суета“.

* Историкът проф. Иван Илчев е член на съвместната мултидисциплинарна комисия между България и Северна Македония, създадена в резултат на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете държави, подписан на 1 август 2017 г. и влязъл в сила на 14 февруари 2018 г.

** Трябва да се живее.