Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Как да се „разчита“ на БНР и БНТ

Промените в Закона за радио и телевизия ще поставят края на надеждите двете медии от обществени с държавен бюджет да станат само обществени

 - Как да се „разчита“ на БНР и БНТ

В Полша радио „Йединка“ протестираше срещу приемането (и то точно между празниците) на промени в начина, по който държавата ще контролира обществените медии – правителството ще назначава директорите на радиото и телевизията. Без конкурс. Още от лятото обаче у нас тече не по-малко притеснителен процес. Най-напред група депутати внесоха предложение за промени в ЗРТ, с което да бъдат нагодени изискванията към бъдещите кандидати за членове на СЕМ, така че да се „разчита“ на тях.

През октомври започна т.нар. „обществено обсъждане“ на промените в Закона, проведено в Министерство на културата. Според сайта на министерството, „в работната група са включени представители на заинтересованите институции: Съвета за електронни медии, Българското национално радио, Българската национална телевизия, Министерството на финансите, както и представители на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) и представител на неправителствена организация – сдружение „Мрежа за свободно слово”, след депозиране на искане от тяхна страна.“

На сайта на „Мрежа за свободно слово“ няма индикация да са участвали в обсъждането. АБРО също нямат изразена позиция на сайта си за обсъжданията в подобна група. Вестник „Капитал“ написа, че бюджетите на БНР, БНТ, БТА и СЕМ са били приети от парламентарната Комисия по култура и медии, а генералният директор на БНТ Вяра Анкова е съобщила, че представителят на телевизията в работната група не е бил запознат с текстовете за отпадането на Фонд „Радио и телевизия“. Депутатите одобриха предложението й да се проведе дискусия за „мисията на обществените медии и финансирането им“. До 11 януари няма съобщение за организирането на подобна обществена дискусия. И това е основният проблем: кой да започне „общественото обсъждане“?

Кое прави една дискусия „обществена“? Нормално е независимостта на БНР, БНТ и регулаторния орган да е важен въпрос най-напред за самите обществени медии, СЕМ и няколко печатни издания. Толкова години чакаме Фонд „Радио и телевизия“ да започне да действа, че през 2015 г., когато той имаше само символично значение, няма как да се забележи заличаването на текстовете за фонда. Фондът само изобразяваше надеждата един ден обществените медии с държавен бюджет да станат… само обществени. Най-ясно изразиха позицията си БНТ и БНР, чиито представители отказват да се закрие Фондът без обществена дискусия. Това е очаквано. Но не е очаквано АБРО, както и другите професионални и неправителствени организации, да чакат приемането на промените в закона, за да изразят позициите си.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Засега изказванията остават само в заседателната зала. Нали все мислят за парите на данъкоплатеца, когато стане дума за обществени медии. Сега е време да говорим за ролята на тези медии. Вместо това, в мотивите за промени в ЗРТ се говори за „финансова консолидация“ и за съгласуване на ЗРТ със Закона за публичните финанси. Така Министерският съвет предлага БНТ, БНР, СЕМ вече да имат „трансфери от държавния бюджет“, а не субсидии. Някой да знае каква е сумата за „час-програма“, която имат предвид вносителите на поправките в ЗРТ, когато предлагат да има трансфери от държавния бюджет: „за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми, определени на базата на норматив за час-програма, утвърден от Министерския съвет“?

Всъщност, през изминалата година БНР вече усети намесата на финансовия министър, който постави условие да бъде намален бюджетът за заплати и хонорари. Няма директор, който да може да се справи с тази ситуация безпроблемно. Но настоящият директор Радослав Янкулов постъпи по начин, чрез който противопостави журналисти на журналисти в радиото и удари по достойнството на радиото – изведнъж оповестиха високите хонорари, които протестиращите журналисти получават, и отново заговориха за парите на данъкоплатеца. Последва промяна на длъжностната характеристика на програмния директор на БНР и Иво Тодоров напусна през юни. Преди това, на 15 май, възмущението си от ръководството на БНР изрази с оставката си един от членовете на Обществения съвет – Копринка Червенкова.

Общественият съвет на БНР и БНТ е органът, който би могъл да посредничи в тази дискусия за обществената мисия на медиите. Но на 15 декември м.г. към досегашните членове на консултативния орган на БНР Михаил Константинов, Никола Петров, Минчо Коралски, Иван Лечев, се добавиха още Виктор Чучков, Валентин Михов и Божидар Димитров. Има да чакаме точно този състав на съвета да повдигне въпроса за бъдещето на БНР като независима обществена медия! Междувременно Радослав Янкулов превантивно свали предаването „Деконструкция“, за да „спести” неналожена от СЕМ глоба от 3000 лева. Диалогът за това конкретно предаване можеше да се превърне в дискусия за очакванията към обществените медии.

Дано „Деконструкция“ стане повод за разговор как да бъде постигната независимостта на обществените медии. Иначе всички ще прехвърляме вината върху СЕМ. А кой ще решава дали да има трансфери догодина за СЕМ?


 

Източник: в. „Култура“, заглавието е на „Площад Славейков“, оригиналното е „Кой обича БНР и БНТ“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах