Как да си прекараме ваканцията в най-бедната европейска страна

Скъпи бургундисти и бургундистки! Доколкото бургундизмът е начин на живот, предполагащ осъзнат стремеж към удоволствия, не можем да пропуснем България като страна, предлагаща невероятни възможности за често парадоксални забавления. Изживяванията в китната балканска държава (там, където киселото мляко е истинско, въпреки нишестето, а жените – красиви, въпреки усилията на най-трудолоюбивите пластични хирурзи) са несравними и заслужават да им се отдели една глава от един виртуален бургундистки пътеводител из Европата. Потегляме!

Дворът на кирилицата

Какво може да е по-вълнуващо от това да се намирате в двор, насред който като мистични каменни пукели се издигат огромни макети на кирилските букви? Ще се почувствате смаяни и немалко озадачени пред модерния шрифт и червеникавата пластмасовост на това незабравимо, но може би и малко безсмислено усилие на родната публична скулптура. Дали ще се научите да четете кирилица? Можем само да се надяваме. Ако ли пък не – Дворът на кирилицата предлага и нещо като восъчни истукани на царе и царици, облечени в кинокостюми. Можете да се снимате с тях и после да обяснявате на колеги и приятели, че сте хванали примерно Йоан Асен II в неудобен момент, защото израженията на истуканите са леко притеснени. Мястото е част от новите забележителности на старата столица Плиска; и като казах Плиска (не, скъпи лакомници, не говоря за брендито с това име), не пропускайте да посетите Голямата базилика извън вътрешния град и да изслушате чудните истории, които се разказват за поливанията със светена вода от кафявото ù аязмо. Ако не друго, поне ще се посмеете.

Исторически парк

О, ханове! Пардон, о, канове! О, царе и парадинасти! О, величие! Даскале, кажи нещо за Крума Страшни, за Панайот Хитов кажи там…

„Исторически парк“ в село Ветрино е българският опит за Дисниленд. Като всичко българско обаче веселието е заместено с величие, тегавина… а бе, положение – тежко, значение – голямо. Историческата част също не е много застъпена, понеже мястото е мултипериодно (превеждам за неизкусените – тюрлюгювеч от епохи), но пък можете да си купите акции на „Исторически парк“ и така от първа ръка да разберете как са се чувствали например клиентите на „Лайфчойс“ през деветдесетте, ако ме разбирате. Можете да се охарчите доста сериозно за входни билети, да участвате в тракийски царски пир и да установите, че потомците на бог Дионис са консумирали нещо с качествата на „Шато Голавода“, 1953. Също така ще имате възможността да посетите и близкото село Ветрино и така да разгледате първото успешно рефеодализирано селище в съвременна България.

Перперикон

Не отивайте там без основната забележителност – откривателя и популяризатора на мястото, проф. Овчаров. О, той е знаменит! Всичко в Перперикон е първото, най-голямото и най-важното. Перперикон също е мултипериоден обект, само дето за разлика от „Исторически парк“ тук все пак има и елементи от историческа реалност. Вярно, те са доста творчески размесени с фантазни моменти, но пак е приятно. Първо, тук е главното светилище на Дионис за Родопите, споменато още у Херодот. Нещо като Светия Синод на древните траки. Нищо че същото това светилище според различни групи археолози се намира на още две-три места из региона. Второ, тук е столицата на Пловдивското херцогство в изгнание. Точно така, Пловдивско херцогство. Тази фантастична кръстоносна държавица почти е съществувала, тя е нещо като Нарния в историографията на Балканския полуостров. Изглежда, че групата латини, които около 1204-1209 са вършали из Тракия дори след като нашият цар Калоян им е отворил шлемовете с отварачка за консерви, за кратко са владели Пловдив и след като са били надлежно изгонени, са се установили някъде другаде. Къде? Питайте проф. Овчаров: в любимия му Перперикон, разбира се! Така че Перперикон – това е нещо като втори Константинопол, трети Филипопол, четвърти Йерусалим, осемнайсета Антиохия, петдесет и седмо Триполи, сто и четвърта Акра, двеста и петнайсета Фамагуста, хилядният Родос: чисто нова, наша, българска, оригинална кръстоносна столица! Там редовно биват вадени на бял свят археологически находки, които веднъж вече са били публикувани от по-стари археолози преди двайсетина-трийсет години. Тоест вероятно древните обитатели на Перперикон са ни завещали и своя турбогигафантастичен репликатор на артефакти, който още работи.

Ларгото

Не знаете нищо за древна България, ако не сте видели чисто новата ù Античност! Ама Античност – веднъж. Това итонг, това цимент, дай вар, тухли дай… Много е красиво, пък и за разлика от други обекти е готово. Сега, дали е антично – това е друга тема, но още Дядо Вазов е казал: „Ново, голямо, антично“. У нас, както и в съседна Северна Македония (дето е на югозапад) Античността е чистак-бърсак вчерашна. Прясна, още пàри. Общо взето, цените на античен парцел са като за модерен апартамент, питайте в Министерството на културата за детайли и акт XVI.

Цари Мали град

Това място е основна дестинация за всеки, който обича абсурди на средновековна тематика. Качвате се на един баир и пътят ви бива препречен от китна нова църквичка, легнала напреко пред фронта на крепостната порта. Разкошно е. Не може да се мине. Тъкмо се чудите що за чудо на древнобългарската или византийската фортификационна мисъл лежи пред вас, когато разбирате смисъла. Ами че тая ми ти крепостна порта е толкова широка, че на минаване през нея могат да се разминат два автобуса. Тоест, щяха да могат, ако някой гений на отбранителната архитектура не беше тропосал черквичката напреко на огромната, неотбраняема врата. Огледайте както огромния вход, така и запречилата го свещена постройка. Не, черквичкта не е вътре в укрепения пояс – тя е точно отпред, та никой да не може да достигне лесно до иначе подканящо широките, направо незащитиви двери. Насладете се на невъзможната комбинация. После влезте вътре и се снимайте с някой манекен, навлечен в странни опити за реплика на средновековни доспехи. И страшно е, майко, и весело…

Пернишката крепост

Сериозно подозирам, че датският завод за детски играчки „Лего“ е спечелил конкурс за реставрацията на този обект, приписван на славния болярин Кракра. Датските другари сериозно са се постарали мястото да заприлича на бюджетна версия на Минас Тирит или Нойшванщайн. Крепостнте стени са, как да се изразя по-деликатно… маркирани с някакъв вид плоскости, които изглеждат разглобяеми, така че с малко физически усилия туристът да може да си пренареди крепостта така, както му харесва.

Паметникът на съветската армия в София

Това е първият в света интерактивен журналистическо-скулптурен обект и можем с право да изпитваме гордост от него. Благодарение усилията на софийската областна управа паметникът расте с метър-два всяка нощ, когато има успешна руска офанзива срещу руините на някое злощастно селище в Украйна. Когато пък украинските войски прогонят нашественика от съответната територия, паметникът в София пак за половин нощ губи един-два метра височина. Общо взето, по състоянието на старателно поддържана полуразруха можете да се ориентирате коя воюваща страна в момента има инициативата. Някои анализатори на войната вече са пуснали молба за тротарно право, наредили са столчета на отсрещния тротоар на „Царя“ и пишат експертните си статии за войната според утринната височина на монумента.

Севтополис

Пред вас се намира величествен древен град. Тракийски, разбира се. Вижте тези стени, тези колони, тези улици, този Хиподамов план, тези храмове… какво? Не виждате нищо? Само вода? А, да, вярно, градът е под водите на язовир Копринка. Е, нищо, де, представяйте си го тоя ми ти античен град на дъното на язовира. Романтично е, нали? След един проект за петдесет милиона евро всичко ще стане още по-хубаво.

Парламентът… но кой от двата?

Вижте, ние сме парламентарна република, но еднокамарна. Въпреки че парламентът ни е еднокамарен, той е двусграден. Празната красива постройка срещу триумфалната конна статуя на чужд владетел в центъра на столицата ни е истинският парламент. Гигантският египетски храм, в който парламентът също не заседава (защото често няма кворум), е временното седалище на една призрачна институция. И така, запомнете. Традицията ни е сложна като във Великобритания: парламент има и няма едновременно, по шрьодингеровски. Камарата е само една, но сградите са две. Втората от тях е бивш Централен дом на Българската комунистическа партия и прилича на току-що кацнал имперски кръстосвач от „Междузвездни войни“. Кой като нас?

Добре дошли в България, скъпи бургундисти! Както се казваше през 2013-а: извинете ни за неудобството, страната е в ремонт.