Как да си вардим здравето, или здравословие от Сава Доброплодни

Преди 200 години, на 3 декември 1820 г., в Сливен се ражда човекът, който ще постави началото на българския театър и ще стане една от фигурите, дали началото на българското Възраждане – Сава Доброплодни. Той е учител, просветител, енциклопедист. Приносът му за оформянето на българската култура и просвета е неоценим.

Доброплодни превежда на български и пише пиеси, адаптирал от гръцки комедията „Михал Мишкоед“, приета за начало на българската драматургия. Но Сава Доброплодни има съчинения и с по-практичен характер.

Предлагаме ви откъси от брошурата „Кратко здравословие, или уроци, за да си вардим здравето”, написана от Сава Доброплодни и отпечатана в училищната печатница в Болград през 1865 г. Вярваме, че и днес можем да се поучим от мъдростта на будителите, сред които е и Доброплодни.

Поучение за здравето

Най-безценното и голямото нещо на човека е здравето, иж бил той сиромах, богат, прост или големец; защото здравият може да работи, да си гледа търговията, да се радва на живота си и да е благополучен. Болният напротив, и ако да е големец, началник или богат, не може да се радва на живота си, нито да бъде благополучен. Здравият сиромах е по-благополучен от болния богат. Затова трябва да предпочитаме здравето повече от богатството и първенството! Селяните и художниците трябва най-повече да почитат здравето си, защото чакат да се нахранят от онова, щото изработят, а не би могли да работят, ако са болни. Освен това те не могат да прибягват до лекарите и да си спомагат, затова и често се случва да умират, защото нямало лекар да им спомогне и да ги изцери.

(…)

За храната

Най-добрата храна за човека е хлябът, зелията, овощята, яйцата, млякото, месото и рибите. А най-нужната храна за него е хлябът, който се меси от разни видове брашна, като от жито, ечемик, мисир, зимница, ръж, черен боб, нухут, картофли, ориз и прочие. Но най-хубавият хляб става от житото, а лошав е онзи хляб, който се меси от развалено брашно, от ръж или не се умесва хубаво, нито се опеква както трябва, а поврежда хлябът человека, като го яде кога е болен, или го яде топъл, а подир то пие вода тутакси, или яде суров хляб, се от лошо качество направен. Заради това треба най-повече да се пазят селяните, за да гуждат житата си в житниците си узрели и сухи, да гледат да не приимат някаква влажност, или да мухлясват, и тогаз става от тях чисто брашно и добро за здравието.

(…)

За питиетата

Както ястията са нужни за здравието и живота ни, също и питиетата са нужни за същата цел. Те правят редки и тънки гъстите мокроти в тялото ни и помагат на смиланието и прочие.

Най-доброто питие за человека е водата, защото които са се научили от малки да я пият, прави ги здрави и мнозина, които през целия си живот само вода са пили, достигнали са в дълбока старост, без да ги долови някоя болест.

(…)

Ракиопийците стават повечето мързеливи, безумни, намусени, зломисленици и обичат да се карат. В къщата на такива ти стопани не бива никакво благополучие, никакво възпитание на чадата им, никакво благонравие, никое спокойствие, но окаяност и злощастие, и жално е да гледа человек някои человеци да стават по-долни от свините и другите животни и най-сетне да просят.

Бирата (пивото) изнамери се първо от египтяните, а днес в цяла Европа е употребително питие. Тя става от ръж и ечемик, е питателна, укротява жадността и опива человека, както виното, зато не трябва человек и нея да я пие без мярка (т.е. много).

(…)

За злъчното телосложение

То става от многото злъч и големия джегер. Естествените характери на человеците, които имат това телосложение, са: черни косми, кожа учерножелта, очи остри, тлъстина умерена, мишци твърди, жили надути, дамар силен и чевръст и внезапни мърдания.

А нравствените им характери са: гневливи, без време им се развиват умните сили, стремителни и постоянни за много време в едно и също мнение, дързостни, безстидни и инат.

(…)

За храчливото телосложение

То се разпознава от множеството на храчнивата система. Естествените характери на храчнивите са: руса коса, образи валчести, мишци меки, кожа бяла, дамар слаб и мек, и една тлъстина телесна. А нравствените им характери са: памятствование слабо, без остроумие и живо мечтание, страстите им са умерени, лесно забравят, и отбягват от всяко дело, което изисква деятелност, твърдост и постоянство.