Как да стигнем до компромис със Северна Македония

Може да се съгласим с „илинденската азбука“, защото е „идентична со официјалната азбука на Бугарија од реформата на Марин Дринов“

Факсимиле от окръжното писмо до директорите на училища за въвеждане на новата македонска азбука през 1945 г.  - Как да стигнем до компромис със Северна Македония

Факсимиле от окръжното писмо до директорите на училища за въвеждане на новата македонска азбука през 1945 г.

Все по-трудно се разбираме със съседите от Северна Македония. Ние ли криво пишем, те ли криво четат… Във всеки случай, ако се съди по техните твърдения, азбуките ни изобщо, ама изобщо нищо общо нямат, та вероятно става дума за проблем с превода. С новото българско правителство се очаква да се възобновят преговорите по българската позиция за Северна Македония и членството ѝ в Европейския съюз. Новият кабинет вероятно ще намери и нов подход, но има позиции, от които не бива да се отстъпва. Най-важната от тях е проблемът с езика.

В македонските учебници в основното училище пише:

„Македонският език има своя собствена азбука. Развитието на днешната македонска азбука води началото си от появата на глаголицата и след това от замяната на глаголицата с кирилицата и постепенното развитие и усъвършенстване на фонетико-графичната система. До X век македонският език използва различни други букви, като гръцката азбука или някои все още неразгадани букви, но с навлизането на глаголицата грамотността става стандартизирана. Така от X до XIX век в македонския език се използват следните азбуки: глаголица, кирилица, църковно-македонска азбука, илинденска азбука“.

Ако терминът „илинденска азбука“ не ви е познат, не се тревожете. Той е нов. Или, както твърди македонската версия на Уикипедия: „Азбуката е идентична со официјалната азбука на Бугарија од реформата на Марин Дринов во 1878 година до реформата во 1945 година“. Тоест, тази азбука я знаем всички – това е българската азбука. Но доста забавно звучи твърдението на лингвистите от Скопие, че това е писменост, „използвана от македонците за различни съобщения, заповеди, принципи или конституции в революционния период“.

Идеята за църковно-македонска азбука също е екзотична, при условие, че не съществува самостоятелна македонска църква нито в Средновековието, нито днес.

Учебниците на децата в Северна Македония допълват:

„Съвременната македонска азбука е базирана на кирилицата на Крсте Петков Мисирков, а някои правописни знаци са взети от азбуката на Вук Караджич, Крсте Петков Мисирков използва знаци за същите гласове. Най-богат период по отношение на развитието на стандартната македонска азбука е периодът на възраждането, по-точно от средата на XIX век до началото на XX век. През този период голям брой македонски интелектуалци извършват реформи за опростяване на македонската илинденска азбука и по този начин стандартизиране на македонския правопис“.

Всъщност датата, на която за пръв път се установява специфична собствена македонска писмена система, е месец май 1945 г. А официалният Ден на македонския език не е 24 май, празникът на Св. Св. Кирил и Методий, а 5 май – в чест на 5 май 1945 г., когато правителството на Народна република Македония приема азбуката на македонския език като официално писмо.

Документът, с който е фиксирана промяната, не е тайна. В окръжното писмо, подпечатано с петолъчка, с което се разпорежда на училищата да преподават новата азбука, дори е отбелязано как трябва да отпадне звукът „ъ“, чиято буква е изтрита от азбуката. Така говорът се приближава максимално до сръбското звучене.

Окръжно писмо до директорите на училища за въвеждане на новата македонска азбука през 1945 г.

В сайта на Министерството на външните работи на Северна Македония е уточнено, че първото училище на македонски език в района на Преспа е открито на 15 ноември 1944 г. в село Любойно и това е едва второто македонско училище в цяла Македония. Тоест, преди тази дата в региона не е имало училища, които да преподават „древния“ македонски език.

Македонската азбука и македонското образование още не са навършили един век и това е видно от македонски исторически извори. Опитите да се отрекат българските корени на езика и писмеността на Северна Македония са битка срещу истината.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах