Как да тълкуваме „синия гол мъж“ от Олимпиадата в Париж

Откриващата церемония на Олимпийските игри в Париж ще остане дълго в историята с пищните си визуални картини. Не всяка една от тях беше приета еднозначно от българските, а и от чуждестранните зрители – два дни по-късно един от най-обсъжданите моменти остава възстановката на „Тайната вечеря“ с драг кралици. Моментът обаче, противоречиво възприет в социалните мрежи и предизвикал Илон Мъск да коментира, че „християнството е станало беззъбо“, всъщност няма нищо общо с библейската тематика, която му се придава от възмутените потребители.

Митът за сцената, завършила със странния момент със синьото божество и песента му на френски, бе развенчан включително от представители на църквата. В Х (Туитър) пастор Бенджамин Кремър от САЩ сподели публикация, в която се обяснява, че сцената всъщност пресъздава картината „Пирът на боговете при брака на Бакхус и Ариадна“. Теорията за „Тайната вечеря“ няма почва дори по сценарий – и в българското, и в англоезичното излъчване на събитието водещите обявиха „синия гол мъж“ за Бакхус, древногръцкия бог на виното, театъра и религиозния екстаз.

Този прочит се подкрепя и от факта, че „Тайната вечеря“ няма нищо общо с Франция и оригиналът Да Винчи се съхранява в Милано, Италия. Междувременно „Пирът на боговете“, приписвана на Ханс Ротенхамер и Ян Брьогел-стари се намира в Париж след продажба на търг от 2012 г., става ясно от сайта, в който е дигитализиран пълният каталог на Брьогел.

„Пирът на боговете“ на Ханс Ротенхамер и Ян Брьогел-стари. Репродукция: janbrueghel.net

Съществува и друга интерпретация, отново свързана с Дионис, а не с християнството. Някои твърдят, че сцената от церемонията пресъздава по-слабо известната „Пирът на боговете“ на Ян Арманс ван Билжер, която може да се види в музея „Magnin“ в Дижон, Франция. Произведението изобразява боговете на Олимп, събрани за сватбата на Пелей и морската нимфа Тетида, а Бакхус с чепка грозде е на преден план.

„Пирът на боговете“ на Ян Арманс ван Билжер. Репродукция: Музей „Magnin“ 

В центъра на цялата вихрушка от коментари се озова 55-годишният френски актьор, текстописец, певец и носител на „Сезар“ за поддържаща роля Филип Катрин, който влезе в образа на синия Дионис. Пред 300 000 зрители на събитието на живо и пред милиони през телевизорите той изпълни песента „Tout nu“ („Съвсем гол“), докато наоколо танцуваха представители на множество маргинализирани групи. Катрин се занимава с комедия и обича провокациите – това стана ясно от първите му коментари по повод дебатите в социалните мрежи:

„Няма да е забавно, ако няма полемика – коментира той пред телевизия BFM. – Няма ли да бъде скучно, ако всички на тази планета са съгласни един с друг?“

Изпълнението му се наложи да бъде обяснено и в официалната страница на олимпийските игри в Х (Туитър), откъдето заявиха, че „интерпретацията на гръцкия бог на виното Дионис има за цел да ни накара да си дадем сметка да абсурдността на насилието между човешките същества“.

Малко по-късно организаторите на церемонията по откриването на Олимпиадата излязоха с извинение към католиците и другите християнски общности, които са се почувствали засегнати от сцената с пира на моста и появилите се алюзии с „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи. Организаторите обясняват, че не са имали намерение да показват неуважение към някоя религиозна група, с показания спектакъл са се опитали да отпразнуват толерантността на обществото.