Как да вкараме „Бронзовата къща“ (и нейния автор) в ЮНЕСКО

До края на юни забавилата се със седем години и 6 месеца „Бронзова къща“ трябва да се извиси с всичките си 7-8 или 9-10 метра на мястото на бившия мавзолей на Георги Димитров. От Общината обявиха, че ако Деяноф не се справи в срок, спират проекта.

Не бива да го спират! Бронзовата къща трябва да бъде построена и да остане там толкова дълго, колкото предложи Деяноф – ако иска и завинаги. После може, дори трябва, той да влезе в нея и вратата зад него да бъде заварена, за да остане, колкото е решил. От Общината и от австрийското посолство ще му носят храна.

Ако пожелае, ще може и сам да изкарва допълнителни пари, като (разбира се, без да излиза) дава консултации на тема „Как да реализираме съвременен арт проект в София“ или като разказва на немскоразбиращи туристи за творческите си планове и връзката им с Хрельовата кула, възрожденските дърворезби, древното злато на България и скиците на Льо Корбюзие от Патриаршеската катедрала в Царевец и Етъра.

Така София ще разполага с най-голямата в света бронзова скулптура на говореща сграда с човек вътре в нея, дори и след края на австрийското председателство. А Деяноф ще остане в историята на съвременното изкуство като първия австриец от български произход, вградил себе си в свое произведение.

Почти сигурно, е че ЮНЕСКО ще признае инсталацията „Деяноф в Бронзовата къща“ едновременно за материално и нематериално световно културно наследство, наред с Боянската църква, Казанлъшката гробница, Пернишките кукери и Бистришките тигри (или баби).

Текстът е от новия брой на вестник „Прас-прес“.