И за Дейвид Боуи, и за Нина Симон 1974-та е година на голям преход. Симон, „Върховната жрица на соула“ – активистка, пионер и една от най-емблематичните фигури на движението за граждански права, е в много тежък период – пише в „Тайм“ Алън Лайт, автор на още неиздадената книга „Какво се случи, мис Симон? Биография“. Въпреки че за Деня на човешката добрина* са й оказани големи почести, представленията и записите й биват възпрепятствани, а данъчните служби й повдигат сериозни обвинения.
„Най-разпространеното мнение бе, че е подложена на неимоверен тормоз от страна на правителството”, казва политикът и дипломат Андрю Йънг. В същото време Боуи, наскоро убил своето алтер его Зиги Стардъст, се мести в Ню Йорк и поема по нов път, ориентиран към соул музиката. Едновременно с това той затъва все по-дълбоко в зависимостта си от дрогата и проявява признаци на параноя. Но една нощ случайният сблъсък на тези две икони води до приятелство, което досега е останало неразкрито.
В средата на 70-те нещата изглеждат зле за Нина Симон. Точно по това време един неочакван съюзник й предлага своята морална подкрепа. През юли 1974-а Симон води дъщеря си Лиса на концерт на Дейвид Боуи в Медисън скуеър гардън. Около седмица по-късно тя случайно се отбива в един частен клуб, наречен Hippopotamus, където малко по-късно пристига Боуи с малък антураж и сяда в ъгъла. Когато Симон си тръгва и минава покрай неговата маса, той я кани да седне.
Въпреки че разменят само няколко думи, Боуи я моли да му даде телефонния си номер и й се обажда още същата нощ, точно в 03 ч.
„Той каза: „Първото, което искам да знаеш, е, че ти не си луда – не позволявай на никого да ти казва, че си луда заради това откъде идваш. Такава като нас тук сме много малко“, разказва Симон.
В продължение на месец той й се обажда всяка нощ и говорят с часове. Накрая й отива на гости.
„Изглеждаше точно като Чарли Чаплин, с клоунски костюм и голяма черна шапка”, спомня си Нина. – Призна, че не е талантлив певец и си го знае. Каза ми: „Това, което е сбъркано при теб, е, че имаш дарба, ти трябва да свириш. Но твоят гений е много по-голям от парите и ти не знаеш какво да правиш, за да получиш пари. Докато аз не бях гений, но планирах, исках да стана рок певец и намерих точната формула.“
Боуи потвърждава пред Нина нейното истинско призвание на артист – нещо, което той разпознава като чувствителност, съвсем различна от тази на попзвездите. В това вихрено време признанието на Боуи се оказва за нея точно това, от което има най-голяма нужда.
„В него имаше повече смисъл, отколкото във всичките ми познати” – казва тя. – Той не е човек, Дейвид не е от тук.“
Боуи по-късно записва Wild Is the Wind, песен от едноименния албум на Симон от 1966 г. – като последно парче в звездната си колекция Station to Station. Съвсем скоро, както и Боуи преди нея, Симон ще напусне родната си страна в търсене на по-отзивчиво обкръжение.
Откъсът е от книгата „What Happened, Miss Simone?: A Biography“ на Ал н Лайт, която ще излезе във Великобритания на 9 февруари.
* Поредица от ежегодни концерти в чест на различни изпълнители на открито във Вашингтон, които се провеждат между 1972 и 1975 г. По време на изпълненията на Стиви Уондър в публиката от 125 хиляди души, стават 211 грабежа с 600 ранени, от които 150 са хоспитализирани. Полицията успява да арестува само 32, но името на музикалния празник „Денят на добротата“, вече звучи твърде иронично и това е неговия край.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение