Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Някога дете от улицата, днес прочута художничка

Историята на Лита Кабелут от Барселона. Талантът й се отключва, когато вижда картина на Франсиско Гоя

Въпреки че има самостоятелни изложби в Лондон, Дубай и Сеул, все още предстои Лита Кабелут да бъде призната в родната си Испания.  - Някога дете от улицата, днес прочута художничка

Въпреки че има самостоятелни изложби в Лондон, Дубай и Сеул, все още предстои Лита Кабелут да бъде призната в родната си Испания.

Лита Кабелут е сред най-успешните испански художнички, но в родината ѝ едва я познават. Днес картините й се продават за 6-цифрени суми, а някога тя живее на улицата.

„Детството ми беше като това на хиляди бездомни деца по света – казва Лита пред Джеймс Бедкок от Би Би Си. Като малка тя скита по улиците на Барселона с останалите хлапета и спи под открито небе. – Грижехме се един за друг и правехме каквото ни се прави. Събирахме монети от фонтаните, задигахме скъпи запалки от моряци и крадяхме портфейлите на туристите. Влизахме в ресторанти и лъжехме, че баща ни е до тоалетната, а когато ни сервираха, грабвахме храната и бягахме.“

Кабелут е родена в селце в Арагон, североизточна Испания, през 1961 г. Когато е бебе, тя и майка ѝ се местят в Барселона. Майка ѝ стопанисва бордей в града, а малката Лита е оставена на грижите на баба си, но прекарва повечето си време навън, на улицата.

„Изпълнявах разни поръчки на проститутките. Даваха ми пари да им купя пакет цигари, сандвич, презервативи или бижута, а аз задържах рестото.“

Като поглежда назад, тя заявява, че изкуството винаги е било около нея, но тогава не е мислила особено за него, била е твърде заета да оцелява.

„Едно дете никога не разпознава изкуството като нещо отделно. Продавах въображаеми звезди на улицата. Нима това не е пърформанс? За мен беше начинът да оцелея.“

Лита Кабелут в студиото ѝ

Лита Кабелут в студиото си

Лита никога не е ходила на училище и през ума ѝ не е минавало, че един ден ще се нареди сред най-успешните художници на Испания. Очакванията ѝ са били да стане танцьорка, да лети, да тича, да бъде по-силна от всички деца около нея.

„Мечтата на детето е винаги една и съща – бедно или богато, то иска да е супергерой.“

Според годишния доклад на „Артпрайс“ за 2014-2015 единственият жив испанец, който продава повече картини от Кабелут, е Мигел Барсело. Днес нейните портрети се търгуват за 100 хиляди долара и отгоре.

Какво променя толкова драматично живота на Лита? Баба ѝ умира, когато внучката й е на 10 години. Озовава се в сиропиталище в Барселона, преди да бъде осиновена две години по-късно от „прекрасно каталунско семейство“.

Отказва да говори много за тях, освен че са я въвели в света на изкуството. На 13 години Лита видяла мрачната „Поклонението на Сан Исидоро“ на Франсиско Гоя, рисувана между 1820 и 1823-а.

„Разпознах в тази картина израза в очите на хората, които срещах на улицата, когато бях малка – казва тя. – Платното описва лудостта, надеждата, ужасяващите моменти, които изпитва човешкото същество, когато изгуби сигурността си. Когато видях картината за първи път, усетих сложността да си свидетел на това.“

Pilgrimage to San Isidro на Франсиско Гоя

„Поклонението на Сан Исидоро“ на Франсиско Гоя (фрагмент)

Впечатлението на детето е толкова голямо, че опитва да копира друга картина на Гоя – далеч по-приветлива, изобразяваща селски момче и момиче с малко кученце. Резултатът не е невероятен, но осиновителите на Лита я окуражават да продължи да рисува – те дори плащат на частни учители, за да навакса изгубеното време.

И най-сетне тръгва на училище. Разказва, че ѝ е било изключително трудно да започне на 13 години да се учи да чете и пише, че е било психологическо препятствие да е в клас, където всички деца са далеч по-малки от нея. Но се справя – и с времето започва да се вслушва в „гласа на изкуството“. Решава да учи в амстердамската академия „Герит Ритвелд“.

Творците, които я вдъхновяват най-силно, са Гоя, Донатело и Бах. След завършването си, тя остава в Холандия и днес има студио в Хага.

Успехът обаче не идва лесно. Налага ѝ се да дава картините си на някой, за да ѝ плати сметката за електричество, да изрисува нечия къща, за да има безплатни покупки в супермаркета за няколко месеца…

„Когато си в периода си израстване, трябва да го защитаваш яростно. Имаш нужда от това време, за да откриеш своя език, да станеш майстор. Ако замениш това време за пари, няма успееш да се развиеш.“

Разказва, че тъкмо когато имала изгодни отношения с елитна галерия, ги провалила и не продавала нищо в продължение на две години. Причината била, че нарисувала серия от картини с детска проституция, а галеристът ѝ казал, че хората не искат това – да правела повече ангели, които се продават така добре.

„Художникът трябва да следва своята траектория. Днес може да са ангели, а утре демони и призраци. Ако не следваш артистичното си развитие, то става просто търговия. Това е много опасно.“

Днес Кабелут е най-известна със своите портрети, между които и картини на личности като Коко Шанел и Чарли Чаплин, но също и непознати персонажи, някои от които биха могли да се определят като грозни.

„Аз не виждам грозни хора – казва тя. – Аз рисувам различни хора. Такива, у които трябва да видиш истинската красота отвъд кожата. Имам слабостите на аутсайдерите и една част от мен винаги ще е сред тях. Онова, което ме ръководи, е портретът на човешкото същество – на теб, на мен, на нас.“

„Фрида“

„Фрида“

Кабелут прекарва платната си през продължителен химичен процес, за да им придаде груба текстура – а техниките, които използва, варират от тези на XVII век до днешното улично изкуство.

Някои от най-големите ѝ портрети са високи по два метра – и две години тя е висяла на въжета, за да достига горния им край. Причината е, че не може да се разтяга след инцидент, в който неволно е въвлечена в Париж – повалена от полицай, който преследва крадец.

Въпреки че има самостоятелни изложби в Лондон, Дубай и Сеул, все още предстои да бъде призната в родната си Испания. Но това може би ще се случи още догодина. През 2017 г. са предвидени две нейни експозиции – ретроспектива в барселонския „Антонио Вила Касас“ и изложба в музея за съвременно изкуство в Ла Коруня, където ще бъде създадено и студио на художничката.

„Разбира се, моите корени са испански, аз винаги ще съм испанка.“

Колкото до родната си майка, Кабелут казва, че ѝ е простила, че я е изоставила. Спомня си как веднъж като студентка отишла да я види, но ѝ било невъзможно да ѝ каже как се чувства.

А когато заговаря за работата си, се връща отново към улиците на Барселона.

„Все още се чувствам сякаш продавам звезди – коментира тя. – Хората не купуват просто боя, платно и колофон – магията и емоцията са духът на изкуството.“

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg