Как детето да обикне литературата

Дебатът за литературата в училище никога няма да бъде пълен, ако преди това не бъде осъзнат простичкият факт, че любовта към книгите трябва да се зароди много по-рано, още преди детето да научи буквите, още преди да започне само да минава отвъд кориците.

Когато влезе в училищната система, малкият читател се оказва заобиколен от правила, задължения, настоявания и изисквания. А преди това е бил свободен да търси сам, воден от добронамерени родители. Затова първите съвети за това как детето да обикне литературата, трябва да бъдат насочени към родителите.

Ясно е, че за да започне да различава красивото от грозното, да усети тънката разлика между истинската литература и ерзаците, детето трябва да бъде „захранено“ с качествени книги. Първият поглед към книгата е особено важен – корицата и илюстрациите са визуалният портал към литературата. Вкусът на детето може завинаги да остане в плен на кича, ако още в първите си години то се сблъска с болезнената шарения, лъскавия варак и подсладените картинки, имитиращи пъстротата на детското светоусещане.

После идва съдържанието. Много автори вярват, че за деца се пише лесно, защото критериите са „естествено занижени“. Купища книги за най-малките са изблик на болезнена графомания. Стихчета като това, „защитени“ от изблика на патриотична екзалтация, родители често възторжено четат на децата си, рискувайки завинаги да унищожат естествения им усет за красиво:

Осъзнал, че в дни безлики
в мрак живей неук човек,
възкачил Симеон Велики
Книгата затуй на трон.
С тоз Книжовен Златен век
всеки помни цар Симеон.

Борислав Ганчев (Борко Бърборко)

Но фиксацията върху негативното в изобилието от детска литература днес не е продуктивно. Далеч по-важно е да се каже, че всъщност в момента издателствата у нас са силно ориентирани към детските книги и дори се усеща негласната им надпревара кой да издаде по-добрата детска поредица или да открие нов автор за деца, който да разшири портфолиото им. Най-малките могат да са щастливи например, че много от книгите на неустоимата детска писателка Джулия Доналдсън излизат в богатата поредица на „Жанет 45“ в превод на Мария Донева. Струва си да се прочетат дори само заради превода – римата, ритъма, смисълът, всичко е пресъздадено с изключителна лекота и пъстрота на езика. Донева е направила за книгите на Джулия Доналдсън това, което Валери Петров е направил за Шекспир.

Поредицата с текстови интерпретации и музикални откъси от известни произведения на „Фют“ пък въвежда най-малките в света на класическата музика, като я съединява с удоволствието от четенето. И това е един от истински креативните подходи за запознаване на децата с красотата на изкуството.

Но бих искала да отделя специално внимание на една поредица за деца, която има особен и неочакван замисъл. „Детски шедьоври от велики писатели“ на „Лист“ съчетава класическата литература с детската, в опит да развие усета за книжовна естетика още в най-ранна възраст. Изключително важен е и фактът, че освен на текстовете, в тази поредица е отделено особено внимание на илюстрациите. За всяка отделна книга е рисувал различен художник, очевидно избиран заради близостта между неговия визуален стил и съдържанието. Резултатът е цялостност на книгата, това е особеният принос на издателя.

В училищната програма не се споменава, че авторите на класика са писали и творби за деца. Сякаш академичната им непристъпност ще намалее, ако стане ясно, че класиците не са просто бездушни статуи в храма на високата литература. А именно територията на писането за малките и младите е мястото, където се разгръща с особена сила въображението.

Даниил Хармс например, руският авангардист и абсурдист, хулиганът в руската литература, пасва особено добре на детското мислене с невъзможните си сюжети и парадокси. И, разбира се, той е писал за деца. „Лист“ издадоха „Как Колето Панкин летя до Бразилия, а Петята Ершов хич не вярваше“  с илюстрации на Дамян Дамянов и превод на Бойко Ламбовски. И децата, които са се смели незлобиво с Колето Панкин, като възрастни много по-лесно ще разберат социалната сатира на „Падащите баби“ например. Ще са захранени с контекста навреме.

Или, представете си, в училище четат „Завод“ на Вапцаров и попадат в предразсъдъчната среда, в която поезията му се чете обикновено днес, през призмата на политическите му пристрастия. Но някога, когато са били малки, са чели „Влак“ („Лист“, 2020, илюстрации Капка Кънева). И вече знаят, че поезията на Вапцаров не е само политика, а ритъм на собственото му време. Усещат, че творчеството на един автор може да се разглежда под множество ъгли и няма правилен и грешен.

Лев Толстой, колосът, особено труден за четене днес заради обема на романите си, може да бъде възприет по-лесно, ако вече е присъствал в детството с приказка. „Иван Глупака“ („Лист“, 2020, илюстрации Калина Мухова и превод на Ася Григорова) е чудесно въведение в света на руската класика без съпровождащите я обикновено меланхолия, депресия и мирова скръб. Същото важи и за детските истории на Чехов в „Момчета“ (превод Боряна Даракчиева) с илюстрации на Алисия Санча. А името на нобеловия лауреат Йосиф Бродски може да бъде запомнено още преди децата да научат какво е Нобелова награда – само заради единствената издадена на български негова детска поема „Слонът и домашният котарак“ в превод на Бойко Ламбовски.

Силвия Плат, изцяло пренебрегната в училищната литература, но оставила огромна следа в световната, присъства в поредицата с книгата си за деца „Кухнята на госпожа Черешова“ (илюстрации Капка Кънева, превод Стефан Русинов). В крайна сметка дори възрастните, които харесват депресивното ù творчество за възрастни, ще открият нова нейна страна. И ще обогатят несъмнено разбирането си за нея, когато четат „Стъкления похлупак“ например.

Една от най-трудните за четене книги на света е „Одисей“ на Джеймс Джойс. Малцина възрастни са я чели. А ако първият сблъсък на читателя с Джойс е с приказки като тези в „Котаракът и дяволът“ (2017, илюстрации Чавдар Николов), а не с Леополд Блум обаче, има голям шанс великата ирландска класика да бъде прочетена с по-голямо удоволствие по-късно. И откритието на „Лист“, че Джойс е писал за деца (и за котки), в този смисъл е безценно. А и преводът също е на голямата българска преводачка Иглика Василева, оставила следа с работата си върху „Одисей“.

Това е само малка част от поредицата „Детски шедьоври от велики писатели“. В нея има още велики имена, които рядко се споменават в училище – Гьоте, Вирджиния Улф, Джейн Остин, Олдъс Хъксли и още много. Това е съвсем различен литературен атлас от онзи, закован в учебниците, затвърждаван с десетилетия, ограничил няколко поколения. В този смисъл поредицата на „Лист“ е не просто важна, а същностна. И би трябвало да бъде прочетена не само от децата, но и от авторите на учебниците им. Защото е едно от липсващите парчета в пъзела на световната литература, който така и не успяваме да подредим.