Как Доналд Тръмп качи продажбите на книги

Още в първите си дни като президент Доналд Тръмп предизвика бум в продажбите на дистопична литература. Брайън Уийлър от Би Би Си представя някои от заглавията, които се радват на особен интерес от читателите днес.

„1984“ – Джордж Оруел

Продажби: Към петък, най-продаваната книга в „Амазон“. От инаугурацията на Доналд Тръмп до продажбите са се увеличили с 9500%, според американските издатели „Синет класикс“, които са поръчали допълнителни 100 хиляди копия от романи на Оруел – „1984“ и „Животинската ферма“.

В първите три седмици на януари продажбите са се увеличили с 20% във Великобритания. Книгата никога не е оставала без тираж от първата си публикация, през 1948 г., като досега се е продала в близо 30 милиона копия. Последният пик в продажбите беше през 2013 г., покрай шпионските разкрития на Едуард Сноудън.

Сюжет: Човек, съкрушен от тоталитарната и всепотискаща държава, надзиравана от всевиждащия и може би несъществуващ Голям брат – се опитва да се разбунтува.

Тръмп-фактор: Класическата дистопична история на Оруел скочи до върха в класацията на „Амазон“, след като висш съветник на Тръмп, Келиан Конуей каза, че Белият дом публикува „алтернативни факти“ в спора покрай числеността на публиката на инаугурацията.

Ключова част от книгата на Оруел е начинът, по който Партията използва простички слогани, за да изкриви реалността, като „черното е бяло“, „2 + 2 = 5“, „войната е мир“, „свободата е робство“, „невежеството е сила“.

Ключов цитат: А ако всички останали приемаха лъжата, налагана от партията, ако всички документи твърдяха същото — тогава лъжата минаваше в историята и ставаше истина. „Който контролира миналото — гласеше лозунгът на партията, — контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.“ И все пак миналото, въпреки че по своята същност е променяемо, никога не е било променяно. Това, което е вярно сега, е вярно от вечни времена за вечни времена. Беше толкова просто. Изискваше се само безкрайна поредица от победи над собствената ти памет, наричаха го „Контрол над действителността“, по новговор: „двумисъл“. (Превод: Лидия Божилова)

„Прекрасният нов свят“ – Олдъс Хъксли

Продажби: Друг дистопичен роман, който не е бил в Топ 100 по продажби в „Амазон“ от две години, сега е в челната десетка.

Сюжет: Поставено в 2540 г., действието описва свят, където населението е склонен роб на тоталитаризма, държи се послушно и сервилно чрез наркотици, постоянно забавление, технологии и пресищане с материални блага.

Тръмп-фактор: За някои културолози романът на Хъксли от 1935 г. предоставя далеч по-точно отражение на нашето разглезено, упоено време, отколкото светът, изобразен в „1984“ или „Животинската ферма“.

„Оруел се е страхувал, че може да станем поробена култура – пише вече покойният критик Нийл Поустман през 1995 г. – Хъксли се е страхувал, че ще станем тривиална култура, заета с някакви еквиваленти на емоциното, веселби в захлас и палави центрофужни кученца.“

Ключов цитат: Истински пригодна тоталитарна държава ще бъде онази, в която всемогъщата изпълнителна власт на политическите вождове и тяхната армия от управници ръководи население от роби, които не е необходимо да бъдат насилвани, за да се подчиняват, защото те обичат своето робство. (Превод: Виолета Чушкова)

„451 градуса по Фаренхайт“ – Рей Бредбъри

Продажби: В момента на 15-о място по продажби в „Амазон“.

Сюжет: Пожарникарят от XIV век Гай Монтег, чиято работа е да гори нелегално притежавани книги и домовете на техните читатели, започва да си задава въпроса за стойността на професията си и за собствения си живот.

Тръмп-фактор: Друго предупреждение за опасностите от цензурата, пропагандата и задушаването на свободомислието. Книгата на Бредбъри от 1953 г. прогнозира смъртта на писаното слово и заместването му от екрани. Телевизията е зло обаче, а не социална медия.

Ключов цитат: Когато училищата вместо изследователи, критици, учени и творци с въображение започнаха да произвеждат все повече и повече бегачи, скачачи, автомобилни състезатели, механици любители, играчи на бейзбол и ръгби, летци и плувци, прозвището „интелектуалец“ съвсем естествено и заслужено стана обидно. (Превод: Веселин Измирлиев)

Материалът на Брайън Уийлър е публикуван със съкращения.