Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Как Доналд Туск реабилитира театралните мечки

Всъщност, обвинените в комерсиализиране актьори са стигнали до положение името им да ги продава - и поради търсенето те работят при извънредно тежък битов режим

„Трите мечки“ (от ляво надясно): Захари Бахаров, Владимир Карамазов и Юлиан Вергов. Снимка: Three Bears Entertainment - Как Доналд Туск реабилитира театралните мечки

„Трите мечки“ (от ляво надясно): Захари Бахаров, Владимир Карамазов и Юлиан Вергов. Снимка: Three Bears Entertainment

Една българска театрална мечка стана център в речта на Доналд Туск, който от сцената на Народния театър преди дни изненадващо цитира името на Захари Бахаров по повод участието му в „Игра на тронове“. Последва взрив от аплодисменти. Председателят на Европейския съвет прецака наведнъж групичката от хардлайнери, присмяли се на Бахаров, че е „мечка“.

Припомняме, че когато преди време звездите на Народния театър Бахаров, Вергов и Карамазов обявиха създаването на продуцентската си компания „Три мечки Ентъртейнмънт“ за работа в сферата на сценичните изкуства, филмопроизводството и рекламата, се вдигна врява до небето. Обвиняваха ги, че използват известността си на тв екрана, за да се продават и привличат публика. Разигравали таланта си на мегдана за пари. Думата „мечки“ се завъртя в публичното пространство и сума пера се наточиха в подигравки и нападки срещу тях с железния довод, че щом зрителите се тълпят на представленията им, значи има нещо нечисто. Каква е тази работа, защо театърът играе по гайдата на зрителите, принизява се до вкусовете на масовата публика, тоест комерсиализира се!

Аз пък съм убеден, че талантливият артист няма да се провали, когато замени сцената с големия екран или влезе в телевизора. И няма да подцени вида изкуство, което прави, че да кажат: търгува със себе си за пари. Ами първо, представлението, по времето на чиято поява в Сатиричния се разду балонът с „мечките“– „Спанак с картофи“, е далеч по-качествено от спектаклите и пиесите на протестиращите срещу „мечките“.

Някой ще каже:

„Не е правилно да се сравняват сценични продукти от различно място на икономическата карта на държавата, примерно Сатирата и Разградския театър. Все едно да сравняваме Мис София с Мис Тракия“.

Ами нали затова има конкурси и журита. И при театрите, и при миските. Най-недоволни от „мечките“ са драматурзите, колкото са останали у нас, защото доходите им се топят. Зад хулите срещу „мечките“ стои автор, който мечтае във всяка трупа да има по един Поп Кръстьо, който не си признава, че е предал Левски.

Обаче „Спанак с картофи“ е находчиво измислен и брилянтно сглобен текст. Персонажите са трима футболни съдии, които са в явно и тайно съперничество. Не виждам българска пиеса на такова равнище.

Впрочем, има една на същата тема, но за футболните маниаци – „Фенове“ на Елин Рахнев. И тя е написана в естествен стил, ненатруфен с висши мисли за българската душа, характер и комитска история, концентриран само върху хубавото и лошото в образа на футболните фенове, добре измислен в развитие и изигран великолепно от двама също класни актьори като тримата „съдии“: Христо Гърбов и Валентин Танев. По класацията на хейтърите и Христо Гърбов е мечка. Тази нападка е дълбоко несправедлива, но кой ти в България гледа справедливостта!

Всъщност, обвинените в комерсиализиране актьори са най-отрудените в съсловието. Те играят в софийските спектакли, пътуват без протести по гастроли, снимат се във филми и тв продукции, защото са стигнали до положение името им да ги продава. И целият този ритъм изисква тежък, ама извънредно тежък битов режим.

Хубаво е да се чете по този повод признанието на режисьора Венци Кулев в „Площад Славейков“ от февруари 2016-а за семейния живот в подобен режим с Албена Колева, неговата съпруга и търсена комедийна актриса. Цитирам:

„Не знам кой им измисли това име. Обидно е. Защото тези артисти според мен не са „мечки“, а „пчелички“. Познавам много от тях лично, приятели сме, че и живея с една такава „мечка“. Това са много работливи хора, отдадени на театъра; това са много талантливи и упорити артисти. Всички те имат най-малко двайсетгодишен опит на сцената и през всичките тези и повече години непрекъснато са доказвали на публиката, че са талантливи – и публиката знае, че няма да си даде парите на вятъра, когато отиде да ги гледа.

Говорят също, че те били халтураджии и взимали много пари, били много богати. Това не е вярно. Моята „мечка“ има около 20 представления в активните месеци, повечето са в театъра, в който е на заплата от 800 лева и 3 до 6 представления играе в провинцията като „мечка“. Тръгва на обяд с колата си или с колата на колега, пътува например до Сливен или до Бургас, или до Кърджали – играе там и след представлението публиката я чака пред театъра, цветя, автографи. После тръгва да пътува обратно – нощ, заледени пътища, умора. Знаете ли колко печелят същите тези артисти по света? У нас хонорарът е 300 лева, може и малко повече. Но това са честни пари. Прибира се моята „мечка“ след полунощ. Дълго време се върти в леглото и не може да заспи. На сутринта в 10 часа е на репетиция в театъра“.

Вижте още: ГРОБНА ТИШИНА В ТЕАТЪРА

Ама защо тези актьори да не печелят много пари? Само за информация споменавам няколко годишни хонорара на американски актриси в модерния спектър на професията. Вярно, че не е правилно да се сравняват с нашите хонорари, защото трябва да се взема под внимание всичко останало в политико-икономическото дередже у нас и оттатък. Ама само за екзотика: София Вергара – $43 млн. Знаем тази сексапилна актриса и тв водеща с голям бюст от ситкома „Съвременно семейство“, който стигна до 9 и 10 сезон и се излъчваше по различни канали; Кейли Куоко – $24,5 млн. Тя е блондинката, която работи като сервитьорка срещу онези двама физици от „Теория за големия взрив“ и мечтае за кариера в шоубизнеса; Елън Помпео – $14,5 млн. Тя е д-р Мередит Грей от „Анатомията на Грей“, много харесван сериал; Кери Уошингтън – $13, 5 млн. Чернокожа и нежно красива, знаем я от филмите „Джанго без окови“, „Последният крал на Шотландия“, сериала „Скандал“ от 2012 г.; Стана Катич – $12 млн. Харесахме я като крими следовател от сериала „Касъл“, където се залюби с автор на кримиромани, помагащ ѝ в разследванията; Джулиана Маргулис – $10,5 млн. Стана известна от два сериала – медицинския „Спешно отделение“ и съдебния „Добрата съпруга“. Всички тези красавици на около 40-45 години се гордеят, че играят във филми и сериали, взимат най-силните награди, уважавани са от колегите и критиците. Никой не се къса от черна завист за хонорарите им като в държавата България.

Вярно, че в нашия театър, в кюпа с постановки на касови пиеси с участието на известни от екраните лица попадат и посредствени спектакли, направени набързо, за да вържат финансите на провинциалния театър. Всяко стадо си има мърша. Сигурно зрителите ги наказват, като се отдръпват по някое време и директорите трескаво търсят нова примамка. Да не обиждаме зрителите, моля ви!

Само в държавата България мине се не мине някое време и режисьор или драматург се нахвърли с обиди срещу публиката – някъде в низините на обществото била, та комерсиалният театър се принизявал към нея. По-гламаво съждение няма в цялата досегашна полемика за театъра. Това не е проблем в театрите по света, където единственият критерий за стойността на една постановка е публиката. Просто, ясно и честно!

Е какво, по-прости ли са зрителите и театралите в Англия, Франция, Италия, Австрия и т.н.? Британският актьор Бенедикт Къмбърбач, когото назовават наследник на Лорънс Оливие, и който след като излезе от вратата на Националния театър, където е играл във „Франкенщайн“, отива да се снима като Шерлок Холмс в едноименния тв сериал. И никой не го нарича „мечка“. Напротив, борят се за неговото участие в „Хамлет“ в Театър „Барбикан“ и в сериала „Войната на розите“. Няма „прости“ и „сложни“ проекти за най-големия съвременен актьор на Острова и той се заема с еднакъв ентусиазъм с роля във филмите „Стар Трек“ и „Игра на имитация“ за Джулиан Асандж, както и в тв сериите за хобитите. И всички приемат като справедливост награждаването му като най-добър актьор с „Оливие“ , с 4 приза „Еми“, включително като най-добър водещ актьор в ролята на Шерлок. Къмбърбач е между 100-те най-влиятелни хора в света, класирани от годишника на „Тайм“. А през 2015-а кралица Елизабет му дава титлата Рицар на Ордена на Британската империя.

Обидата „мечки“ е свързана с пиеси, етикетирани като пошли, елементарни, задоволяващи лошия вкус. Тези текстове шестват по театрите в целия свят и само този факт е достатъчен, за да видим завист и алчност в позицията на хардлайнерите. Направим ли анализ, ще разберем, че не напразно тези пиеси печелят реномираните конкурси в държавите с театър от висша класа. Там има два фактора за успеха на една пиеса – публиката и конкурсите. Копче не можеш да кажеш срещу тази система.

Интересно, руснаците много по-бързо от нас се измъкнаха от менгемето на соцреализма и произвеждат пиеси от различни жанрове, включително касови комедии, охулени от хардлайнерите. Защо днес на нашите сцени не се играят пиеси на Камен Зидаров, Лозан Стрелков, Драгомир Асенов, Георги Караславов?Забравата е наказанието за посредствените текстове, в които в залата влиза началникът от БКП и набързо и мъдро – само с лозунги – решава конфликтите. Но тази изкуствена леснотия от паралелния живот на българина все още има рецидиви в нашата драматургия. Все още чакаме пиесите, които се взират във всекидневието на българина. А дотогава той ще гледа спектаклите, назовани комерсиални, понеже събирали пълни зали. И ще се кефи на тях, изразявайки одобрението си онлайн.

И на това копче не можеш да кажеш.

Вижте още: ИГРАТА С КЪСМЕТА НА ЗАХАРИ БАХАРОВ

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg