Как „другарят Пикасо“ оскърби комунистите с портрет на Сталин

Пабло Пикасо, необичаен не само в изкуството, но и в живота си, е роден на днешния ден, 25 октомври, преди 140 години. Много е изписано за него – за талантливото дете, което в ранните си години е рисувало „като Рафаело“, но му отнело „цял живот, за да се научи да рисува като дете“. За изгнаника от родината, който преживява почти целия си живот като емигрант, защото Испания е опасна територия за него. За непокорния дух, който създал няколко направления в изобразителното изкуство, но заедно с това бил скулптор, поет, театрален художник. Днес ще ви разкажем история, която показва как големите творци преосмислят времената, в които живеят и дори успяват да ги вкарат в нов контекст.

По време на Втората световна война, ставайки свидетел на нацистките погроми във Франция, Пикасо става член на Френската комунистическа партия. По това време се ражда идеята му да нарисува Сталин. Съблечен. Отказал се, защото се страхувал от критиките на партийните си другари, които и бездруго го осъждали сурово за отхвърлянето на социалистическия реализъм. Е, не отказвали материална помощ от богатия творец за партията. За това разказва английският изследовател Гърти Ътли в книгата си „Комунистическите години“, издадена в края на миналия век от Йейлския университет.

След края на войната никой не задължавал Пикасо да ходи на партийни събрания, но все пак често го виждали в президиуми на големи мероприятия. Освен това той често дарявал картините си на ръководството на Френската комунистическа партия, а тя ги продавала, за да попълни партийната каса.

В този период от живота си Пикасо искрено вярвал в идеалите на комунизма и се възхищавал от Сталин. Няколко пъти негови съмишленици го уговаряли да нарисува съветския лидер, но той отказвал. Все пак се опитал – първо през 1949 г., когато Сталин празнувал 70-годишнината си. Тази картина била алегория и представлявала ръка с чаша вино, а над чашата – думата „Сталин“, обкръжена със слънчеви лъчи. Отдолу – надпис „За твое здраве!“.

Рисунката станала обект на страховита критика. Но тя била нищо в сравнение с бурята от страсти, развихрила се по повод друго произведение на Пикасо, създадено по настояване на ФКП по повод смъртта на Сталин през 1953 г. Във вестник „Les Lettres francaises“ се появил портрет на съветския вожд с очи на мечтател и мощна брадичка на боец, очевидно прерисувана от снимка на младия Сосо Джугашвили. На следващия ден комунистическите издания „L`Humanite“ и „France Nouvelle“ изригнали с обвинителни статии срещу Пикасо за „оскърбление на паметта“ на мъртвия Сталин.

Броят на „Les Lettres francaises“, посветен на смъртта на Сталин

На 18 март 1953 г., само две седмици след смъртта на Бащата на народите, френският Централен комитет на ФКП приел изявление, в което „категорично осъдил“ публикацията на портрета на Сталин, нарисуван от „другаря Пикасо“. Във френските комунистически издания били публикувани купища писма от читатели, които безпощадно осъждали художника. Най-много френските другари се възмущавали от факта, че Пикасо „си е позволил да го направи“. Близките на художника по-късно разказвали, че това му се отразило много тежко и точно тогава той охладнял към комунистическата партия.

От „Les Lettres francaises“ изпратили писателя Пиер Декс да успокои Пикасо, защото се уплашили от възможната реакция. Декс записал разговора си с художника и благодарение на него до днес е запазен монологът на Пикасо с бликащо чувство за хумор.

„Ако бях нарисувал Сталин стар, с бръчки и торбички под очите, всички щяха да закрещят: „Как смееш да го рисуваш стар!“. Затова аз дори смятах да го нарисувам в героичен дух, гол. Да, мислех си, страхотно. Но как да стане с мъжките му подробности? В класическите скулптури пенисите винаги са малки. Тук става дума за Сталин, мощен мъжага, истински боен бик. Обаче ако му сложиш пенис на бик, зад който да нарисуваш мъничък Сталин, ще бъде още по-зле. Тогава всички ще се разкрещят: „Ти го превърна в сексален перверзник, в истински сатир!”

След това Пикасо добавил:

„Разбира се, ако си реалист, взимаш линийка и измерваш собствения си апарат. Но тогава ще превърнеш Сталин в обикновен човек. Дори ако си готов да се самопожертваш и за пълен реализъм направиш копие на своя член, а после го използваш в работата си, още по-страшно ще бъде: „Ти какво, реши, че си Сталин ли?” Дори не споменавам за това, че при Сталин би трябвало ерекцията да не секва никога! Не, кажи ми, щом толкова разбираш от социалистически реализъм, Сталин с ерекция ли трябва да бъде нарисуван, или без?”

Няколко години по-късно, когато и във Франция научили за престъпленията на „великия вожд“, Пикасо се срещнал с Декс и язвително попитал:

„Сега пак ли ще кажете, че съм нарисувал Сталин погрешно?”