Джазменът Джон Колтрейн, феноменалният саксофонист, в края на живота си записва няколко албума с духовно-религиозни послания, свързани с няколко религии. Това вдъхновява Марина и Франц Кинг да създадат в Сан Франциско църква, в която Колтрейн е смятан за въплъщение на бог, а службите са във вид на джем сешъни. По-късно тази църква влиза в състава на Африканската православна църква, а Колтрейн е „понижен“ до „обикновен светец“.
На 28 септември 1965 г. Марина и Франц Кинг празнуват годишнина от сватбата си и възнамеряват да посетят няколко клуба. Не стигат по-далеч от първия обаче. В него свири Джон Колтрейн и това се превръща в нещо като откровение за младата двойка. Марина и Франц разказват, че в този момент са усетили „присъствието на Светия Дух, който се движи заедно с него“.
„Бяхме въвлечени в нещо, което по-късно стана известно като нашето Звуково Кръщение“, разказват те.
След това изживяване семейство Кинг решава, че Джон Колтрейн е въплъщение на Бог, а неговите албуми са Библия. Двойката слуша цялата му дискография и все повече се убеждава, че той „проповядва през саксофона“. Център на вярата им става албумът „Всевишна любов“ (A Love Supreme).
„Видяхме Светата Троица в първите три песни: „Признание“, „Решимост“ и „Последване“, твърдят семейство Кинг.
За нов Йоан Кръстител те обявяват Чарли Паркър, класик в джаза, в чиято група Колтрейн свири известно време.
По това време Сан Франциско е място на много културни влияния, където модата смесва новата музика с екзотични стари религии и духовни течения, особено от Изтока. Семейство Кинг изповядвало джапа – индуистка практика. Били привлечени и от суфизма.
Когато създават църквата на Колтрейн, те започват да хранят бедните (само с вегетариански ястия) и да провеждат сесии по хата йога. Жените в общността се събирали, шиели одеяла, правели хляб и ги раздавали на нуждаещите се. Църквата често била наричана „Църквата на ориза и боба“. Освен това членовете ù помагали в организацията на „Черните пантери“.
Квартирата си семейство Кинг превърнала в джаз клуб, където музикантите от Сан Франциско можели да репетират и експериментират. Тогава почти нямало клубове за чернокожи в града.
През 1969 г. семейство Кинг обявява създаването на храм на мястото на клуба и се посвещава на медитации и молитви заедно с привържениците си. През 1971 г. наричат мястото „Храм на Единния Разум на Еволюционното Преходно Тяло на Христос“ и издигат специална сграда.
През 1981 г. архиепископът на Африканската православна църква, основана през 1918 г. и слабо свързана с останалите православни църкви, кани църквата на семейство Кинг да се присъедини към нея. Единственото условие било Джон Колтрейн да бъде понижен от бог до светец. Африканската православна църква се съгласява да го канонизира. Тогава семейство Кинг започва да изучава православието, поръчва икони във византийски стил и променя името на църквата си на „Африканска православна църква на свети Йоан Колтрейн“. Започват да привличат и вярващи от други страни.
Забавното е, че така сбъдват една от истинските мечти на големия джазмен. По време на турне в Япония през 1966 г., попитан от журналисти какъв иска да бъде след десет години, Колтрейн отговаря:
„Иска ми се да бъда светец“.
Семейство Кинг успява да се срещне с Алис Колтрейн, вдовицата на Джон, която също е музикант. Нейният албум „Пътуване в Сачиданда“ внася елементи от индийската традиционна музика в джаза. Кинг записват заедно с нея индийски религиозни песни, а общността я приема като гуру. Алис дава индийски имена на водачите и членовете на църквата.
Въпреки тази очевидно дълбока връзка, през 1981 г. Алис Колтрейн подава иск срещу семейство Кинг за използването на името и образа на покойния ù мъж. В отговор от църквата пишат:
„Дали някога е било необходимо да се пита Света Богородица може ли да бъде използвано името на Исус?“
Делото в крайна сметка е прекратено.
Днес църквата на свети Йоан Колтрейн все още съществува – това е най-малката църквичка в Сан Франциско, но културната ù значимост е призната от обществото. Кметът на града Уили Браун дори е обявил 20 юли за Ден на свети Джон Колтрейн в града.
Ако не минава и ден, без да ни отворите...
Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение