Несъществуващата (преди Джон Ленън да я измисли) дума „Бийтълс“ се превърна в епитом на най-доброто, новаторско, влиятелно и позитивно творчество, което може да роди една културна епоха. В този смисъл в света на комедията „Монти Пайтън“ е това, което е ливърпулската четворка в музиката на ХХ век. Другото общо между тях е, че българската публика бе лишена от възможността да съпреживее адекватно периода на творческия разцвет и на двете групи. Но докато шансът да видим на живо у нас някои от живите двама бийтълси вече е нищожен, с „питоните“ имаме повече късмет. Двама от тях (Тери Гилиъм и Тери Джоунс) са гостували у нас в рамките на „София филм фест“, и макар да се ограничиха само до интервюта и срещи с публиката, те показаха съвсем ясно – особено Гилиъм – че славата им е напълно заслужена. А на 4 септември в зала 1 на НДК имаме „последен шанс да видим Джон Клийз преди да умре“.
Между тези два британски върха в световната култура, появили се през 60-те, има и по-пряка връзка. За нея разказва Николас Барбър в „Гардиън“.
През 1978 г., точно преди началото на работата по „Животът на Брайън“ на „Монти Пайтън“, председателят на EMI лорд Делфонт сяда да чете сценария, купен от компанията му. Не му харесва. В действителност той е толкова ужасѐн, че вдига ръце от цялото начинание, а „питоните“ са принудени да търсят спешно 2 милиона паунда, ако искат да си направят филма. На Ерик Айдъл му хрумва идеята да се обади на Джордж Харисън, най-богатия човек, когото познава; Харисън от своя страна се консултира с американския си бизнес мениджър Денис О’Брайън, който им предлага сами да си финансират филма. Единствената спънка е, че ще трябва да заложат имението на Харисън в Хенли на Темза, както и лондонските офиси на О’Брайън.
„Това се оказа най-скъпият билет за кино, издаван някога. Но как иначе щях да видя новата комедия на Монти Пайтън?“, казва Харисън.
Така започва историята на „Хендмейд Филмс“ – компанията, която днес е обект на документален филм, наречен „An Accidental Studio“ (Едно случайно студио). Това е история за приятелства и раздели, за зашеметяващи успехи и катастрофални провали, за една независима компания, която сякаш прави всичко, както ѝ дойде, но която може да претендира за правата над няколко класики на британското кино – „Животът на Брайън“, „Дългият Разпети петък“, „Бандити във времето“, „Мона Лиза“, „Уитнейл и аз“.
В книгата на Робърт Селърс „Very Naughty Boys: The Amazing True Story of HandMade Films“ (Много непослушни момчета: удивителната истинска история на „Хендмейд Филмс“), Айдъл казва така:
„Ако погледнете британската филмова индустрия [от 1980-те] и извадите филмите на „Хендмейд“, от нея няма да остане почти нищо”.
Но по онова време компанията едва успява да вземе някоя и друга номинация за „Бафта“, да не говорим за самата награда.
„Те бяха игнорирани, наистина – казва Бен Тимлет, сърежисьор на „An Accidental Studio“. – Британската филмова индустрия се интересуваше много повече от Мърчант и Айвъри, докато „Хендмейд“ бяха пренебрегвани и унижавани, защото правеха различни филми и неща, на които институциите не обръщаха внимание“.
Историята на „Хендмейд“ е истинска любовна драма: в основата ѝ е любовта на Харисън към „Монти Пайтън“. Когато през 1969 г. се излъчва първият епизод на „Летящият цирк на Монти Пайтън“, Харисън им изпраща въодушевено почитателско писмо чрез Би Би Си (Майкъл Пейлин казва, че така и не са го получили) и той обичаше да казва, че пакостливият дух на „Бийтълс“ е мигрирал към „питоните“. След като връща „Животът на Брайън“ към живот, Харисън осъзнава, че иска да помага и на други хора с творчески идеи – независимо дали това има търговски смисъл, или не.
„Ако нещо наистина е добро, значи заслужава да бъде направено“, казва той.
Това означава, че „Хендмейд“ многократно залага на режисьори дебютанти и неизвестни актьори и многократно спасява филми, от които други студия са се отказали. Един от тях е „Мона Лиза“, който, подобно на „Животът на Брайън“, е зарязан от EMI. Друг такъв случай е по-ранният гангстерски филм на Боб Хоскинс – „Дългият Разпети петък“, с който „Хендмейд“ се заема, след като е бил спрян от Лу Грейд – брата на лорд Делфонт.
„Тайната е в позитивизма на Харисън“ – каза в интервю миналата седмица бившата му дясна ръка (и известен рок перкусионист) Рей Купър. – Ако той повярва в твоята страст, ще ти помогне да сбъднеш мечтата си.“
Значителна част от работата на Купър, който имал таланта да разпознава добрия сценарий, била да намира баланса между желанията на Харисън и тези на неговия партньор O’Брайън. Харисън бил доволен да има малка и лична компания, както подсказваше името ѝ, докато О’Брайън се надявал да превземе Америка: той смятал, че ще може да превърне „Хендмейд“ в голямо международно студио, като финансира все по-скъпи филми. Нещо повече, той решил да наблюдава както финансовата, така и художествената страна на компанията, с което отчуждил „питоните“ и много други създатели на филми.
„Денис ставаше все по-уверен, че идеите му са по-добри от идеите ни“, каза Гилиъм.
O’Брайън смятал, че „Бандити във времето“ трябва да е мюзикъл и че ролята на Кати Тайсън в „Мона Лиза“ трябва да се изпълнява от Грейс Джоунс. И в двата случая се налагало Купър да оправя нещата.
„Денис се опитваше да направи „Хендмейд“ самостоятелна компания, която не се нуждае от парите на Джордж – казва Тимлет. – Не, че това е неправилно по принцип – но в крайна сметка точно там се обърка всичко. Предполагаемите блокбъстъри от средата на 80-те бяха повратната точка.“
През 1985-а излезе карибското приключение „Water“, което по признание на собствения му сценарист, „можеше да се стори забавно само на много напушен зрител“. Следващата година се появи „Шанхайска изненада“, с участието на Мадона и Шон Пен, който премина по екраните почти толкова добре, колкото и бракът между двете звезди. И двата филма сякаш се изпариха без публиката да ги забележи.
„Имам чувството, че Джордж никога не се възстанови напълно от това – пише Пейлин в предговора си към „Very Naughty Boys“. – Той остана щедър, но се почувства компрометиран и започна да се отдръпва. След като това се случи, краят му се виждаше.“
След ранните славни години „Хендмейд“ инвестира в твърде много филми, които едва виждат светлината на деня или тъмнината на киносалона. Някой спомня ли си „Cold Dog Soup“ с Ранди Куейд? А „Checking Out“ с Джеф Даниълс? И дори уж обещаващия режисьорски дебют на Боб Хоскинс „The Raggedy Rawney“ – всички те бяха охулени преди да изчезнат, без да оставят следа. Под контрола на О’Брайън „Хендмейд“ започва да губи пари, а Харисън да губи вяра. През 1991 г. „Хендмейд“ приключва съществуването си. Името и каталогът на компанията са продадени три години по-късно.
Това, което не се споменава в „An Accidental Studio“ е, че шеметният възход и последвалото пропадане не са просто случай на твърде голямо разширяване и твърде малко контрол. През 1995 г. Харисън заведе дело срещу O’Брайън и получи обезщетение от 11,6 млн. Думите, които беше написал за заглавната песен на „Бандити във времето“, съдържаха странно точни предсказания за пътя на „Хендмейд“:
„Алчни чувства, колебливи сделки, изгубени победи. Ето как мечтите се провалят“.
И все пак, каква мечта… Само за едно десетилетие „Хендмейд“ създаде удивителен брой променящи жанровите граници кино-диаманти, които никой не би направил днес, затова добре, че имаха късмета да бъдат направени тогава. И за известно време Харисън имаше удоволствието да подкрепя приятелите си.
Най-вълнуващата част от „An Accidental Studio“ са кадрите от десетата годишнина на „Хендмейд“ в Шепъртън през 1989 година. Беше по-скоро изтрезняване, отколкото купон: всички знаеха, че дните на компанията са преброени. Но мрачният хумор в словото на Харисън се просветли, когато той изповяда чувствата си към „Монти Пайтън“ – чувствата, заради които на първо място реши да влезе във филмовия бизнес.
„Обичам ги толкова много – казва той, – че ще се смутят силно, ако някога го осъзнаят.“
Британската премиера на „An Accidental Studio“ е на 29 април 2019 г.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение