Как е трябвало да изглежда инсталацията с отпадъци пред НИМ?

Концепцията на Иван Мудов за „почистената“ му инсталация с отпадъци пред Националния исторически музей съвпада изцяло с изпълнението, става ясно от визуализациите, изпратени до „Площад Славейков“ от автора. Художникът бе сред творците, избрани да участват в изложбата „През призмата на границите“ (8 април – 29 август) с три произведения, но се оттегли, след като едно от тях е било демонтирано без предупреждение.

Най-провокативна сред всички творби в експозицията се оказа „Гранични цветя“, инсталация с отпадъци, събрани от автора по време на разходките му на българо-турската граница. Боклуците бяха разпръснати в привиден безпорядък на тревната площ пред НИМ на 5 април, но след негативни реакции от посетители са били премахнати още същия ден. По-късно в пост на НИМ във Фейсбук се появи твърдение, че артистичната намеса по план е трябвало да остане на терен само 1 ден.

Вижте още: НИМ „ПОЧИСТИ“ ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА ИЗКУСТВОТО

Визуализацията на „Гранични цветя“ така, както е била представена пред НИМ.

Пред „Площад Славейков“ от Националния исторически музей обясниха, че са останали разочаровани от изпълнението на инсталацията, тъй като Иван Мудов представил напълно различна концепция, когато проектите са минавали одобрение пред ръководството. По думите на служител, предпочел да запази анонимност, отпадъците е трябвало да бъдат аранжирани като цветя и застопорени в почвата. Твърдението, че инсталацията трябвало да остане само ден, се появила впоследствие, за „да има някаква история“, която да обясни преждевременната намеса на музея. Аргумент в защита на музея бе и опасението, че децата имат свободен достъп до тревните площи и безопасността им трябва да се гарантира, а сред отпадъците в инсталацията имало и блистери от медикаменти.

Сред отпадъците имало и опасни такива, като блистери от лекарства, твърдят от НИМ. Снимка: Борис Мисирков

Но, изглежда, НИМ все пак са знаели каква е била идеята на Мудов, се потвърждава от визуализациите на проекта. В документ (Floor-Plan_Final), в който са описани концепциите на всички произведения от изложбата, ясно се вижда, че идеята отговаря напълно на изпълнението.

В листовка към изложбата се дава още информация:

„Гранични цветя“ е резултатът от пограничните разходки на автора по българо-турската граница, където пейзажът е осеян с пластмасови отпадъци. Събраните отпадъци „пътуват“ впоследствие до Националния исторически музей в София. Подчертавайки факта, че 95% от пластмасата не се рециклира, авторът поставя под въпрос понятието за граници, като паралел между границите и отпадъците като човешки конструкти, които оформят и пейзажите, и живота и в крайна сметка поставят под въпрос илюзиите ни, че владеем природата“.

Информация, поставена от музея за „Гранични цветя“, че отпадъците са артистична инсталация. Снимка: Борис Мисирков

Уточнява се още, че Мудов създава три произведения, „ангажирани с национални символи, пейзажи с отпадъци и надхвърлящи човешките екосистеми“. Художникът е бил наясно с провокативния характер на инсталацията.

„Пренасяйки тези теми и отношения от граничните региони в София, художникът приканва зрителите към критически сблъсък с проблеми, които е възможно първоначално да изглеждат далечни, но все пак в крайна сметка засягат всички ни. Работите провокират преоценка на динамиката между центъра и периферията, между видимото и невидимото, както и между символните граници и често пренебрегваните взаимовръзки“, се казва още в листовките към изложбата.

Информация за инсталацията – макар и доста по-оскъдна, е имало на принтирани листове, залепени на стволовете на дърветата в градината на музея. Там се обяснява, че това е контролирана намеса, част от международен проект, който цели да изследва границите в Европа и тяхното влияние върху населението, което живее в пограничните райони.