В началото на декември тази година един мъж на 65 години извършва обичайната си работа – мете улиците на голяма, бляскава и лъскава столица. Умислено върти метлата, а малкият облак прах в краката му се стеле върху синия му работен комбинезон. Мъжът е от онези невидими хора, които просто нещо работят и да бъдат прозрачна част от градския пейзаж е част от задълженията им. Мете, човекът, взира се в боклуците, а пътят на метлата полека-лека го отвежда до витрината на скъп бижутериен магазин. Оставя встрани метлата и пушилката от невъзможни мечти и се вглежда във витрината. Очите му се вторачват в пищните златни колиета, в гривните с диаманти, в пръстените, които струват повече от всички пари, които някога е получавал и харчил в живота си, взети заедно…
В точно тази минута покрай него минава гражданин. Съглежда картината на стар бедняк с метла, загледан в света отвъд бижутерийната витрина, и го заснема с телефона си. После публикува снимката в Туитър със следния текст:
„Той заслужава единствено да гледа боклуци!“
Ехидният му коментар обаче не остава незабелязан в мрежата. Възмутен от тона на съобщението, един богат мъж разпространява призив в мрежата да се издири бедният метач, защото е приготвил бижута, които иска да му подари. Няколко часа по-късно, след около 7000 препоствания на призива, метачът е намерен. Наред с пакета от скъпоценности, които богаташът му подарява, напълно шашардисаният от случващото се уличен чистач получава от различни благодетели още дрехи, пари, скъпи предмети, храна. Повечето от благодетелите предпочели да останат анонимни – важно им било да помогнат на един човек да повярва, че мечтите са изпълними. И че саркастичната омраза може да бъде смачкана само с добри жестове, с човечност. Нищо, че понякога сякаш е нужно чудо. В случая дори не е и коледно, защото тази история се случила в Риад, столицата на Саудитска Арабия. Мъжът е от Бангладеш и се казва Назер Ал Ислам Абдул Карим. И е емигрант. А това е една съвсем истинска история.
Впечатли ме тази случка. Най-вече с това, че докато ние си крещим от омраза, докато обвиняваме другите в безчовечност, сами забравили какво е човечността, докато раздаваме присъди, изпадайки в умиление повече от снимки на пухкави котенца в чаша, отколкото на просещи или умиращи във война деца, други хора за два дни промениха съдбата на един обикновен нещастник. И по този начин противодействаха на арогантното зло, което с презрение се опита да унижи публично бедняка, ненужния, невидимия, като самодоволно му се подиграе за това, което съдбата е определила за него. По този начин всъщност промениха съдбата. С добро.
Обещах си до края на годината да пиша само позитивни неща и да разказвам добри истории. Добротата не е на мода – днес тя се приема за фалш, за метод на плащане, за коварен път да се домогнеш до нещо. Нормално – зад всеки благодорен жест все по-често стои грозна кампания – политическа, маркетингова кампания, социална… Рекламни послания чрез режисирана доброта. Гарантиран успех с конвертируема валута от жестове на сърцето. Сега, около Коледа, изкривената добродетелност щастливо развява себе си и умело се настанява зад истински добрите жестове. И как да вярваш на чистото сърце, като знаеш, че най-вероятно на гърба му стои етикетът с цената? Добродетелите се изродиха и затова на тях се гледа подозрително. В материалния свят, където успехът се мери с числа, ако не се продадат, добрите постъпки се приемат за глупост.
Така е, но… слава богу, не винаги! Като доказателства имам три кратки добри български истории. Ще ви ги разкажа без претенции и обвинения. Просто ще се радвам и вие да ги знаете.
Петър и Музеят на пчелата
Петър Вълчовски ми е съсед. Живее в наследствена стара къща до нашата кооперация в квартал „Витоша“. Преди няколко години той и група непознати за мен хора започнаха да разчистват буренясало междублоково пространство и след няколко месеца то се превърна в първата в София перма градинка. Днес в нея хората си отглеждат плодове, зеленчуци и подправки и децата от квартала и детските градини наоколо се грижат за свои насаждения. Никой нищо не краде и не руши. Сърце не му дава.
Същият този Петър, заедно с приятелите си от сдружение „Био Град София“, преди по-малко от месец осъществи друг свой проект – „Музей на пчелата“. Мъничък е, но е важен! До спирката на метрото на бул. „Г. М. Димитров“ ще го разпознаете като малка къщичка в цвят охра. Ако надникнете през прозорчето й, ще видите как тече животът на пчелите в един кошер. Ще разберете защо те са жизнено важни за човечеството и как така зависим от тези малки насекоми. Това малко знание го имаме ей така, на пътя си, в ежедневието си, докато бързаме за метрото. Предоставено за всички нас от една малка група хора, които са си поставили поредица от добри цели и постепенно си ги постигат.
Нели и SOS center
Най-общо казано, това е център, в който ако звъннеш или пишеш с някакъв медицински въпрос, могат да те свържат директно с лекар специалист, който напълно безплатно да ти даде нужната информация.
Идеята за центъра е разработена от Нели Апостолова по повод магистърска програма по фармацевтичен и здравен мениджмънт. Всичко можеше да спре дотам – колкото за добрата оценка. Само че напротив – Нели я сбъдва наистина. В осъществяването й се включват още хора, всеки един с цялата отговорност на професионализма си. Днес центърът разполага с десет водещи медицински специалисти, чиято задача е и да дават здравни съвети, да организират лечения и подходяща профилактика и най-важното: да имат хуманно отношение към пациентите.
В момента платформата работи от девет до деветнадесет часа всеки ден, но когато набере скорост, ще работи без прекъсване. А Нели… Нели ми е приятелка в социалната мрежа. Живее и работи във Варна, където е базиран и SOS center. В момента във Фейсбук тя е ангажирана с още една кампания, в която изпращаш и получаваш книги на и от напълно непознати на теб хора.
Мони и „неприемливата“ икона
От 29 ноември до 1 декември тази година в София трябваше да се проведе първият „Международен конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм“ като съвместно събитие на Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм (СОТ) към ООН. Може и да се е провел, идея нямам. Никой от хората на изкуството и хората с отношение по темата, които познавам, не го споменава. Нямаше и аз да го спомена, ако този така претенциозен форум не отказа да представи в нарочна изложба на българските художествени занаяти иконата „Св. Георги Победоносец“, изработена от майстора дърворезбар Симеон Шопов. Била „неприемлива“…
Поредната ограниченост на наша институция и тесногръдието на хората, които представляват тези форуми не ме изненадват. Защото важното е друго – че Мони, който твори фантастичните си библейски и митични герои с един макетен нож, у дома, в средностатистическия си хол, тихо и незабележимо, без шум и изцепки, продължава да дарява на български църкви работите си. Така преди по-малко от месец един негов кръст стана собственост на храма „Свети Седмочисленици“. И изобщо не е важно според канона ли са работите на Мони, или не са – те са повече святи от половината изпипани до последната подробност „правилни“ иконични изображения, на които духовенството ни се кланя. Точно той и неговите дървени, дантелени светове, са винаги мой пристан в доброто – тогава, когато се разколебая, че то е по-силно, то е по-смислено, то е по-ценно и е в пъти повече от лошотията.
Вярвам, че имаме нужда да научаваме добрите новини. Тези, в които справедливостта е възтържествувала, злото е натирено, а щастието е за всички. Поех като своя лична задача до края на годината да присъствам в социалните мрежи само като вестител на добри новини. Леко е тъжно, но е факт: моите „добри“ постове се харесват и четат в пъти по-малко от огнените ми такива. Толкова сме свикнали да реагираме само на злото, че доброто не ни хваща окото. Сигурна съм обаче, че хваща сърцето. И че дори и да не е на мода, дори и да е леко сладникаво, малко компрометирано и някак неоценявано, то е по-смислената половина от света. Щом като беднякът метач може за няколко часа да се превърне в милионер, заради едната човешка състрадателност…
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение