Националистическите изцепки на един немски офицер преди 110 години доведоха до бунт, протести в цялата Германска империя, а след това – до парламентарна криза.
През ноември 1913 г. вниманието на световната общественост е приковано към събитията в малкото градче Саверн, разположено на границата между Елзас и Лотарингия. Стотици вестници в целия свят излизат със заглавия: „Германците потушават елзаския бунт“, „Клане в Саверн“, „Немската диктатура на щика“. Статиите са придружени от снимки на празни улици и военни патрули по площадите.
Клане обаче не е имало, но в малкото провинциално градче в покрайнините на Германската империя действително се случвали странни неща – военните залавяли от улицата хора, затваряли ги в подземията на казармите, на площада били поставени картечници, на жителите било забранено да излизат от вкъщи без причина, да стоят на улицата и дори да се смеят. Вестниците трудно получавали снимки – патрули залавяли фотокореспондентите и унищожавали негативите. Саверн практически бил под военна окупация. И всичко това започнало с дребно произшествие.
На 28 октомври 1913 г. двайсетгодишният лейтенант Гюнтер Фрайхер фон Форстнер разтървал на полигона в казармата двама новобранци, изнесъл им „възпитателна беседа“, в която заявил, че който иска да размахва юмруци, може да го направи, но не в казармата, а в града.
„Който при това заколи елзасец, има 10 марки от мен“, добавил лейтенантът.
Елзас и Лотарингия били анексирани от Германия през 1871 г. по време на френско-пруската война. За Франция това било национална трагедия и една от причините да се включи в Първата световна война. За двете провинции също не било лесно – жителите им се чувствали французи, не изпитвали лоялност към Втория райх и се съпротивлявали на германизацията.
Германия се опитвала да успокои местните, като разширила самоуправлението, но заради опасността от национална съпротива, увеличила военния контингент в района. През 1913 г. Елзас и Лотарингия били буквално натъпкани с немски войски – 80 хиляди офицери и войници били разквартирувани там. В Саверн при население от под 9 хиляди души имало армия в състав от 2 хиляди войници.
Военните скучаели в малкото градче. Развличали се основно в местните кръчми и често се сбивали с местните. Думите на лейтенант Форстнер дали начало на по-сериозен конфликт.
Публикуваната в местния вестник реч на лейтенанта предизвикала мълниеносна реакция. На 6 ноември пред казармите на полка се събрали над хиляда души. Тълпата искала наказание за лейтенанта и публично извинение пред всички жители на Елзас. Хората скандирали „Да живее Франция!“. Командирът на полка Ернст фон Ройтер решил, че ако удовлетвори исканията, ще навреди на репутацията на армията, но изпратил лейтенанта под домашен арест в града. Тълпата го замеряла с камъни, оскърбления и насмешки. Вестниците започнали да ровят за още факти около Форстнер и открили, че година по-рано той призовавал хората да оскверняват френското знаме. Това довело до допълнителна ескалация.
На 28 ноември тълпата отново се събрала пред казармите. Командирът на ротата не искал да преговаря, неговият баща бил загинал във френско-пруската война и той ненавиждал местните. Фон Ройтер изпратил войници срещу тълпата. Били арестувани 26 души, сред които председателят на градския съд, двама съдии и прокурорът на Саверн, всички със статут на неприкосновеност. Затворили ги в подземията без вода и храна. Започнали обиски в редакцията на местния вестник, а на другия ден било обявено обсадно положение в града и военни патрулирали по улиците, като арестували всеки, когото пожелаят.
Градският съвет изпратил протестни телеграми до кайзер Вилхелм II и военния министър, но не последвала реакция заради пруското правило, че армията винаги е права. Но хората реагирали и това довело до реакция от страна на Социалдемократическата партия в Германия, която имала превес в Райхстага.
СДПГ извела на протест в елзаския град Мюлуз 3 хиляди души, които искали да бъде прекратен военният произвол в Саверн, и заплашила с всеобща стачка в страната. На 1 декември кайзерът заповядал да бъде отменена обсадата на града, но лейтенант Форстнер напомнил за себе си и нападнал един от местните жители, като му нанесъл няколко саблени удара. Новината за това на сутринта била във всички немски вестници. Започнали парламентарни дебати, които влезли в историята на Германската империя като най-ожесточените. Депутатите били възмутени от изказването на райхсканцлера, че винаги трябва да бъде уважаван императорският мундир. Но един от центристките депутати, Константин Ференбах, цитирал „Фауст“ на Гьоте и заявил, че армията също трябва да се подчинява на закона, „или с Германия е свършено“. Пламенната му реч поставила края на дебатите. Райхстагът гласувал вот на недоверие за правителството.
Райхсканцлерът обаче отказал да подаде оставка и заявил, че ще се подчини само на кайзер Вилхелм. Той пък игнорирал решението на парламента и империята започнала да потушава проблемите в Саверн.
За да успокои града, Вилхелм II заповядал извеждане на военните от града. Протестите в другите градове на империята били жестоко потушени. През януари 1914 г. били проведени два военни трибунала – срещу лейтенант Форстнер и полковник Ройтер. Форстнер бил съден само за случката с пребиването на мирен жител и осъден на 45 дни затвор, но апелационният съд преценил, че това е самоотбрана и отменил наказанието. Ройтер пък бил изцяло оправдан. Наказания били наложени на двама елзасци, които разказали на вестниците за лейтенант Форстнер. Имперската власт ликувала, престолонаследникът дори изпратил поздравително писмо до Ройтер по случай оправдаването му.
Но извън Германия всички видели каква криза се надига в империята.
Събитията в Саверн станали нагледно доказателство, че военните в Германия са се превърнали не просто в държава в държавата, а в държава над държавата. Така се появил терминът „савернизъм“, който означава злоупотреба с военната власт, прекомерно или излишно използване на военна сила.
Тази свръхагресия, натрупана в германската армия, трябвало да се излее някъде. Само 8 месеца след събитията в Саверн Германия се включва в Първата световна война, като подкрепя Австрия. Лейтенант Форстер загива именно в нея през 1915 г. През 1918 г. войната води до загуба на Елзас и Лотарингия, които по силата на Версайския договор се връщат на Франция.
(По материали от чуждестранния печат)
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение