Летен сезон

Как една буква раздели българския и македонския език

На днешната дата през 1895 г. започва да работи първата правителствена комисия, която премахва буквата ѣ от азбуката

Карта, която показва диалектните зони в българския език. Зелената
линия фиксира условната „ятова граница“ между западните и източните
говори. Илюстрация: БАН - Как една буква раздели българския и македонския език

Карта, която показва диалектните зони в българския език. Зелената линия фиксира условната „ятова граница“ между западните и източните говори. Илюстрация: БАН

Първото разделение между българския и македонския правопис започва на тази дата, 9 февруари, през 1895 г. по инициатива на българското Министерство на народното просвещение, ръководено от Константин Величков. Това е първата правописна реформа, която предлага да бъде премахната буквата ѣ – „ят“ или „е двойно“ от азбуката. Така правописът се отдалечава от западните говори и се възприема като отделяне на българския книжовен език от македонските диалекти.

На 9 февруари се провежда първото заседание на официалната комисия към министерството, сформирана със заповед от 6 февруари 1895 г.:

„С приказ под № 234 от 6-ти того назначена е комисия при Министерството на Народното Просвещение, състояща от господа: 1) Ив. Вазов, 2) О. Бурмов, 3) М. Д. Балабанов, 4) Ст. Михайловски, 5) Д. К. Попов, 6) Ив. Д. Шишманов, 7) А. Теодоров, 8) Л. Милетич, 9) Б. Цонев, 10) Ив. А. Георгов, 11) К. К. Кръстев, 12) Т. Г. Влайков, 13) Ив. Пеев, 14) Д. Матов, 15) Юрдан Трифонов, 16) Н. Висковски и 17) Н. Беловеждов, която да обсъди въпроса за въвеждане на еднообразно правописание в училищата ни.

Като Ви съобщавам това, умолявате се, Господине, да взимате редовно участие в заседанията на тая комисия, които ще стават в помещенията на Министерството на просвещението.

Първото заседание ще стане в четвъртък, на 9 того, в 4 часа след обед“.

Писмото е подписано от министъра, от главния секретар и от началника на отделението. В Комисията участват филолозите, разработили първия вариант на проекта за реформиране на правописа през 1892 г., както и техните опоненти – Иван Вазов, Тодор Влайков, Кирил Кръстев и др.

Министерската комисия работи до април 1895 г. и излиза с правила за „въвеждането в училищата еднообразно правописание“, които са връчени на министъра. Според тези правила се запазват буквите й, я, ю, отхвърлени по времето на Стамболов, за да бъде отдалечена българската от руската кирилица. „Е двойно“ се замества с я, пълният член при имената от мъжки род се употребява в именителен падеж, а краткият – в косвен падеж, еровите и носовите гласни, характерни за старобългарския език, се заменят навсякъде в корените на думите с ъ (дъб, ръка, късам), а в глаголните окончания – с а и я (чета – четат, нося – носят). Проектът обаче не се възприема от обществото и не се спазва.

Три години по-късно министър на народното просвещение става Иван Вазов. Той не назначава комисия, а директно публикува „Упътване за общо правописание“. С него се приема пълната и кратка членна форма за мъжки род (-ът, -ьт, -ят, и -а, -я); при прилагателните имена членната форма –ий отпада и се заменя с –ият, -ия (добрият, добрия, вместо добрий); въвежда означение на –не вместо на –нье при отглаголни съществителни; запазва буквата щ и т. н.

Противник на Вазовата реформа е Александър Теодоров-Балан. Той нарича „Упътването“ „прибързана и повърхностна работа“. Така или иначе проектът на Вазов отпада, преди да влезе в сила, когато той е освободен от министерския пост.

През 1899 г. просветен министър става Тодор Иванчов, който с помощта на малка филологическа комисия преиздава „Упътването“ на Вазов с някои промени. Запазва традиционните букви й, я, ю, ь, щ; запазва „е двойно“; запазва голямата носовка Ѫ в корените на думите; запазва употребата на буквите ъ и ь на края на думите без звукова стойност; заменя еровите гласни в глаголните окончания с –а и –я; затвърждава пълния и краткия член в мъжки род; прилагателните имена в м. р., ед. ч. завършват с членуване – ият, – ия, а не – ий (добрият, а не добрий); двойните съгласни в чуждите думи се предават на български с една буква. Правописните правила на министър Тодор Иванчов стават задължителни за всички училища в страната.

„Е двойно“ също се запазва според ТодорИванчовия правопис. Срещу това се обявява кръгът „Мисъл“. След 1910 г. всички творби на Пенчо Славейков се публикуват без ѣ.

Земеделците и комунистите са изключително против запазването на „е двойно“ в българския правопис. За тях наличието на тази буква е проява на „отчуждението на интелигенцията от масите“. През 1921 г. правителството на Стамболийски я премахва окончателно с указ на Стоян Омарчевски, просветен министър. Така разделянето от правописа и говорите в западните части на България се засилва. Българската академия на науките отказва да приеме реформата и след преврата от 9 юни 1923 г. тя е отменена и е върнат старият Дринов правопис, но със запазване на ѣ само в корените, в които редуването е – я се проявява в различни словоформи.

През 1945 г. отечественофронтовското правителство прави нова правописна реформа, с която ѣ окончателно е изхвърлено от българската азбука и е прието така нареченото „ятово правило“. Наличието на ѣ се разглежда от комунистите като проява на езиков елитизъм и великобългарски шовинизъм. С този акт новата „власт на народа“ окончателно скъсва връзката между източните и западните български говори. По това време в Македония се приема официален декрет, който кодифицира „официалния македонски език“ на базата на западните говори. Разделянето между българския и неговия доскорошен диалект става факт.

Гербът на София с ятова гласна. Илюстрация: Уикипедия

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах