Този текст е публикуван преди повече от 9 месеца

Как фалшифицирах Вазов и ми повярваха

Съжалявам, не предвидих, че пародията ще се превърне в „реалност”

Иван Вазов има място в съвремието, но не като пророк на днешните събития. Илюстрация: Площад Славейков - Как фалшифицирах Вазов и ми повярваха

Иван Вазов има място в съвремието, но не като пророк на днешните събития. Илюстрация: Площад Славейков

Преди почти 5 години години съм таяла доста повече вяра в човечеството, особено в това, което присъства във Фейсбук. Първоаприлската ми шега през 2016 г. разчиташе на способността на хората да различават истината от лъжата, да четат задълбочено и критично и да не се поддават на първосигналните внушения.

Публикувах следния пост – подигравка с патриотарските страхове, написан за десетина минути:

„1 април

В архива на прадядото на мой приятел преди седмица открили неиздавано стихотворение на Вазов. Понеже няма фейсбук, човекът ми разреши да го споделя с вас.

Това е литературната сензация на века!

България ще ни презре!

На три морета разпростряна,
земи нашир-надлъж покрила,
погълнала докрай Балкана,
белей родината ни мила.
Но идат времена ужасни!
Горко на нашите правнуци!
В земята ни така прекрасна
ще плъзнат турци и айдуци.
Не вярвайте, че са се спрели,
че отървали сме се век.
Араби, турци, с чалми бели
ще ни поробят пак след век.
Народе, де си се запътил?
Защо забрави тоз завет?
Защо отворил си им пътя
да те прегазят без ответ?
Аз тук сега ви завещавам!
Бранете нашата земя.
Не с китка мека, а със сабя.
Вий спрете страшната вълна!
Ще бъдат в гроба мойте кости.
Но ще ви гледам из небе.
Не пускайте ислямски гости.
България ще ви презре!

1. 04.1916 г.“

Пародията, свързана с истерията покрай бежанците, подклаждана упорито и от политиците, беше уж разбрана от приятелите ми, забавлявахме се, но…

Почти пет години по-късно се оказва, че съм надценила критичната мисъл на някои „читатели”. Очевидната фалшификация е заживяла собствен живот. Споделена е хиляди пъти на различни места, пресподеляна и вече дори цитирана като „пророчеството на Патриарха”. Дотолкова е намаляло познанието ни, че дори хора, които първоначално не са се поддали на погрешно впечатление, днес вече уверено цитират „Вазов” – тоест, мен.
Сред тях има дори такива, които се смятат за патриоти и познавачи на българската история като режисьора Максим Генчев, който снима филми за Ботев и Левски.

Когато установих как моят очевиден фалшификат е станал реалност за мнозина, първо се разсмях, но после истински се натъжих. Ядосах се на себе си за лековерието. За наивността, че мога да разчитам на здравия разум на тълпата. Дадох си сметка, че сме стигнали до етап, в който думите, които оставяме, трябва да са праволинейни, без отклонения, без ирония и закачка. Защото са малцина тези, които ще ги прочетат критично и ще разберат очевидната шега.

Всъщност тази история с „новооткрития Вазов” е дребна илюстрация на процеси, които се случват на много по-високо ниво от фейсбук. В същия регистър беше изложбата в галерия „Структура” с фалшификатите на българските модернисти. По-късно се появиха очевидно фалшиви стихове, приписвани на Яворов, „потвърдени” от експерти и заявени като сензация публично. Фалшиви цитати от Левски се мяркаха в речите на президенти и министри. Има сигурно още много подобни случаи, останали неразкрити. Моята пародия беше открито заявена шега във Фейсбук, но мнозина съвсем наистина се опитват да печелят от безкритичността и първосигналността на хората.

Печелят не само пари, но влияние, власт и уважение. И не им е трудно – „материалът” е податлив, наивен, готов да повярва на всичко, което му се поднесе в подходяща опаковка. Това, което кара хората да споделят фалшивия Вазов, е същото, което ги кара да се съмняват във вируса, във ваксините, в науката. Същото, което ражда конспиративните теории. „Норвежците, които крадат деца”, са като моите „араби, турци с чалми бели” – всеобща хипноза, заблуда, основана на предразсъдъци.

Чудя се къде изчезнаха познанието и критичното мислене. Как и защо позволихме подмяната на реалността? Сигурно е лесно да бъдат обвинени тези, които лъжат. А всъщност всеки човек има лична отговорност към истината, длъжен е да я разпознава. Длъжен е да положи усилия, за да различи диаманта сред стъкълцата. Това означава да се образова, да чете, да слуша експертите, след като се убеди, че са такива.

Личното мнение и вяра не са реалност. Макар че очаквам някой ден да чуя и това по повод написаната от мен пародия: „Ти лъжеш, това е Вазов, нарочно ни заблуждаваш, за да не следваме завета на Патриарха”. И ще се окажа сама с истината, която знам, срещу стена от вяра, за която „бронебойни патрони няма открити”.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах