Как Голямото червено петно нагрява целия Юпитер

Мистериозен регион с много висока температура в горните слоеве на планетарната атмосфера е резултат от най-известната особеност на Юпитер.

Прочутото Голямо червено петно – система от бури, три пъти по-широка от Земята – нагрява атмосферата със стотици градуси над средните величини за газовия гигант, предава „Гардиън“. Учените стигат до това наблюдение, проследявайки инфрачервеното светлинно излъчване на Юпитер, което им позволява да измерват температурата. На височина от 800 километра над видимата повърхност на най-горния облачен пласт температурата е много по-висока, отколкото може да се очаква като резултат от далечното влияние на Слънцето.

„Веднага пролича, че максималните темпуратури във високите региони са точно над Голямото червено петно отдолу – това можеше да е просто съвпадение или значим факт”, казва Джеймс О’Донахю, член на астрономическия екип на Бостънския университет.

Голямото червено петно е описано официално за първи път през 1831, но може и да е същото „постоянно петно”, идентифицирано от италианския астроном Касини още в 1665-а. То се състои от ураганоподобна система газове, въртящи се със скорост от над 700 километра в час. Заради размера на петното, ветровете имат нужда от около седмица, за да извършат пълен кръг.

Люк Мур, съавтор на изследването и също работещ в Бостънския университет, казва:

„Голямото червено петно е невероятен източник на енергия за нагряването на горните слоеве от атмосферата на Юпитер, но досега нямахме фактически доказателства за ефекта от него върху наблюдаваните високи температури на тази височина“.

В труд, публикуван в списание „Нейчър”, учените заключават, че Голямото червено петно генерира „акустични вълни” от енергия – вълни, вибриращи при движението си и нагряващи по този начин горните слоеве.

Подобен ефект в несравнимо по-малък мащаб е наблюдаван и над планинската верига на Андите на Земята.