Как ходеха на бригада НАТФИЗ по време на соца

„Сексът и комунизмът“ на Милена Фучеджиева предлага необсъждана досега в литературата ни гледна точка към времето на тоталитаризма – на младите хора. Авторката разказва за три поколения жени, най-малката е Лола. В откъса, който ви предлагаме, героинята е на бригада. Малцина от поколенията, родени след промените, са чували, че преди 1989 г. всички ученици и студенти в началото на учебната година бяха мобилизирани да помагат в селското стопанство. А какво мислите се случва на бригада на ВИТИЗ (НАТФИЗ)? Вижте:

„…Лагерът на ВИТИЗ се намираше в село Кривина, Разградско, до поля с домати, които бъдещите актьори, режисьори, оператори, кинокритици и театроведи трябваше да берат и слагат в щайги, изпълнявайки дневна норма. Нормата беше такава, че почти никой не я изпълняваше. Живееха в бараки с по петнайсетина легла във всяка, тоалетните бяха външни, както и душовете. Никой реално не работеше, всеки се чудеше как да кръшне, по стара соц традиция работеха само най-глупавите. Важното беше, че имаше бар, в който имаше всякакъв алкохол на добри цени, както и яка западна музика. До бара имаше барака, в която никой не беше настанен, цялата пълна с неизползвани дюшеци – наричаха я „е…лнята“. Понеже не беше удобно да се ч…аш пред всички в обща стая, е….лнята вършеше чудесна работа. Разпределението кой с кого ще се ч…а се случи още в първите дни. Лола обичаше да сяда на бара след „работа“, т.е. след като беше сложила двайсет домата в щайга и се беше покрила от комсомолския ръководител на бригадата. На пръв поглед комсомолецът изглеждаше страхотен натегач, но впоследствие се оказа, че не го интересуваше нищо друго, освен да ч…а една от новоприетите артистки, която пък веднага се уреди да спи с „властта“. Всички масово се правеха на луди, никой не го интересуваше нищо друго, освен секс и алкохол. Вечер ставаха бесни терени с танци и неочаквани посещения на е…лнята…“

„…С напредването на времето скуката и изолацията в лагера, в който нямаше нито телевизия, нито пък беше близо до град, започнаха да влияят върху отношенията между бъдещите артисти. Изпиха всичкия алкохол и трябваше една вечер да бъдат на сух режим, докато не доставят нов. Най-големите герои намериха отнякъде парфюм „Тройной“ и като истински фенове на руската култура изпиха няколко шишета. Не, че нямаше чаши, но понеже бяха артисти, свалиха абажура на спалнята си, изляха всичко в него и пиха от там. На следващата сутрин целият лагер смърдеше нетърпимо на гнусен руски одеколон. Доматите презряваха и гниеха в лехите, докато бъдещият артистичен елит на България беше зает основно да нанася материални щети…“

„…Когато пристигна в другия лагер, първото нещо, което видя, й се стори странно. В залата, която служеше за бар, дискотека и комсомолски събрания едновременно, нямаше никого и цялата беше покрита с трески от недочупени столове и маси. Последната вечер на големите витизчии беше минала в тежко пиянство, завършило с унищожението на цялата материална база на залата. Не бяха оставили нещо неразпарчетосано. Лола и Калин се намериха, награбиха се и се из…ха, преди да тръгнат за София. И тя не мислеше нищо лошо за хората от Разградски окръг, не мислеше изобщо, беше забравила за родителите си, раните си и мрака в къщи. В главата й имаше само секс и възбуда от предстоящото й следване във ВИТИЗ.

В София обаче не я чакаше нищо весело.“

(Фрагменти от Глава 47 от „Сексът и комунизмът“, посветена на първата бригада на Лола в село Кривина.)