Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Как Ходоровски не успява да заснеме „Дюн“

Салвадор Дали за малко да се превърне в най-скъпоплатения актьор, по-скъп от Грета Гарбо - защото „не е нещо по-малко от Бог“

Постер на „Дюн“ на Алехандро Ходоровски - Как Ходоровски не успява да заснеме „Дюн“

Постер на „Дюн“ на Алехандро Ходоровски

„Дюн“ на Дени Вилньов е напът да се превърне в „подправката“ на годината. Впечатляваща симбиоза от артхаус и комерсиално кино, този космически опус има всички шансове да бъде едно от най-споменаваните заглавия в предстоящия награден сезон.

Всяка критика за „Дюн“ на Вилньов върви с ретроспекция на опитите за екранизация на култовата научно-фантастична поредица на Франк Хърбърт – и най-вече с психеделичната одисея на Алехандро Ходоровски от 70-те. Режисьорът събира невероятен, невъзможен състав. „Събира“ е доста силно казано, както става ясно от разказа за това начинание на Саймън Бронд, описано в неговата книга „Великите филми, които никога няма да гледате“.

Предлагаме ви цялата история с опита на Ходоровски да екранизира „Дюн“, поместена в изданието, предоставена на „Площад Славейков“ от изд. „Милениум“.

„Дюн“
Режисьор: Алехандро Ходоровски
С участието на: Бронтис Ходоровски, Дейвид Карадайн, Салвадор Дали

Година: 1977
Бюджет: 10 млн. долара
Държава: Франция
Жанр: научна фантастика

През 1974 г. правата за филмиране на един от най-четените романи с меки корици се оказват в ръцете на един от най-странните хора в света. Бивш мим, консултант на Марсел Марсо и водеща фигура в авангардното изкуство, чилиецът Алехандро Ходоровски е истински феномен на ъндърграунда. Смятан е за луд (често от собствените си почитатели), но той приема определението като комплимент. В пиесите му, като четиричасовата „Melodrama Sacramental“ от 1964 г., има убиване на гъски, чупене на чинии, самобичуване и символична кастрация. Първият му истински успех, филмът от 1970 г. „Къртицата“ – психиделичен уестърн за облечен в черно каубой, – дава началото на среднощните култови филми.

Съвсем в стила на каубоя, когото изиграва в уестърна си от 1970 г. „Къртицата“, Ходоровски се захваща с „Дюн“ като истински единак. „Не исках да отдавам някаква почит на книгата – пише той. – Исках да я пресъздам. За мен „Дюн” не принадлежи на Хърбърт, точно както „Дон Кихот” не принадлежи на Сервантес.“

Почитателите на Ходоровски обожават неговия необичаен поглед към света и странностите му, които вплитат завоалиран символизъм, насилие и модерната по това време голота. След като си осигурява финансиране от Джон Ленън, Ходоровски прави „Свещената планина“ (1973) – още по-откачена амалгама от мистицизъм, еротика, халюциогенни наркотици, тигър, хипопотам, истински шаман и травестити от нюйоркски клуб. (В началото филмът се сблъсква с лек проблем, след като Джордж Харисън остава озадачен от сценария, според който той трябва да покаже ануса си.) Но истински големият му филм трябва да е „Дюн“: трансцеденталният епос на Ходоровски – филм за месия (пророк, макар и не точно Бог), който наистина ще се държи като такъв.

Естествени халюцинации

Космическата сага „Дюн“ се появява за първи път през 1965 г. като серия от романи на американския автор Франк Хърбърт. В тях става въпрос за безценно неонаркотично вещество, наречено „Билката“*, и за неспиращата борба между две династии за контрол над него – Атреидите и Харконите. Връзката с наркотиците не е случайна. Когато започва работа над филма, Ходоровски е на 45 години, а интересът му към сюрреализма постепенно се трансформира в рафинирано желание за трансцедентално просветление. Той иска да предизвика у зрителя „естествени халюционации“, според думите му в документалния филм „Дюн“ на Ходоровски (2013) и да създаде „нещо свещено, свободно, с нови хоризонти, (които) да разтворят вратите на съзнанието“.

Режисьорът не е чел книгата и твърди, че желанието му да направи филм по нея идва след един „реалистичен сън“, който той преживява, докато живее в Ню Йорк. След като се събужда в шест сутринта, Ходоровски изчаква най-близката книжарница да отвори, купува книгата и я изчита на един дъх, без да спира дори за да хапне нещо или да пие вода. Свършва я около полунощ. Когато приключва, първият човек, на когото се обажда, е 26-годишният разпространител на филми Мишел Сейду – милионер киноман, който разпространява „Свещената планина“ във Франция, но който няма никакъв продуцентски опит. Ходоровски му предлага да откупят правата за филмиране на книгата и да направят международна копродукция с бюджет от 10 млн. долара – 13 пъти повече от бюджета на последния му филм. Макар Сейду да не е чел книгата („Мисля – спекулира режисьорът, – че прозата на Хърбърт го дразнеше“), той е заинтригуван и си урежда среща с Ходоровски в Лос Анджелис, за да финализират сделката. (По-прозаичната версия на събитията гласи, че след „Свещената планина“ Сейду много иска да работи с Ходоровски отново. Последният – по това време закъсал за пари – предлага „Дюн“ и Сейду бързо се съгласява, след което сяда да прочете книгата набързо.)

Холивуд не се интересува; там смятат, че „Дюн“ не може да бъде превърнат във филм, а научната фантастика за тях е жанр в упадък, след като е достигнал апогея си през 1968 г. с „2001: Космическа одисея“ на Кубрик. Ходоровски обаче иска да стигне по-далеч от Кубрик.

„Бях против реализма на „2001“ – казва той впоследствие. – Аз исках опера, космически кораби… нещо бароково, органично.“

Режисьорът все пак признава постижението на Кубрик. Първият човек, с когото говори за новия си филм, е отговорникът по визуалните ефекти на „2001“ Дъглас Тръмбъл, но в крайна сметка „не може да преглътне неговата суета, склонността му да се изявява като бизнес лидер, както и нереалните му цени“.

Вместо него режисьорът наема Дан О‘Банън – сценарист и отговорник по ефектите на един нискобюджетен филм, който е успял да го впечатли: „Тъмна звезда“ (1974) на Джон Карпентър, черна комедия за четирима астронавти, които не могат да намерят общ език. Преди О‘Банън да замине за Париж и да започне работата по филма, той казва на Ходоровски, че има нужда от сторибордове, за да могат ефектите да се случат във вида, в който си ги представя.

„Той не знаеше какво са сторибордове – казва О‘Банън, – така че се наложи да му обясня какво представляват, вследствие на което той се запали и искаше да има целия филм на сториборд – всеки кадър.“

Животни-машини и механизми на душата

Ходоровски събира истинска кабала от модерни творци. За сторибордовете той използва френския художник Мобиус (известен още като Жан Жиро), който става известен през 60-те години с комиксите си за героя Блубъри.

„Жиро направи 3000 скици, всичките прекрасни – спомня си Ходоровски. – Благодарение на него, сценарият на „Дюн” е истински шедьовър. Човек може да види как персонажите оживяват, може да проследи движението на камерата. Може да си представи монтажа, декорите, костюмите…“

Още двама творци са ключови за визията на режисьора. Първият е Крис Фос, чието изкуство украсява творби като книгите на Айзък Азимов и „Радостта от секса“ на Алекс Комфърт. Фос привлича вниманието на Ходоровски, защото работата му е смела и разнообразна; тя не е базирана на съвременните технологии, които Ходоровски определя като „точно обратното на изкуството“. Смята се, че Фос не е чел книгите, които илюстрира. Това се харесва на режисьора, на когото му е писнало от военни на вид космически кораби и практични футуристични приспособления. Вместо това той иска „магически създания, грациозни кораби, които плуват като риби в митилогичните дълбини на заобикалящия ги океан… Исках скъпоценни камъни, животни-машини, механизми на душата. Сюблимни като снежни кристали, очи на насекоми с милиони фасети, крила на пеперуди. А не гигантски хладилници, тромави апарати с безброй транзистори, раздути от имериализъм, грабеж и кастрирана наука“.

Сред сътрудниците на Ходоровски е и илюстраторът на „Радостта от секса“ Крис Фос. Режисьорът казва за неговия принос: „Бях благодарен за съществуването на моя приятел. Той вкара цветовете на апокалипсиса в тъжните машини на бъдещето – без никакво въображение“.

Вторият творец е роденият в Швейцария Х. Р. Гигер, който пристига в Париж през декември 1975 г. и оставя бележка за режисьора.

„Ходоровски ми се обади и ми показа предварителните проучвания за „Дюн“ – спомня си той. – Четирима художници рисуваха космически кораби, сателити и цели планети. Като жест към мен, няколко ксерокопия на скици от моето портфолио със съмнително приложение бяха оставени да се търкалят наоколо. Ходоровски искаше да разработя няколко концепциии – каза, че мога да разработя цяла планета и че имам пълна творческа свобода.“

Ефектът от този подход, според О‘Банън, е съвсем на място.

„Все едно – казва той, – бяхме в музей“.

За музиката към филма екипът на Ходоровски се свързва с „Virgin Records“, които предлагат Майк Олдфийлд – една от изгряващите звезди в рокмузиката. Амбициите на Ходоровски обаче са по-сериозни и, според неговите собствени думи, той си урежда среща с „Пинк Флойд“. По това време групата се радва на успеха на албума си „The Dark Side of the Moon“ (1973); те вече са работили с режисьори като Барбет Шрьодер и Микеланджело Антониони, а Роджър Уотърс, лидерът на квартета, е обявил „Къртицата“ за един от любимите си филми. Но когато Ходоровски пристига в студията „Аби Роуд“, където Флойд завършват албума си „Wish You Were Here“ (1975), той намира групата да си похапва невъзмутимо пържоли и чипс. Изпълнен с „праведен гняв“ в името на „този толкова важен филм“, режисьорът напуска възмутен студиото. Китаристът Дейвид Гилмор го настига, за да му се извини. Вече успокоилият се Ходоровски се съгласява да им прожектира „Свещената планина“, за да ги запали за проекта.

„Те се съгласиха да се включат. Щяха да запишат албум, който щеше да се казва „Dune“. Щеше да е двоен албум“, разказва той. – Те дойдоха в Париж, за да обсъдим търговската част, и след доста напрегната дискусия стигнахме до споразумение. „Пинк Флойд“ щяха да запишат почти цялата музика.“

Останалото трябва да бъде записано от френската рок група „Магма“.

Когато „Дюн“ пропада, „Пинк Флойд“ завършват албума си „Animals“ (1977), след като не са композирали и една нота за филма. Вероятно е обаче вече да са изразили възхищението си от романа още с албума си от 1968 г. „Ummagumma“ (на снимката). Макар да твърдят, че името му е евфемизъм за секс от родния им Кеймбридж, думата „umma“ се среща и в книгите на Хърбърт – означава „пророк“.

„Не съм гледал Свещената планина… – спомня си барабанистът на „Флойд” Ник Мейсън. – Нямам спомен да сме се виждали в „Аби Роуд“, освен това рядко си поръчвахме пържоли с картофки… Не знам Дейвид някога да е тичал след някого, за да му се извинява, а и не мисля, че бихме се държали толкова нагло с човек, на когото се възхищаваме. Бихме се държали така, ако нямаме представа за кого става въпрос – с някой луд, взет от улицата. (И това се е случвало.)“

Изцъкленият сюрреалист

Ходоровски толкова силно иска да превърне „Дюн“ във фестивал за сетивата, че почти не се замисля за актьорския състав. Брайън, синът на Франк Хърбърт, пише, че режисьорът „възнамеряваше да играе ролята на Лето Атреидски, а Орсън Уелс трябваше да бъде барон Владимир Харконен… Дейвид Карадайн щеше да е екологът д-р Кайнс, а Шарлот Рамплинг – лейди Джесика“. Пол Атреидски – месията, който поема контрола над планетите – трябва да бъде изигран от малолетния син на Ходоровски Бронтис. В крайна сметка Рамплинг отказва, а Карадайн все пак стига до Париж, за да смени Ходоровски-баща в ролята на Лето. Нито Уелс, нито Мик Джагър – още едно име, свързано с проекта – участват в процеса.

Ролята, която не дава мира на Ходоровски, е тази на императора Шадам Корино IV. Той леко променя персонажа в сравнение с книгата.

„В моята версия… – казва той, – императорът на галактиката е луд. Той живее на изкуствена планета, направена от злато, в дворец от злато, изграден по антизаконите на антилогиката. Живее в симбиоза с идентичен на него робот. Приликата е толкова съвършена, че жителите никога не знаят дали си говорят с човека или с машината.“

Изцъкленият сюреалист Салвадор Дали изглежда идеален за ролята. Ходоровски се запознава съвсем случайно с него в хотел „Сейнт Реджис“ в Ню Йорк и по-късно му се обажда по телефона. Дали не е гледал „Къртицата“ и „Свещената планина“, но приятелите му се изказват ласкаво за тях. Има само един проблем: парите. Когато Ходоровски казва на Дали, че му трябва за седем снимачни дни, Дали отговаря, че Бог е създал вселената за седем дни и че той, „понеже не е нещо по-малко от Бог, ще струва цяло състояние: по 100 хил. долара на час“.

Ходоровски се консултира с картите си таро, които го съветват да се откаже. Дори музата на Дали – певицата, модел и актриса Аманда Лиър (избрана за ролята на принцеса Ирулан) смята сумата за прекалена и предупреждава режисьора, че „Дали е като такси: колкото повече време минава, толкова по-скъп става… а вие искате да платите все по-малко“. Ходоровски решава да лавира и съкращава ролята на императора до две страници. След първончалното възмущение Дали се съгласява със съкратения работен цикъл, който според режисьора ще го превърне в „най-скъпо платения актьор в историята на киното. Той ще изкара повече пари от Грета Гарбо“.

Не по-малко зловещ

През октомври 1976 г. Франк Хърбърт и съпругата му пристигат в Париж, за да видят какво се случва. Знаците не са добри. Ходоровски вече е похарчил 2 млн. долара, а филмът, който по договор трябва да е 180 минути, изглежда няма да е по-малко от 14 часа. Кастингът на Дали продължава да е проблем. Когато художникът се изказва в подкрепа на испанския диктатор Франсиско Франко, Ходоровски – чиято родна страна е заграбена от не по-малко зловещия генерал Пиночет – разбира, че двамата няма да могат да работят заедно.

Краят настъпва, когато френските инвестиртори спират продукцията и участиците се разбягват. Ужасеният Ходоровски обвинява за всичко Холивуд.

„Трябваше да е световен филм, с не по-малко от 2000 екрана в САЩ – казва той. – Американските мениджъри се отказаха, защото не искаха да видят френски филм, който е на нивото на техните.“

Въпреки това, подобно на доста други, замесени в продукцията, той и Мобиус се отнасят философски към случилото се. За твореца опитът е също толкова важен, колкото и трудния за постигане завършен продукт.

„Дюн“ не беше провал – казва Мобиус на документалиста Луи Муше в „Съзвездието Ходоровски“ през 1994 г. – Филмът не се случи, това е. Остана брилянтната подготовка. Всички бяхме в еуфория. Филмът си остана това, което трябваше да бъде – един мираж…“

Дали някога ще се случи? 0/10

Ходоровски е на повече от 80 години, а О‘Банън умира през 2009 г. През 2000 г. се появява минисериал с Уилям Хърт като главата на Атреидите и Джанкарло Джанини в „ролята“ на Дали.

Какво се случва след това…

Постерът на „Дюн“ на режисьора Дейвид Линч

Дан О‘Банън се завръща в Холивуд и заедно със сценариста Рон Шусет замислят фантастичната история „Те хапят“, която в крайна сметка се оказва в портфолиото на „20th Century Fox“. О‘Банън иска да продължи да работи с Х. Р. Гигер и проектът се трансформира в „Пришълеца“ на Ридли Скот (1979). През това време Ходоровски и Мобиус замислят комиксова поредица, кръстена „Инкал“. Продуцентът Дино де Лаурентис придобива правата за „Дюн“ и наема Ридли Скот за режисьор на филма, като по-късно го заменя с Дейвид Линч.

Струващият 40 млн. долара резултат по думите на критика Роджър Ебърт, е „неразбираема, грозна, неструктурирана екскурзия из мътните ъгълчета на един от най-обърканите сценарии на всички времена“. Подобни рецензии въодушевяват Ходоровски.

„Мисля, че Дейвид Линч е фантастичен режисьор“, казва той.

„Когато отидох да го гледам на кино – винаги казвам това с огромно щастие, защото толкова много му завиждах, – аз умирах, косата ми побеляваше. Но след това… Бях толкова щастлив, защото филмът беше толкова зле! И можех да продължа да живея! Защото ако Дейвид Линч беше успял да направи „Дюн“ като истински филм на Дейвид Линч, аз щях да умра.“


* В книгите на Франк Хърбърт на български език е преведено „Подправката“ – бел. „Площад Славейков“.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg