Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Как хомо сапиенс от Африка победиха неандерталците от Европа

Учените смятат, че е станало чрез продължително размножаване между двата вида

Около 2% от хората, живеещи извън пределите на Африка в съвремието, носят в себе си гени на неандерталци. Илюстрация: Чарлз К. Найт/Уикипедия - Как хомо сапиенс от Африка победиха неандерталците от Европа

Около 2% от хората, живеещи извън пределите на Африка в съвремието, носят в себе си гени на неандерталци. Илюстрация: Чарлз К. Найт/Уикипедия

Науката все още не е разгадала докрай защо линията на хомо сапиенс е надделяла над геномната линия на неандерталците. Авторите на научно изследване, публикувано в списание „PaleoAnthropology” твърдят, че изчезването на неандерталците може би не е заради битка с хомо сапиенс, а вследствие на продължителен процес от смесване на двата вида, разказва Би Би Си.

Учените уточняват, че засега са разшифровани само 32 генома на неандерталци, което прави подборката не особено показателна и за доказване на тезата ще са необходими допълнителни изследвания.

Професор Крис Стрингър, научен ръководител на Музея за еволюция на човека във Великобритания, съавтор на статията, твърди, че в научното общество засега има твърде малко обсъждания по темата как точно се е случило смесването на тези два вида.

„Предполагаме, че именно то е можело да доведе до измирането на неандерталците – ако те редовно са се копулирали с хомо сапиенс, това може да е съкратило популацията им до точка на изчезване”, твърди той.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Около 2% от хората, живеещи в момента извън пределите на Африка, носят в себе си гени на неандерталци. Преди 600 хил. години хомо сапиенс са живели на африканския континент, а неандерталците – на територията на съвременна Европа и Азия, чак до южен Сибир. Стотици хиляди години те са съществували паралелно, без да се засичат. Преди около 250 хил. години хомо сапиенс започват да предприемат опити да излязат извън пределите на Африка и тогава стават първите им срещи с неандерталците.

„Без да знаем със сигурност как са изглеждали неандерталците, може само да предполагаме, че хомо сапиенс са ги приели за свои родственици”, размишлява проф. Стрингър.

При това между двата вида е имало сериозна езикова бариера – значително по-голяма, отколкото между които и да е съвременни езици. Мозъкът и гласовият апарат при двата вида са били различно устроени. Имали са разлика в почти 600 гена, отговарящи за външния вид и развитието, особено тези, които са се отнасяли до строежа на лицето и до гласа. Неандерталците например са имали голяма надочна дъга, която е била и средство за предаване на комуникационни сигнали.

Различията обаче не попречили на неандерталците и хомо сапиенс да започнат да се копулират и размножават. Все още няма яснота как е протекъл този процес, но е известно, че неандерталските гени, запазени в съвременните хора, не са същите, които са били получени при това пресичане на геномните линии, когато хомо сапиенс за пръв път са излезли от Африка. Съвременните неандерталски гени са резултат от много по-късни масови миграции, предприети от хомо сапиенс преди около 60 хил. години.

Няма яснота и как се е случвало копулирането – може да е било доброволно, но може да е било и насилствено. Най-близките ни роднини – съвременните шимпанзета – демонстрират и двата вида поведение.

Когато в природата се съчетават различни видове, уточняват учените, размножаването може да върви само в една посока. Например, самец от един вид може да оплоди самка от друг, но самка от първия вид няма как да зачене от самец от втория. Късата митохондриална ДНК на съвременните хора, характерна за неандерталците, се предава от майката, което дава основание на учените да решат, че потомство се е получавало само при копулация на самка неандерталка със самец хомо сапиенс. Има и свидетелства, че самците хибриди са били по-малко плодовити от самките.

Колкото повече неандерталците се съчетавали с хомо сапиенс, толкова по-рядко го правели помежду си. Като се вземе предвид фактът, че групите неандерталци са били малобройни и силно разделени една от друга заради климатичните условия, които били доста по-сурови от днешните, хибридизацията на вида естествено довела до отмирането му.

Предстои учените да потърсят отговори на аналогични въпроси и към друг вид хуманоид – Денисовия човек. Този вид е изчезнал вид или подвид на хората, открит за науката след като са намерени фрагменти от скелет в Денисовата пещера в Алтайския край. Денисовите хора са населявали ограничен ареал, пресичащ по време и място територии в Азия, където е имало неандерталци и съвременни хора.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах