Историята на един от най-успешните крадци на произведения на изкуството за всички времена е тема на книгата на един от най-скандалните журналисти в САЩ, разказва „Форбс“. „Арт крадец: правдива история за любов, престъпление и опасна мания“ (The Art Thief) на Майкъл Финкъл е посветена на Стефан Брайтуизер, откраднал творби на обща стойност близо 2 млрд. долара. Вече цял месец книгата е сред бестселърите на „Амазон“.
Авторът ѝ Майкъл Финкел е бил репортер в „Ню Йорк Таймс“, позорно уволнен заради изфабрикуване на факти в голямо разследване. За самия него през 2015 г. бе заснет филма „Истинска история“ с Джона Хил. Финкел започва да пише на документални романи, с които става известен и дори печели множество награди.
Героят на последния му документален роман Стефан Брайтуизер е французин. За седем години – от 1995 до 2001 г. – то успява да отмъкне от музеи, църкви, частни галерии, аукционни къщи и антикварни панаири над 240 произведения на изкуството. Тършувал е в почти 200 музея в седем европейски страни, негова плячка стават картини на Вато, Буше, Дюрер, Питер Брьогел млади… Средно е извършвал по една кражба на всеки 15 дни. Ограбвал е някои музейни колекции по 2-3 пъти. Историята не познава по-успешен крадец на произведения на изкуството.
До голяма степен неуязвимостта му се обяснява с факта, че той не бързал да продава откраднатото. Пазел колекцията в дома си, където не пускал почти никого. Когато го заловили, адвокатите построили защитата си върху това, че обвиняемият е сериозен познавач на изкуството и сантиментален ценител, а страстта му към изкуството била до безразсъдство.
Стефан Брайтуизер е роден през 1971 г. в Елзас. Семейството му притежавало старинна къща, обзаведена с елегантна антикварна мебел от XVII-XIX век. Дядо му бил художник, а баща му – мениджър в швейцарска фармацевтична компания – колекционирал старинно оръжие. Родителите му мечтаели да стане юрист, но той напуснал университета и работел като сервитьор, мияч на съдове и охрана в музей. Веднъж откраднал верижка от епохата на Меровингите от работното си място и това поставило началото на всичко.
През 1993 г. родителите на Брайтуизер се развели и той с майка си се пренесли в малко жилище под наем, обзаведено изцяло с ИКЕА. Шведската мебелна конфекция силно засегнала естетическите чувства на Стефан. Той твърди, че започнал да краде музейни експонати, за да си върне детското чувство за острова на красотата в старинния дом. Това е романтичната версия за неговата „кариера“ на крадец.
Стефан се влюбил в медицинската сестра Ан Катрин Клайнклаус, която посветил в тайната си. Тя му станала съучастник. Двамата заживели в мансардата в новия дом на майка му, като не допускали никого в своите две стаички, пълни с удивителни музейни съкровища.
Тактиката им не била лишена от елегантност. Никаква убийства, побои, шум и гонитби, никакви незаконни прониквания с взлом през нощта. Младата модерно облечена двойка посещавала музеите по обяд, когато имало малко посетители, а охраната си похапвала. Купували си билети, бавно и замислено изучавали експозициите, а заедно с тях – камерите и резервните изходи. След това отмъквали всичко, което било достъпно, криели го под дрехите (Стефан обикновено носел широк шлифер) или в голямата чанта на Ан Катрин и напускали залите също толкова бавно и внимателно.
Те били майстори на импровизацията, често крадяли без предварителен план. Завързвали разговори с охраната и работещите в музея, докато откраднатите вещи били вече в ръцете им. Обичали старинните помещения със скърцащи подове, които ги предупреждавали, че някой идва. Най-сложното им оборудване била телескопична радиоантена, с която измествали охранителните камери. Понякога се присъединявали към групи туристи и крадяли незабележимо покрай тях. Винаги се държали вежливо и спокойно и изобщо не предизвиквали подозрения.
През 1995 г. новоизлюпените Бони и Клайд откраднали малко платно на Христиан Вилхелм Дитрих от замъка Грюер в Швейцария. През 1997-а – скулптурата от слонова кост „Адам и Ева” на Георг Петел от дома на Рубенс в Антверпен. Най-ценната им плячка била изрязаната от рамката „Сибил дьо Клев” на Лукас Кранах Стари, чиято стойност била между 6,5 и 8 млн. долара. Крадците обаче най-много ценели в колекцията си молитвеник от ХV в. и златна табакерка, принадлежала някога на Наполеон.
Отмъквали картини, рисунки, статуетки, книги, потири, плата, пистолети, кинжали, алебарди… В музеите не винаги откривали кражбите веднага. Младите крадци пък не бързали да продават съкровищата си и живеели от официалните си заплати, често дори взимали пари назаем. По-късно Брайтуизер разказва, че се утешавал от една мисъл: той е един от най-богатите хора в Европа.
През ноември 2001 г., докато крадял ловджийски рог от ХVІ в. от музея на Рихард Вагнер в Люцерн, Стефан забравил да си сложи латексовите ръкавици. Ан Катрин, която все по-рядко го придружавала в набезите, го убедила, че трябва да прикрие следите си. Върнала се и докато триела отпечатъците му, Стефан бил задържан.
Швейцарската полиция чакала 20 дни, за да получи заповед за обиск в дома на Брайтуизер. През това време майката на Стефан в опит да го предпази и да се спаси от обвинения в съучастие, успяла да унищожи 60 творби на стари майстори, като ги разрязала на парчета и ги изхвърлила в боклука. Така завинаги бил загубен портретът на Сибил дьо Клев, също платна на Буше и Дюрер. 109 предмета – вази, статуетки, бижута – майката на Стефан изхвърлила в канала Рона-Рейн. Минувачи забелязали блясък във водата и така, след като била извикана полиция, част от изхвърленото било спасено.
Майката на Стефан Мирей си спечелила званието Херострат на нашето време – никога преди в Европа в мирно време не са били унищожавани едновременно толкова много произведения на изкуството. Когато Стефан научил за постъпката на майка си, направил опит за самоубийство.
През януари 2005-а Стефан Брайтуизер бил осъден на 48 месеца затвор. Останал зад решетките малко над 2 години. Майка му била осъдена на 3 години и останала година и половина.
Това обаче не бил краят на историята. През 2013 г. Стефан Брайтуизер отново влязъл в затвора за три години, защото полицията намерила у него 30 откраднати произведения на изкуството. През 2016-а Стефан се опитал да продаде онлай преспапие от Музея на кристала в Сен Луи. През 2019 г. в дома му били открити римски монети. В дома на майка му намерили 163 хиляди евро в брой, скрити в кофи за боклук.
Количеството похитени от Стефан Брайтуизер вещи нараснало до 300 предмета.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение