Как името на един художник бе заличено от събитие в Софийска опера

Името на художника Николай Панайотов бе заличено от афишите на Софийска опера, установи самият той при последното си завръщане у нас от Париж, където живее и работи от години. Панайотов е изваял изумителната сценография и костюми на четирилогията „Пръстенът на Нибелунга“ от Рихард Вагнер, поставена на директора Пламен Карталов. Но му се налага да се промъква към салона през задния вход, за да види творбите си на сцената.

Името на Николай Панайотов липсва и в телевизионните и радиореклами, за него не се споменава в интервютата и анонсите за представлението (бел. ред. – например в репортажа на БНТ ТУК). Епичните си битки с директора живописецът описва в блога си в интернет чрез приказната история за твореца Никзиг и мандарина Хагеноф.

„Отвсякъде се показва единствено Хагеноф (бел. ред. – Пламен Карталов), като се представя за сам и единствен създател, който е международно оценен и национално свръхнаграден за най-амбициозното и първо на Балканите поставяне на Цикъла на Вагнер „Пръстенът на Нибелунга“, разказва художникът.

Панайотов твърди, че му е отказан дори служебен билет за спектакъла, принуден е да се промъкне в сградата през задния вход и да гледа инкогнито своя четиригодишен труд от балкона. На финала режисьорът Карталов излиза за поклон на сцената. По думите на Панайотов директорът „сам обира всички овации, кошници и букети, даже му намъкват на главата и едно чердже на маститото международно Вагнерово общество“.

В блога си Панайотов описва запознанството си и последвалия конфликт с Пламен Карталов: „Само на Балканите може да си като него – директор и режисьор едновременно. Той има пълната власт в държавната опера и режисира основно само той, колкото си иска и каквото си иска“.

Панайотов в един от създадените от него костюми и директорът Пламен Карталов

Карталов кани Панайотов, защото търси художник за проекта извън гилдията. Живописецът пренася на сцената своите конуси, знакови в творчеството му. В основата им ги обгръща с огромен ринг, като естествено обкръжение и метафора на темата. Конусите и рингът се трансформират в различни позиции, мащаби, сгъвания, разполовявания, групирания и разделения, което носи авангардно внушение за власт, пробивност и космичност. Панайотов предлага да създаде и костюмите, така се появяват великани на сцената, футуристични и сюрреалистични герои…

„С нарастване на успеха на постановките, името на Никзиг (Панайотов) постепенно започва да изчезва, – пише художникът в блога си. – Хагеноф (Карталов) налага пълна медиатична доминация като изпълва програмите с портретите си и започва навсякъде да говори за някаква първоначална своя режисьорска концепция. За такава концепция Никзиг никого не беше и чувал преди. Обикновено той пръв, като художник, му представя макети и скици, варианти за промени на действията, и Хагеноф ги следва, доразвива и нагажда според изискванията на музиката. Движенията на декора се доизглаждат на сцената и там режисьорският потенциал на Хагеноф е на високо ниво. За стил, време и място не се дискутира. Всичко е предопределено от самия проект за сценография и костюми. А те са изцяло, най-директно излезли и свързани с творчеството на Никзиг.

… Когато за пръв път Никзиг представя в ателието си макета с конусите и ринга и възможностите за вариации, Хагеноф възкликва: „Това ще бъде моят триумф или моят пълен провал“. При честите им конфликти Хагеноф винаги вметва: „Аз съм те поканил“, с което дава да се разбере, че каквото и Никзиг да твори, това всъщност е творба на Хагеноф…

Нормално е Никзиг да се чувства ограбен и използван и това да предизвиква постоянен бунт в него. С времето разбира, че той не е единствен, и че общо етичната и морална репутация на Хагеноф е на ниско ниво. Но в моменти на хладен анализ осъзнава, че без тези харектериалности на Хагеноф, тук, в тези условия, нищо не може да успее. Хагеноф използва артистичните идеи на Никзиг, но без Хагеноф тези идеи нямаше да видят бял свят…“

След успеха Панайотов получава писмо от Операта да заплати глоба от 200 лева за неправилно използвано парче плат. В отговор той веднага внася в деловодството писмо за нарушения на договорите и се връща в Париж.

В края на лятото Панайотов е поканен да продължи работа с Карталов по тетралогията на Вагнер. По договор получава по 10 000 лв. хонорар за всяка от четирите постановки и по два самолетни билета отиване и вращане Париж-София. За „Зигфрид“ по изключение хонорарът е 20 000 лв.

Подготовката на всяка от четирите оперни постановки продължава по около една година, тоест за целия „Цикъл“ на Вагнер отиват 4 години. Поради ангажираността си в Софийска опера, Панайотов анулира изложби и срещи с колекционери и галеристи в Париж.

„След първите премиери колеги на Хагеноф (Карталов) от оперната гилдия заявяват, че успехът на „Пръстена“ се дължи четири пети на работата на Нигзиг (Панайотов), на неговата сценография и костюми, – продължава в блога си художникът. – Приятно му е да го чуе, но си дава сметка каква болка изпитва Хагеноф при подобни оценки и че трябва да очаква възмездие за успеха си… И се опитва да влезе в тежката дилема на директора-режисьор. От една страна Хагеноф иска да има успех, но му е трудно да го подели с друг. Може да не разбира новата персонална естетика на Никзиг, но вижда, че критиката и публиката я харесват. Нещо повече, за никоя друга постановка Софийската опера не е получавала толкова високи международни оценки. И вместо да преглътне съавторството, той, Хагеноф, постепенно затъва в първосигнален егоцентризъм, като започва да слага по афишите и програмите безброй свои портрети във всякакъв ръст и пози и обширни текстови прокламации, измисляйки празнословни обяснения, че той е измислил всичко. И никъде нито дума, запетайка или бегъл намек за приноса на Никзиг. Стига до абсурда на карикатурността си, като на въпроса на журналистка, че в проекта има и сценограф, той отговаря: „Аз го намерих, отидох в ателието му и му казах какво да направи“.

Николай Панайотов в един от създадените от него костюми.

След приключването на четвъртата оперна постановка – „Залезът на боговете“, Карталов прави предложение на Панайотов да се откаже от авторските си права. Художникът категорично отказва.

„По време на предпоследното представление на целия „Цикъл“, – казва в блога си Панайотов, – в режисьорската ложа, между Хагеноф (Карталов) и Никзиг (Панайотов) се разразява по-остър скандал от обикновено. През всичките години това е мястото, откъдето те, само двамата, следят спектаклите. И сега е така, но атмосферата е тягостна от износването на ентусиазма и от постоянния натиск на Хагеноф върху Никзиг да му отстъпи авторските права…“ След размяна на остри реплики Карталов се опитва да изгони Панайотов от ложата…

Това накратко е непознатата за публиката 4-годишна история на четирилогията „Пръстенът на Нибелунга“ в Софийска опера, завършила със заличаване на името на художника Николай Панайотов от афишите, включително и от един филм на БНТ, посветен на мащабната продукция.