Как КГБ стана причина за написването на „Милиард години до свършека на света” от Братя Стругацки

Методите на КГБ са вплетени в повестта на Братя Стругацки „Милиард години до свършека на света“. Година преди излизането на необичайната творба Борис е привикан няколко пъти да дава показания по делото „Хейфиц“, повдигнато срещу Михаил Хейфиц, защото разпространявал сред близките си познати своята статия „Йосиф Бродски и нашето поколение“. Един от „приятелите“ го издава и писателят е арестуван.

Борис Стругацки признава, че атмосферата в „Милиард години до свършека на света“ е същата, която усетил по коридорите на Големия дом, както наричат по онова време сградата на КГБ на „Литейный проспект“ 6 в Ленинград.

Сега книгата излиза на български език в нов превод от Здравка Петрова в оригиналния си вид преди намесата на цензурата в Русия.

По онова време Братя Стругацки са много известни автори и всяка тяхна творба е чакана с нетърпение от издателство „Аврора“. Включително „Милиард години до свършека на света“. Когато обаче прочитат повестта, редакторите веднага предлагат сюжетът да бъде пренесен в някоя капиталистическа държава, „например в САЩ“. Борис и Аркадий категорично отказват и затова братята я публикуват в списание „Знание – сила“ – с поправки, но без да се налага да променят основно сюжета.

Някои от поправките са странни – премахната например е телеграмата „БОБКА МЪЛЧИ НАРУШАВА ХОМЕОПАТИЧНОТО МИРОЗДАНИЕ“. Въобще думата „хомеостаза“ се оказала опасна за съветските цензори, защото държали да бъде премахната от текста. Така Хомеостатичното мироздание било заменено със „Запазване на Структурата”. Премахнат бил и един сутиен, за да не вреди на съветския морал на читателите.

През 2001 година Борис прибавя към повестта коментари и бележки, в които разказва за перипетиите, свързани с тази книга – сега те са включени и в българското издание.

„Сега си помислих: ами че ВСИЧКИ действащи лица в повестта имат свой прототип. Рядък случай! Никой не е пръкнал се просто в главите ни – освен може би следователят Зиков, че и той е нещо средноаритметично от Порфирий Петрович („Престъпление и наказание”) и оня следовател от Държавна сигурност, който водеше делото „Хейфиц“. Може би именно затова „Милиардът“ винаги е бил сред най-любимите ни повести – той беше сякаш късче от нашия живот, много конкретния, много личния ни живот, изпълнен с конкретни хора и реални събития. Знайно е, че няма нищо по-приятно от това – да си спомняш благополучно подминали те неприятности“, разказва Борис Стругацки.