Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Как кралят не допуснал жена си на коронацията си

Няколко истории от коронации във Великобритания, при които нещата не се случват, както са били планирани

На 6 май е коронацията на британския крал Чарлс III. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Как кралят не допуснал жена си на коронацията си

На 6 май е коронацията на британския крал Чарлс III. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Точно 70 години след коронацията на покойната Елизабет Втора, на 6 май Великобритания и светът ще наблюдават церемонията по превръщането на един престолонаследник в крал. Това е най-важното събитие в живота на владетеля, то затвърждава правото му на престола, потвърждава властта, която според монархическата традиция, му е дадена от Бог, и демонстрира пред всички, че вече не става дума за простосмъртен, а за човек, осенен със специална благодат. Това е древното обяснение за силата на владетеля, запазено до днес повече в церемониален, отколкото в духовен смисъл. Някога вярвали, че след като мине коронацията, кралят се сдобива с второ, духовно тяло, подчинено само и единствено на Бог.

Затова и пищността на подобно тържество не може да бъде поставяна под съмнение. Но в историята на Британските острови има няколко интересни исторически случки на коронации, при които нещата не се случват както са планирани. За тях разказва Би Би Си в обширен материал преди коронацията на Чарлз ІІІ.

Уилям Завоевателя или на страха очите са големи

Никой не е категоричен, че Уилям Нормандски е имал право на английската корона, но предшественикът му саксонецът Харолд Годвинсон наистина не е имал право на претенции. След смъртта на крал Едуард Изповедник през ХІ век, Харолд бързо поставя короната на главата си с твърдението, че му е дадена лично от покойния крал, защото е брат на кралицата. Успява да я задържи 200 дни, след което е убит в битка през 1066 г. от норманите. Победилият нормандски владетел Вилхелм/Уилям веднага се отправил към Лондон, за да затвърди завоеванието си и да заеме английския престол.

Уилям Завоевателя

Коронацията била предвидена за Коледа през 1066 г. и става първото подобно събитие в Уестминстърското абатство. Току-що завладелият Англия Уилям не се чувствал много сигурен във верноподаническите настроения на населението и поставил около църквата норманските си войници. Те пазели от тълпата англосаксонци, струпали се около църквата. Знатните местни обаче били препълнили залата на абатството.

Всичко вървяло чудесно, епископите водели службата едновременно на английски и на френски, за да подчертаят норманския произход на краля, но и факта, че приема новата си саксонска самобитност. В един момент епископът се обърнал към събралите се с въпроса признават ли новия крал. Те радостно закрещели, че го признават и то с удоволствие. Толкова силно викали, че войниците, охраняващи църквата, решили, че вътре започва въстание и кралят ще бъде свален или дори убит, преди да бъде коронясан. В паниката си норманските войници запалили всички близки къщи. Това възмутило англосаксонците и те започнали битка с хората на краля. Присъстващите в църквата пък, които вече започвали да се задушават от дима на пожарите, и като видели, че започва битка, хукнали да бягат от абатството презглава, дори задръстили портите. Уилям, гневен и безсилен, останал сам с епископите. Така насаме те поставили на главата му короната. Страхът на новия крал обаче останал и той започнал да строи укрепени замъци в цялата покорена страна в опит да запази своето англо-норманско величество от реални измислени врагове. Вилхелм оставил над 500 отбранителни съоръжения в Англия и Уелс.

Ан Болейн или мълчанието на народа

Хенри VІІІ имал, както е известно, шест жени. За първата от тях – Катерина Арагонска – не възникнали въпроси, тя била дъщеря на испанските монарси Изабела и Фердинанд, произхождала от една от най-значимите кралски фамилии в Европа. Никой не оспорвал правото ѝ да бъде коронясана.

Хенри VІІІ и Ан Болейн

Втората жена на краля обаче била съвсем друга история. Разводът на Хенри и Катерина бил посрещнат с неприязън и от европейските монарси, и от народа. Обикновените англичани обичали предишната си кралица заради благочестието и благотворителността ѝ, а освен това смятали, че кралят би могъл да бъде по-благоприличен и да не показва любовницата си Ан Болейн пред всички и да не поставя корона на греховното ѝ чело. Хенри, който разчитал новата му жена да му роди дългоочаквания син, държал да покаже, че тя е законна кралица, а наследникът му – законен претендент за престола. Добре, че го е направил, защото така Англия получава една от най-великите си владетелки – Елизабет І.

По време на коронацията събралата се тълпа проследила новоизлюпената кралица с тъжен поглед и без да издаде и звук, дори без да свалят шапки. Това ядосало Ан Болейн и тя дори се оплакала на съпруга си. Короната все пак не спасила царствената ѝ глава и не след дълго Хенри заповядал тя да бъде обезглавена. Следващите си жени той вече не коронясвал.

Джордж ІV или за съпругите входът е забранен

На 19 юли 1821 г. до Уестминстърското абатство спира карета, от която излиза богато облечена жена и настоява да я пуснат вътре. Абатството било обкръжено от войници от всички страни, а до вратите му били поставени подбрани мускулести охранители, които имали заповед да не допускат никой, който няма специална покана. Тези изисквания били съвсем обясними, защото в този момент се случвала коронацията на крал Джордж ІV, който дълги години преди това изпълнявал ролята на принц регент на душевноболния си баща Джордж ІІІ.

Жената от каретата заявила на охранителите, че покана не ѝ е необходима, защото тя е… съпругата на краля, кралица консорт и е пристигнала да заеме мястото, което ѝ се полага и да получи короната заедно с мъжа си. Въпреки това тя не била допусната в църквата.

Обяснението за тази случка води началото си няколко години по-рано, когато вече независимият от краля парламент настоял принцът да се ожени. Принцът регент, наричан от всички Прини, много обичал жените, игрите на карти и пищните трапези. Всички тези развлечения изисквали много пари и към 1810 г. дълговете на престолонаследника вече стигали до 630 хил. паунда (около 63 милиона британски паунда в днешно измерение).

Парламентът заявил, че ще изплати дълговете му, само ако той се вразуми, ожени се за подходяща в династично отношение жена, която да му роди законен наследник. Настояли освен това да изберат бъдещата съпруга на бъдещия крал. Парламентът решил, че той трябва да се ожени за не особено привлекателната и неспазваща лична хигиена Каролина Брауншвайгска. Политически тя била подходяща по всички параметри, но Парламентът забравил, че за да има наследник, кралят трябва да влезе в особено близки отношения с нея. Когато видял бъдещата си съпруга, Джордж изпаднал в ужас и пил безспир три дни преди сватбата, а веднага след венчавката се напил така, че паднал в камината и спал там цяла нощ. Въпреки всичко кошмарната двойка все пак успяла да направи едно дете, след което никога повече не се срещнала в леглото.

Каролина Брауншвайгска

Двамата формално се разделили, Каролина пътувала по Европа и навсякъде се носела славата ѝ на неособено целомъдрена жена. Но развод нямало и в деня на коронацията на съпруга си тя се върнала, за да поиска своя дял от властта. Джордж обаче изрично заповядал да не бъде допусната в църквата, дори ако се наложи да използват физическа сила.

Каролина се опитала да проникне през три от вратите на абатството. На две от тях внимателно ѝ обяснили, че не могат да я пуснат без покана, а третата затворили. Така некоронованата кралска съпруга напуснала площада, съпроводена от одобрителните викове на тълпата. Хората не я харесвали особено, но още по-малко харесвали Джордж.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg