Как кражбата на „Мона Лиза“ я прави най-известната картина

„Шестдесет детективи издирват откраднатата „Мона Лиза“, пише вестник „Ню Йорк Таймс“ през август 1911 г. – Но засега няма следа за местонахождението на шедьовъра на Леонардо“. На 21 август преди 110 години служителите на Лувъра откриват, че един от най-ценните им експонати е изчезнал. Макар и шедьовър на Да Винчи, в онзи момент малката картина не се радва на широка популярност. Но след изчезването си за броени дни се превръща в сензация, и днес тя е най-разпознаваемото в света произведение на живописта. Кражбата ѝ остава в историята като едно от най-големите събития в света на изкуството.

Според една от версиите, на 21 август работещият в Лувъра италианец Винченцо Перуджа излиза от шкаф, в който се е скрил предишната вечер, разглобява стъклената витрина, зад която е изложена картината, сваля я от рамката ѝ и внимателно я скрива под връхната си дреха, след това напуска необезпокояван музея. Според друга версия, той влиза в сградата рано сутринта в работнически дрехи заедно с останалите служители. По един или друг начин, в този ден е извършена най-прочутата кражба на произведение на изкуството.

Това обаче не става известно веднага. По това време в Лувъра не е необичайно картини да бъдат сваляни от стената за почистване и първоначално никой не обръща внимание на празното място в галерията. Едва след 24 часа, когато художникът Луи Беро, който редовно прави копия на картините в музея, моли да я донесат, служителите на Лувъра осъзнават, че е извършено престъпление – под носа им и посред бял ден.

На дамата от портрета предстои да се превърне в огромна звезда. До онзи момент обаче Джокондата не е популярна извън средите на специалистите и интелигенцията.

„Мона Лиза“ не била най-известната картина дори в собствената си галерия, камо ли в Лувъра“, коментира историкът Джеймс Зъг пред Националното обществено радио (NPR) в САЩ.

След кражбата ѝ ситуацията рязко се променя. Полицията разлепя из Париж 6,5 хиляди копия на изчезналата картина, за случая е уведомена и пресата и скоро Мона Лиза вече се усмихва от безброй репродукции от страниците на водещите вестници в Европа. Милиони читатели са пленени от усмивката на мистериозната дама, нарисувана от Леонардо. Хиляди се стичат към Лувъра, сред тях дори и Франц Кафка, само за да зърнат празното място на стената, което е заемала.

Полицията започва разследване, но липсват улики. Смята се, че на разпит, заедно с други служители на Лувъра, е подложен и самият Винченцо Перуджа. Именно той е един от служителите, натоварени със задачата да поставят стъклената витрина, която после собственоръчно ще свали. Полицията обаче не открива основание да обвини Перуджа и разпитите продължават. В списъка със заподозрени влизат дори Пабло Пикасо и Гийом Аполинер.

Вижте още: „БАНДИТИТЕ“ ПАБЛО ПИКАСО И ГИЙОМ АПОЛИНЕР, СЪДЕНИ ЗА КРАЖБАТА НА „МОНА ЛИЗА“ 

Дълго време разследването не се увенчава с успех. Междувременно „Мона Лиза“ остава скрита под фалшиво дъно на дървен сандък в апартамента на Перуджа в Париж. Популярността, която добива картината, обърква плановете на крадеца. В продължение на две години той така и не успява да продаде картината на черния пазар – „Мона Лиза“ вече е твърде известна, тези, които проявяват интерес към нея, се страхуват да я купят, защото престъплението веднага ще бъде разкрито.

Но през 1913 г., когато Перуджа вече се е завърнал в Италия, той губи търпение и се свързва с арт дилър във Флоренция. Специалистът веднага разпознава търсената картина и се свързва с Джовани Поги, тогавашния директор на галерия „Уфици“, който му помага да установи автентичността на произведението. Малко по-късно Перуджа е арестуван в хотелската си стая.

Италианецът измисля „патриотични“ подбуди за кражбата – искал да върне „Джокондата“ обратно в родината ѝ, откъдето била несправедливо задигната от Наполеон. В действителност след смъртта на Леонардо през 1519 г. картината е купена от френския крал Франсоа I, при когото Да Винчи е работил. След Френската революция произведението става притежание на Лувъра.

След ареста на Перуджа „Мона Лиза“ е изложена в Италия, а през 1914 г. официално е върната на мястото ѝ в Лувъра. Там и до днес ренесансовата хубавица привлича ежедневно хидяли погледи, милиони годишно – скромно скръстила ръце, със загадъчна усмивка, спокойно наблюдаваща тълпите наоколо.