Как лорд Байрон постави основите на модерната гръцка държава

Чек за заем, намерен в гръцките архиви, показва какво обръща хода на гръцката война за независимост от преди 200 години

Картина, изобразяваща лорд Байрон в Гърция, изложена в Националната портретна галерия в Лондон. Репродукция:  Portum/Уикипедия - Как лорд Байрон постави основите на модерната гръцка държава

Картина, изобразяваща лорд Байрон в Гърция, изложена в Националната портретна галерия в Лондон. Репродукция: Portum/Уикипедия

Необичайно ценен, но забравен документ, подписан от лорд Байрон малко преди смъртта му, свидетелства за ролята му при поставянето на основите на съвременна Гърция преди 200 години, пише „Гардиън“. Съборен от треска, изпадащ на моменти в делириум и опиянен от най-голямата си страст – освобождението на Гърция – лорд Байрон лежи болен на 18 април 1824 г. Смъртта му ще настъпи ден по-късно.

„Дадох на Гърция моето време, здраве и средства – казва той в един от последните си моменти на ясно съзнание. – И сега ѝ давам живота си. Какво повече мога да направя?“

Смъртта му настъпва в Месолонги, обхванат от малария град, където се провеждат ключови битки за освобождението на Гърция от османско владичество. Поетът, прекарал голяма част от живота си като застъпник на гръцката кауза, прекарва в страната едва около 100 дни.

В годината, в която Гърция отбелязва 200-годишнина от освобождението си, банков документ, открит от екип на „Обзървър“ в гръцките държавни архиви, хвърля нова светлина върху така познатата щедрост на лорд Байрон. Според него Байрон дава 4 хил. паунда (384 хил. евро днес) на Джовани Орландо, представител на временното правителство. Орландо, притеснен от развоя на събитията на военния фронт, търси поета за финансова помощ. Средствата е трябвало да отидат за покриване на най-спешните нужди на гърците и най-вече за финансирането на флот в Месолонги, който да даде отпор на обсадата на османските албанци. И двете страни постигат съгласие, че в Лондон, където Орландо се е отправил, ще получат нов заем за по-висока сума и част от тези средства ще погасят задълженията на временното правителство. Условието е единствено, че парите от Лондон ще се използват за войната срещу османците, а няма да потънат в политическите борби, обхванали страната.

„Заради голямата си популярност Байрон често е фалшифициран“, коментира доктор Кристин Кенион Джоунс, автор на ново проучване на портретите на Байрон и изследвала много от ръкописите му.

Но тя твърди категорично, че почеркът на чека принадлежи на Байрон, той е „бърз и свободен, уверен“, точно като неговата личност. Забележително е, че този документ е щял да остане забравен в гръцките архиви, допълва Джоунс.

Байрон се съгласява на заема в Кефалония, част от Йонийските острови, управлявани по това време от Англия, където поетът и компанията му спират по пътя за Гърция през ноември 1823 г. Чекът е осребрен в Малта, а куфарчетата със сребърни испански долари са пренесени в Месолонги от самия Байрон.

Парите са използвани за преоборудването на търговски кораби в бойни. 14 плавателни съда бързо са подготвени за бойното поле, пише италианският граф Пиетро Гамба, свидетел на подписването на чека в Кефалония.

Байрон работи за освобождението на Гърция и на международната сцена, той успява да популяризира гръцката кауза за свобода и това вдъхновява мнозина да се включат също – както на бойното поле, така и извън него. Неговата роля на модернизатор, прегърнал идеите на просвещението, е решаваща за оформянето на гръцката държава, оплетена във вътрешни интриги и наченки на гражданска война.

„Байрон е помогнал на революцията да се случи така, както ние знаем историята, за създаването на прогресивна и модерна за времето си държава – казва Родрик Бийтън, професор по гръцки науки в Кралския колеж на Лондон. – Гърция не следва примера на други части от Османската империя, които стават независими на хартия, но всъщност са васални владения.“

Но желанието на големия поет да помогне с каквото може, дори и със собственото си богатство, има по-скорошен ефект, който според Бийтън накланя везните в полза на гърците още с написването на чека.

„Финансовият му принос е решаващ – пише академикът, автор на книгата „Войната на Байрон“. – Но нито един историк от войната не обръща внимание на факта, че войските на османските албанци, обсадили Месолонги, внезапно изчезват, щом става ясно, че Байрон е заел тази сума пари и флотът се е отправил към тях.“

Байрон се заклева преди смъртта си, че ако Гърция падне, „ще се погреба в руините“. Вместо това тленните му останки отпътуват за Англия.

„Той умира в чужда държава сред непознати хора – споделя граф Гамба в дневника си. – Но е по-обичан и по-искрено оплакван от всякога.“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах