Как любимката на Гена – твърдоглавата монголка Байса, стана валкюра

Баясгалан Дашням – любимата ученичка на великата Гена Димитрова излезе от нейната сянка. След като взе короната на най-добрата Турандот в спектаклите по Пучиниевия шедьовър у нас и в Европа, тя се хвърли на живот и смърт в океана на Вагнер. Нещо, което Божествената Гена отказва да направи, колкото и да я канят най-влиятелните оперни директори.

Преди няколко сезона Байса, както я наричат приятелите, стана валкюрата Брюнхилде във „Валкюра” на Софийската опера. Ще я гледаме в същата роля и на Летния Вагнеров фестивал от 23 до 29 юли. Изявата на Дашням като съгрешилата дъщеря на бог Вотан е на 24 юли от 16 часа в Софийската опера.

Да изпълнява Вагнерова партия е най-тежката задача за всеки певец. Изисква се специфична подготовка и е невъзможно просто да минеш между капките от италианското белканто към вагнеровия език. Байса обаче поема риска. Знае, че „Чистата душа е цар на съдбата си”, както гласи една от поговорките в родината й Монголия и се оставя на интуицията си.

А тя понякога й говори да не слуша съвсем Гена. Покойната дива обучава четири години Дашням, две от които й беше като майка, защото я приюти в дома си.

Дядото на Байса е будистки лама.

Оперната гилдия знае историята за твърдоглавието на Байса. Заедно с още една ученичка на Гена Димитрова се явила на прослушване за „Турандот”. Голямата певица ги посъветвала да кандидатстват за партията на робинята Лиу, но душата на Дашням искала принцеса Турандот. Явила се с нейна ария и получила ролята, която става нейна визитка наред с Тоска от едноименната опера и Абигейл от „Набуко” на Верди.

И ако Джакомо Пучини и Джузепе Верди правят от Байса принцеса, певица, царица, то Рихард Вагнер я запраща в света на немската митология и преданията за Нибелунгите.

Байса трудно постига превъплъщението във валкюрата Брюнхилде, след месеци на съмнения и много работа. Отначало музиката й звучи фалшиво, а речитативите на немски – невъзможни. Дашням обаче не е се отказва. Буквално дума по дума научава партията под ръководството на корепетитора Рихард Римбор, пристигнал от Германия, за да работи с певиците.

По собствените признания на сопраното разучаването на една роля й отнема поне година. Байса обаче не хленчи – нали знае, че чистата душа е цар на съдбата си.

А нейната съдба да пее и да е близо до боговете е закодирана в ДНК-то й. Дядо й е бил будистки свещеник, но след соцреволюцията в Монголия да си лама е опасно за живота. Затова семейството държи в дома си в Улан Батор таен олтар и пази будистките традиции. Майката на Байса била солистка в ансамбъл за народни певци, а баба й – най-добрата певица в техния окръг. Като дете Дашням свири на мандолина, пее и танцува.

1986-а е годината, в която от Страната на ездачите в степта Байса се озовава в Страната на розите. Приета е в Консерваторията в класа на проф. Константин Карапетров. Петте години занимания й се струват недостатъчни, затова след като се дипломира продължава да ходи на уроци при него. За да се издържа, работи като продавачка в супермаркет до монголското посолство в София. Посетителите няма как да знаят, че жената зад щанда за сирене и кашкавал един ден ще се нареди сред най-големите гласове на оперната сцена.

Преломна за кариерата й е 2000 г. Байса се явява на прослушване за Майсторския клас на Гена Димитрова и от 200 кандидати голямата певица взима 6 ученици. Дашням е от тях. „Държеше се с мен като майка, разговаряхме като приятелки, беше ми най-добрата учителка. Благодарение на нея постигнах това, което съм”, казва всеки път любимата ученичка на Гена, стане ли дума за La Divina.

Баясгалан Дашням днес е сред най-забележителните сопрани. И певицата, която няма малки роли. Всеки път, когато излиза на сцената, тя ще е Тоска, Турандот, Макбет, Аида, Чо-Чо-сан. А на 24 юли ще лети в Софийската опера като валкюрата Брюнхилде.