Животното, за което все още нямаше разказана история

Две жени пийват кафе, хапват кифлички и говорят за книги. По някое време едната казва:

– Защо не напишеш книга за мен?

– Ох, добре. Ама за какво да е – кимва другата.

– Трябва да е за животно, което все още няма разказана история.

По спомените на Поли Фейбър, придобила статута на култов автор на детски книги само за една година, точно такъв бил диалогът ѝ с Клара Вулайъми – една от най-тачените илюстраторки на детски книги в Обединеното кралство. Било преди Коледа 2014-а, а девет месеца по-късно на лавиците в книжарниците се настанили Манго Всичкова и тапирът Бамбам. Тя – симпатично момиченце с подстрижка на каре и лилава панделка, което го бива във всичко, но най-вече в това да е добра приятелка. А той… Той е тромав, черно-бял, много плашлив и срамежлив.

Както всички тапири по света.

Впрочем, срещали ли сте някога тапир? „Трябва да бдите за тях, когато сте навън; те са нервни животни, склонни да подскачат и да се крият, когато са изплашени. Човек трябва да е много специален, за да му се довери някой тапир”, както четем между кориците на „Манго и Бамбам: съвсем НЕ-прасе”. Томчето от 144 страници в превод на Стефан Радев е първата част от поредицата на Поли Фейбър и Клара Вулайъми. Излиза в България с емблемата на издателство „Лист” в годината, в която стана бестселър по света.

Четирите истории проследяват приключенията на момиченцето и неговия четирикрак другар между улиците и сградите на един много много забързан град. Приятелството им започва на пешеходна пътека тип „Зебра”, изплисква водата от градския басейн, цамбурка във фонтана, спасява се от колекцията на начумерената д-р Синтия Бодилкова и накрая изнася концерт, а публиката вади кърпички, за да попие сълзи и носове.

Историите на Манго и малайзийския тапир Бамбам са за сърдечност и топлота. Уж са писани за деца от 5 до 9 години, но ще ти сгреят душата и на 99.

Преди да се събуди като автор на световен бестселър, Поли Фейбър пише само за собствения си блог за детски книги. Искрата за „Съвсем НЕ-прасе” тръгва от онзи разговор с Клара в кафенето и се разпалва в зоологическата градина в Лондон. Там Поли се скита с часове и си харесва малайзиския тапир.

„Те са красиви и големи, на черни и бели ивици. Срамежливи са, не виждат надалеч и твърде малко хора знаят всъщност какво представляват. Освен това в дивата природа често стават жертва на тигрите. А в Лондонската зоологическа градина тапирите са част от експозицията на тигрите. Тапирите заслужават собствна книга”, мислела си тя.

Седмици по-късно добре подостреният молив на Клара Вулайъми предизвиква буен огън. Тя праща на Поли по мейла картинка с момиченце и тапир. „Просто си драскам”, неангажиращо пише Вулайъми.

В този момент обаче Поли разпознава точно своите герои и техните приключения. Оттогава не спира да ги разказва и досега е съчинила три книги за Манго и Бамбам – Mango & Bambang: The Not-a-Pig, Mango & Bambang: Tapir All at Sea и Mango & Bambang: Tiny Tapir Trouble.