Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Как Мая Плисецкая не се превърна в Мата Хари

Днес голямата звезда на руския балет щеше да навърши 95 години

Мая Плисецкая позира с костюма си, с който танцува в спектакъла „Лебедово езеро“, в Академията по изкуствата в Берлин, Германия, през 2009 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Как Мая Плисецкая не се превърна в Мата Хари

Мая Плисецкая позира с костюма си, с който танцува в спектакъла „Лебедово езеро“, в Академията по изкуствата в Берлин, Германия, през 2009 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Днес тя щеше да навърши 95. Тя – голямата звезда на руския балет, символът на балета изобщо, незаменимият Черен лебед – Мая Плисецкая.

На 20 ноември 1925 г. в семейството от еврейски произход на Михаил Плисецкий и Ракел Месерер се ражда дъщеря им Мая. Майката е актриса от нямото кино, известна под псевдонима Ра Месерер. С киното е свързан и бащата – държавен деец, икономист, който се занимава и с производството на първите съветски филми. През 1938 г. баща й е арестуван и екзекутиран по времето на Сталиновите репресии. Майка й и 7-годишният ѝ брат са изселени и въдворени в трудов лагер в Казахстан. 12-годишната Мая е осиновена от леля си Суламит, което я спасява от дом за деца без надзор.

В разгара на войната, през 1942 г., тя постъпва в балетно училище в Москва, и веднага след завършването му на следващата година става част от кордебалета на Болшой театър. Следва живот, пълен с превратности, но и с успехи и щастие.

Една от историите, свързани с Плисецкая, е илюстрация на абсурда и параноята, обхванали СССР в годините на Студената война. Това е историята как най-голямата руска балерина бе обявена за английска шпионка.

През 1956 г. Никита Хрушчов договаря в Англия „културен пробив” – Болшой театър трябва да замине за Лондон, а Кралската опера – да има гастроли в Москва и Ленинград. Тогава става ясно, че Мая Плисецкая, примабалерината, визитната картичка на Болшой, трябва да остане в СССР. Тя успява да стигне до министъра на културата, за да попита защо. Той не успява да ѝ обясни, но съпругата му ѝ прошепва:

„Ние всички ви обичаме. Но в службите по държавна безопасност има купища доноси срещу вас. Трябва да говорите със Серов. (първия председател на КГБ от 1954 до 1958 г. – бел.ред.)

Плисецкая се обръща за помощ към току-що пристигналия в Москва директор на Киевската опера Виктор Гонтар, който е женен за дъщерята на Никита Хрушчов. Гонтар авантюристично предлага да звъннат на Серов по кремълския телефон, на пряка връзка от празен кабинет в Министерството на културата. Успокояват секретарката, че всичко ще е наред, и влизат в кабинета, за да позвънят. Когато Серов вдига, насреща му се чува:

„Здравейте! С вас говори Мая Плисецкая.”

„Нямам работа с вас – изкрещява Серов. – Питайте министъра на културата.

И затваря. Половин час по-късно служителят, който е оставил кабинета си празен, е отведен в КГБ, а секретарката е уволнена. Гонтар, въпреки роднинските си връзки с генералния секретар на КПСС, е изолиран, дори му е забранено да пътува в чужбина.

През октомври 1956 г. Болшой театър заминава на гастроли без примабалерината си.

По-късно тя научава, че Политбюро е провело специално заседание по повод гастролите в Лондон. Доклад е изнесъл самият Серов, който е нарекъл Плисецкая „агент на английското контраразузнаване”. Още няколко години Плисецкая остава затворена в границите на СССР. Пускат я само за кратко на гастрол в Прага. В Москва все още не е аутсайдер. На постановките с нейно участие Хрушчов води всички височайши чуждестранни гости.

Разбира се, имало е много доноси. Обикновено от близки хора, от колеги, от любовни съперници. Но в случая с Плисецкая всъщност е било доста по-сериозно. През 50-те е заведено секретно дело срещу нея, което и до днес не е разсекретено. Все пак някои неща са известни. За тях разказва Генадий Соколов в книгата си „Шпионаж и политика. Тайната христоматия”. Той предполага, основавайки се на изтекли документи, че става дума за отношенията й с Джон Морган, втори секретар на английското посолство в Москва.

Точно преди смъртта на Сталин Лондон назначава в СССР нов посланик – Уилям Хейтър, отдавна известен на КГБ като един от големите английски разузнавачи. Заедно с него пристига и начинаещият дипломат Джон Морган. Твърде млад, той получава извънредно бързо високо назначение – втори секретар в посолството в Москва. Руското разузнаване започва да го наблюдава. Той е млад, привлекателен, добре образован, прекрасно владее руски и е истински любител на балета.

„На един от приемите до мен се доближи светлокос симпатичен млад човек – спомня си самата Плисецкая. –  На бодър руски се представи: „Аз съм Джон Морган, втори секретар на английското посолство. Обожавам балета. Голям ваш почитател съм.” Разговорихме се. Тъй като не знам чужди езици, мога да общувам само с тези, които говорят руски. Морган беше интересен събеседник. Знаеше много за балета.

Новият познат на Плисецкая веднага я моли за два билета за следващото ѝ представление и тя се съгласява. По-късно твърди, че никога не е оставала с Морган насаме, но това едва ли е истина. Все пак след смъртта на Сталин вече не е толкова опасно, но само няколко години преди това дори най-невинната любовна история с чужденец е струвала на няколко известни руски актриси свободата и имуществото.

КГБ решава да използва връзката, макар и мимолетна, между Плисецкая и Морган. За тези неща става ясно от разсекретените в Лондон „архиви на Митрохин”. Митрохин е бил архивар в КГБ и е конспектирал най-интересните дела на малки листчета, които изнасял в чорапите си, а после преписвал в училищни тетрадки. Съхранявал ги на вилата си тайно в бидони от мляко. За 12 години е събрал огромен архив, който след краха на СССР се опитал да продаде на САЩ, но след отказа им успял да продаде на англичаните. Те взели архива и осигурили на Митрохин спокоен живот в Лондон.

В тези архиви присъства и конспект на досието на Плисецкая:

„Морган – секретар на британския посланик в Москва – е бил близък с балерината от Болшой театър Плисецкая. КГБ така и не успяват да фотографират интимните им отношения. Обикновено Морган взимал Плисецкая и отивали в гората, в 25-километровата разрешена зона. Лимузината на Морган е била голяма и сътрудниците по външно наблюдение трябвало да чакат на голямо разстояние края на срещата на влюбените. Плисецкая е разработвана като английска шпионка.

КГБ са били наясно, че балерината едва ли е шпионка, но са се надявали да се сдобият с компромат, да шантажират Морган и да направят и двамата послушни марионетки. Балерината, от която се възхищава целият свят, би била идеален агент за КГБ. Та тя има достъп до държавните глави на много западни страни. Но разузнаването не успява да направи от Плисецкая своята Мата Хари.

През 1958 г. тя среща човека, с когото ще изживее живота си, своята голяма любов – композитора Родион Шчедрин.

На репетицията на един от концертите до мен се приближи завеждащият сектор музика към ЦК на КПСС Ярустовски – разказва той по-късно. – Каза ми: „Съобщиха ни, че имате любовна афера с Плисецкая… Надявам се, че не възнамерявате да се ожените за нея. Ще провалите репутацията си.”

Композиторът не се вслушва в предупрежденията. И получава „сватбен подарък” от КГБ – „бръмбар” в семейната спалня. Шчедрин коментира след години:

„Разбира се, предполагахме, че ни подслушват. Но в спалнята? Нас, младоженците? Три секунди са били достатъчни, за да разберат, че Мая не говори и дума английски. Но 24 часа я следеше автомобил на службите с трима яки юнаци в него.”

Скоро след сватбата на Шчедрин и Плисецкая Серов е уволнен от КГБ. Шчедрин се обажда в приемната на новия председател – Шелепин. Моли за среща. Шелепин го изслушва внимателно и съветва Мая Плисецкая лично да напише писмо на Хрушчов, като обещава, че сам ще го връчи в ръцете на генералния секретар. Много скоро Плисецкая е поканена в централата на КГБ на „Лубянка”, където Шелепин й казва:

„Никита Сергеевич прочете вашето писмо. Посъветвахме се и мислим, че е време да започнете да пътувате зад граница. Хрушчов ви повярва. Всички ви вярваме. Много от стореното дотук е голяма глупост.”

През пролетта на 1959 г. Плисецкая заминава на дълги гастроли в САЩ с Болшой театър.

След това турне рецензията в „Ню Йорк таймс“ за представлението завършва с думите:  „Spasibo Nikita Sergeevich!“.

Междувременно Джон Морган е изпратен в посолството в Пекин. Веднъж, по време на гастрол в Лондон, Плисецкая отива на гости в извънградската му къща. Той вече е женен, има три деца, съпругата му е доведена дъщеря на Ян Флеминг, писателя, създал образа на Джеймс Бонд.

По-късни проучвания показват, че Джон Морган никога не е имал отношение към разузнаването. Бил е дипломат от кариерата, работил в много страни. Във втората половина на 60-те отново е бил назначен в Москва. След края на дипломатическата си кариера работи за кратко като директор на една от медиите от империята на Робърт Максуел. Цял живот Джон Морган мълчи като истински английски джентълмен за истинските си отношения с Мая Плисецкая.

През 1975 г. Генадий Соколов интервюира голямата руска балерина за книга, която се издава в съветско-американско сътрудничество, посветена на СССР. Неговият американски съавтор държал всеки от интервюираните да отговори на въпроса „Какво е да бъдеш руснак?”. Соколов задава този въпрос на Плисецкая зад кулисите на Болшой театър. След множество отговори, получени дотогава, всички правилни, излъскани, многословни, журналистът е шокиран от нейния. Тя казва кратко и сухо:

„Това е мъка”.

В своята автобиография, написана години след разказаните тук събития, Мая Плисецкая пише:

„Ще ви дам съвет, бъдещи поколения. Послушайте ме. Не се примирявайте, не се примирявайте до самия край. Дори и тогава – стреляйте, воювайте, тръбете, барабани бийте… До последния миг се борете… Победите ми се дължаха единствено на това. Характерът – това е съдба.

Хората не се разделят на раси, класи, държавни системи. Хората се делят на добри и лоши. Само толкова. Добрите винаги са изключение, дар свише.”

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg